Законите на синовете на Ной - важността от изпълнение на заповедите

Човек не може да живее без вяра. Но само вярата не е достатъчна. Също така е необходимо човек да извършва действия, които превръщат тази вяра в реалност. Тази идея се повтаря многократно в Тора. За това говориха и мислители от народите по света. Например Киркегор пише: „Вярата, която не е осъзната и не променя човека, е празна. Дори в случай на фанатична вяра: ако тя не променя напълно целия му живот, не засяга самата същност на човека, такава вяра не е нищо повече от безсмислена илюзия.

Основното въздействие на вярата върху човека е да обуздае страстите и да го въздържа от лоши дела. Но вярата също така задължава да се извършват добри дела, произтичащи от нея, и самите тези дела, породени от вярата, я укрепват в сърцето. Дори древногръцките философи, които не вярваха в религията и вярваха, че съвършенство се постига само чрез разбиране на истината, въпреки това смятаха, че е необходимо човек да извършва действия, които ще култивират в него духовно съвършенство, за да превърне вътрешното знание в осезаема реалност.

Идеята, че действията подобряват вътрешното познание, е изразена в много заповеди. Ето няколко примера:

Изричане на молитва на глас. Молитвата се създава преди всичко в сърцето, както е казано: „И да Му служиш с цялото си сърце“ (Второзаконие 4) това е молитва. Ако обаче човек само е обмислил една молитва, но не я е произнесъл на глас (дори и шепнешком), той не е изпълнил задължението да се моли.

Брак. Бракът възниква в резултат на решението на мъж и жена да създадат семейство, но това се случва само когато се извършат определени действия, доколкото именно действието, изразява и укрепва решението на булката и младоженеца.

Придобиване. Прехвърлянето на собственост зависи от съгласието на продавача и купувача, но въпреки това само споразумение не е достатъчно и трябва да се извършат някои формални действия, като подписване на договор или прехвърляне на пари.

От горните примери виждаме, че мисленото знание или съгласие с нещо, не е достатъчно и то трябва да бъде подкрепено с дела. По същия начин духовното съвършенство на човек не се постига само чрез вяра и знание в сърцето, зависи от действията, които прилагат тази вяра на практика. Но действията, които реализират вярата в Създателя, трябва да съответстват на волята на Създателя, на онези заповеди, които Той е наредил да бъдат изпълнени, и само тогава те ще доведат до още по-голямо укрепване на вярата и духовно съвършенство.

Седемте заповеди на синовете на Ной съдържат очевидно рационално зърно и почти всеки разумен човек ще се съгласи, че хората се нуждаят от тях. Но не е достатъчно да се съгласим с тези заповеди само защото са разумни и естествени. Човек трябва да ги приеме на себе си като Божествени заповеди, които Създателят е дал на хората да изпълняват. Те бяха дадени на Адам и Ной и бяха повторени по време на предаването на Тора на планината Синай. Тогава беше даден Законът, предназначен да образова и оформи живота на хората. Този Закон се състои от две части: една за децата на Израел, като народ, избран за специален вид служба, а другата за останалото човечество.

Тъй като само Законът, даден от Създателя, може наистина да принуди човек да направи нещо, което не може да се каже за морала, измислен от хората, великият еврейски мъдрец Маймонид пише: „Който вземе върху себе си Седемте заповеди на синовете на Ной и ги изпълни, той е праведник на народите по света. Той има дял в Бъдещия свят (рая). Но това е така, само ако ги приеме, защото така е заповядал Създателят и го е предал чрез Мойсей. Ако човек изпълнява тези заповеди само защото разумът му казва да го направи, тогава той не се смята нито за праведник на народите по света, нито за мъдрец.

Приемане на заповедите


Задължението за изпълнение на заповедите възниква независимо от избора или желанието на човека. Това е задължение, наложено ни от Създателя на света, заповед от Царя. Но човек трябва да поеме „игото на заповедите“ с радост. Има един важен принцип: „Този, който извършва действие, като е длъжен, е по-значим от този, който го извършва, без да е длъжен.“ Всеки, който прави добро само по собствено желание, не се чувства роб на Бога. Следователно заповедите са дадени като „иго“, което човек не може да премахне от себе си. Но той трябва да се възпитава да приема игото на заповедите с любов. Всеки, който възприема заповедите като нещо, което зависи от неговото желание, е все едно да се постави в центъра на вселената. Приемайки игото на Царството Небесно, човек поставя волята на Създателя в центъра на Вселената. И именно усещайки обвързващата и завладяваща сила на повеленията на Създателя, човек осъзнава своите вътрешни духовни сили.

Как се случва приемането на седемте заповеди на синовете на Ной. Основата на това приемане е в сърцето. Това е твърдо решение да изпълним заповедите на всяка цена. Но има и по-формална процедура, която дава на дадено лице специален статут в очите на народа на Израел. Това се случва, когато човек декларира, че приема седемте заповеди пред еврейски съд, тоест пред трима евреи, които спазват Тора (за предпочитане е да познават еврейския закон).

Това изявление включва следните думи: „Вярвам в Единия и Вечен Бог, който е създал света и наблюдава цялото творение, възнаграждавайки тези, които вършат добро, и наказва тези, които вършат зло, който е дал на човечеството Закон, съдържащ заповеди, които са задължителни за изпълнение от всички хора. Задължавам се да изпълня седемте заповеди и всичко, което следва от тях.“

Заповеди


Заповедите, дадени от Създателя на синовете на Ной, са в основата на човешкия духовен живот.

Ето техния списък:

Забрана за идолопоклонството във всичките му форми и забрана на всичко, свързано с вярата в идолите и техния култ.
Забрана за богохулство.
Забрана за убийство и самоубийство.
Забрана на изневяра.
Забрана за кражба.
Забрана за ядене на месо, отрязано от живо животно.
Задължение за създаване на справедлива съдебна система.


Цялата социална структура на народите по света трябва да се основава на тези седем заповеди.

Освен изрично изброените заповеди, човек трябва да изпълнява всички признати от човечеството етични задължения, към които здравият разум го задължава. Равин Моше Файнщайн, светла памет на праведника, пише, че основните заповеди са като скелет, без който тялото не може да съществува. Тези заповеди са абсолютни. А нормите на поведение, продиктувани от здравия разум, са като мускулите на тялото: човек може да бъде физически развит и да има голяма мускулна маса, или може да бъде тънък и слаб. Тези стандарти на поведение варират според обстоятелствата – те са относителни, тъй като се основават не на Божествена заповед, а на човешки разум.

От каква възраст човек е длъжен да изпълнява заповедите?

Този, който няма разум, е освободен от спазването на заповедите. Задължението за спазване на заповедите започва, когато детето стане разумно. В зависимост от нивото на развитие на детето, тази възраст варира от 6 до 9 години.

Логично е обаче, родителите да са длъжни да започнат да възпитават детето си отрано, така че когато то достигне подходящата възраст, да знае как да изпълнява заповедите.

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *