А) Никое човешко качество не е сто процента лошо. Всяка характеристика и склоност има положителни страни. И критерият за оценка дали дадено качество е добро или лошо е отговорът на въпроса: използвате ли го според Волята на Всевишния (Rav Tzadok Hacohen, Otzer Hamachshava shel Rav Tzadik Hacohen, Intro., p. 27) .
Равин Моше Файнщайн каза нещо подобно: „Всеки трябва да осъзнае, че всяко човешко качество може да се използва както за добро, така и за зло. Човек трябва да се ръководи от Тора, за да знае как правилно да използва всяко свое качество” (Бастион на вярата, стр. 22).
Б) Има свойства на човешкия характер, които могат да се използват в много житейски ситуации, и има такива, които трябва да се използват само в редки случаи. Това може да се сравни със ситуацията на приготвяне на ястие, което изисква голям брой съставки. За да бъде ястието вкусно, готвачът трябва да използва правилното количество от всяка съставка. Ако той сложи твърде много от това, което трябва да бъде малко, или твърде малко от това, което трябва да бъде много, ястието ще бъде съсипано. Същото е и с човешките качества. Всяко от тях има своето време и място и всички те трябва да се използват в правилната пропорция (Orchot Tzadikim, Introduction).
В) Няма такава характерна черта, която сама по себе си да е сто процента добра или напълно лоша. Например милостта и състраданието обикновено се считат за положителни качества. Има обаче положителна милост и отрицателна милост. Ако човек изпитва съчувствие в по-голяма или по-малка степен, отколкото трябва, той прави грешка. Както са казали нашите мъдреци: „Който проявява милост към жестоките, ще се окаже жесток, когато трябва да бъде милостив“ (равин Елияху Меир Блох; Шиурай Даат, стр.83).
Г) Всеки човек, независимо от възрастта, има аспекти на детинщина. Всички имаме склонност да правим неща, които могат да се нарекат незрели, детски. Осъзнавайки такива аспекти в себе си, можете да се опитате да ги развиете за конструктивни цели (Чуто от Хаим Мордехай Кац, Рош хаЙешива от Телше).
Д) Авторът на Chidushai Harim каза: „Ние учим от Пирке Авот (5:19), че честолюбието е много лошо качество, а смирението и скромността са добри качества. Но трябва да се има предвид, че това, което уж изглежда като дързост, всъщност може да бъде смелост, а това, което изглежда като плахост, всъщност е меланхолия и униние. Необходима е мъдрост, за да се оцени разликата между това, което е положително и това, което е отрицателно” (Siach Sarfai Kodehs, том 2, стр. 51).
Не позволявайте на самопознанието да се превърне в самосъжаление.
А) Когато човек се опитва да опознае себе си, винаги има опасност да изпадне в депресия, откривайки сериозен недостатък, за който не е осъзнавал преди. Но няма защо да се разстройвате. Гледайте на недостатъците като на изпитание! Вашата задача не е да тънете в самосъжаление, а да растете и да се усъвършенствате (Алай Шур, стр.159).
Човек, който се чувства депресиран, когато открие сериозен недостатък в себе си, сякаш казва: „Какъв неудачник съм, защото имам този недостатък. Колко ужасно е, че се оказах такъв отвратителен човек!“ Но продуктивния начин на мислене е да си каже: „Какъв съм късметлия, че открих този недостатък. И колко е страхотно, че вече мога да го изкореня в себе си!“
Б) Равин Йерухем Лейбович от Йешива “Мир” каза: „Горко на човека, който не осъзнава своите недостатъци, защото той не знае какво трябва да коригира. Но двойно горко на онзи, който не признава достойнствата си, защото няма средства да отстрани грешките си.” (Алай Шур, стр.168-169; Ключ към щастието, стр.268?).
В) Ако човек се вгледа внимателно в себе си, от време на време може да му се струва, че е най-лошият от най-лошите: напълно безполезен, ненужен и пълен с грехове човек. Мислейки по този начин, той най-вероятно изпитва дълбока депресия. Когато някой започне да изпитва такава прекомерна вина, той трябва да разбере, че това идва от лошата му страна и трябва незабавно да спре да мисли за грешките, които някога е направил. Неговото задължение в момента е да мисли как да се приведе в състояние на радост (Меор Вешемеш: Ваяишев; Г.Т.Х., стр.219).
Равин Елиезер Камарнер каза: „Когато сърцето на един праведен човек е разбито на хиляди парчета и той се страхува да не изпадне в депресия, той трябва да намери добрите качества в себе си и да се хвали и възвеличава. Понякога, когато се страхува, че може да стане самодоволен, той трябва да си спомни своите грешки и недостатъци” (P’air Yitzchok, p.37; G.T.H., p.220).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com