Ган Еден е място, където „материалните“ форми, пречистени от мръсотията на греховното въображение, са алегории и намеци, сочещи към възвишени достижения на разума.
Още за по-дълбоката цел на възкресението на мъртвите
В тази глава ще се опитаме да открием допълнителен дълбок смисъл в темата: защо е необходимо възкресението на мъртвите? Преди това обяснихме, че става дума за изправяне на структурата на човека. Сега ще разгледаме дълбочината на тази идея от гледна точка на процеса на единение и изправяне на цялото творение като цяло. Също така ще поговорим за духовните наслаждения на света на възкресението. Тук нашата задача е да разкрием още по-дълбок слой в идеята за съвършенството на изправянето на човека, която се съдържа в темата за възкресението на мъртвите.
Целта на съхраняването на тялото
„Може да възразиш: Тъй като тялото се състои от органи, предназначени да служат на душата, и те са разделени, както отбелязват изследователите, на три системи — храносмилателна, репродуктивна и поддържаща жизнените функции на самото тяло, а съществуването на тялото е необходимо само за хранене, поддържане на живота и възпроизвеждане на себеподобни, то в бъдещия свят, когато тези функции ще отпаднат — защото „там няма да има нито ядене, нито пиене“ — тялото ще стане безполезно. А в Божественото творение няма излишни ‘механизми’, които не функционират.“ (Рамбан, „Вратите на въздаянието“). Това е възражението на Рамбам към онези, които настояват за необходимостта от съхраняване на тялото.
В отговор на това възражение Рамбан посочва две причини, които правят съхраняването на тялото необходимо в бъдещия свят:
„Отговорът е, че телата ще са необходими за споменатите функции по време на възкресението на мъртвите, а след това Светият, благословен да е Той, няма да пожелае да ги унищожи. Освен това, в структурата на тялото има дълбоки тайни. Човекът е създаден именно в този образ не случайно, а поради висша необходимост и важна причина. И неговият Създател, благословен да е Той, желае този образ да бъде запазен.“
Нека започнем с разглеждането на първия му отговор.
Необходимостта от възкресение на телата в началото на дните на бъдещия свят
По-горе представихме обяснението на позицията на Рамбан относно същността на Ган Еден. Ще повторим основната идея в думите му. Основната концепция на Ган Еден е, че това е междинно място между положението на човека в този свят, с неговата способност за възприятие чрез материални обекти и телесни форми, и между неговото съществуване в свят, лишен от всякаква материалност, където възприятията съответстват на нивото на този свят, напълно освободен от телесност.
Ган Еден е място, където „материалните“ форми, пречистени от мръсотията на греховното въображение, представляват алегории и намеци, насочващи към възвишените постижения на разума. Чрез тях човек, сътворен в тяло и свикнал да възприема света чрез алегории на телесни форми и абстрахиране от тях, може да достигне нивото на възвишени постижения. Без този междинен свят човек не би могъл да постигне върховете на бъдещия свят, чист и напълно лишен от идея за материалност.
Ган Еден започва да действа веднага след смъртта, но също така има значение и в началото на дните на бъдещия свят, изпълнявайки същата функция — да бъде междинна връзка между процесите на възприятие в този свят и високото ниво на възприятие в бъдещия свят:
„И наистина, това място — Ган Еден — ще служи именно за материално въздаяние през дните на възкресението на мъртвите. И за това говорят нашите учители, благословена да е паметта им: ‘В бъдеще Светият, благословен да е Той, ще организира за праведниците пиршество и танци в Ган Еден, и Той ще седи сред тях, и всеки ще може да посочи с пръст към Него, както е казано (Йешая 25:9): „Ето, това е нашият Бог!“ (Таанит 31а).’ Такова ще бъде наслаждението и бъдещата награда през дните на възкресението. Това съзерцание на Шехина (Божественото Присъствие), когато танцуващите праведници ще могат сякаш ‘да посочат с пръст към Него’, представлява възприятие на висшите светове и наслаждение от единството на света, придружено от радостта на плътта.“
Тези възприятия — пиршество, хоровод, пророческо зрение — са уж материални понятия, но в действителност те са възвишени постижения, защото в най-висшите светове тези понятия представляват техните корени в низшите светове.
Възможността да се достигнат тези неща съществува единствено чрез телесни понятия и чрез освобождаването на материалните им образи, като всеки образ има своята идея на първообраз. Както казахме по-горе за пророческите видения, пророкът възприема чрез пророческия си поглед образи на висши черти и действия, и разбира техния първообраз.
Такъв е Ган Еден на бъдещия свят — междинен свят, разположен между този свят и бъдещия. Обмисли това добре.
„Светият, благословен да е Той, не желае да унищожи тази форма впоследствие“ — това са думите на Рамбан. Дори след приключването на този междинен етап, има смисъл в съхраняването на тялото. За да задълбочим тази тема, ще приведем думите на Рамхал от неговата книга „Пътят на Твореца“ и ще разясним необходимото.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com