За начало е важно да определим ролята на човека в този свят и неговите задачи. Ако основата е здрава, ще можем да изградим върху нея цялата сграда.
Нашите мъдреци казват, че първоначално Творецът е желал да даде на хората благо – и светът с всичко, което го изпълва, е бил създаден като „Царски дворец“. Представете си един много могъщ цар, който обича поданиците си и се грижи за благополучието им, и ще получите картина на идеалното устройство: поданиците обичат царя и му служат, а царят щедро им плаща за това и им осигурява всичко, така че да не се нуждаят от нищо. Тоест светът е бил създаден безкрайно прекрасен и изобилен.
Но нека продължим нашата метафора и да си представим, че някакъв велможа, приближен до царя, ползващ се с максимални привилегии и доверие, е решил, че наградата му за служенето на царя е недостатъчна, и е поискал да присвои за себе си още известно количество блага. Научавайки за това, царят трябва да реагира: та нали той действа според истината и справедливостта. И за да се върне царският двор в първоначалното идеално състояние, е необходимо известно поправяне (изправяне).
Царят постановява: тъй като високопоставеният велможа, живеейки в пълно изобилие и близост до царя, е избрал да НЕ служи на царя, поправянето му ще бъде следното: да почита царя и да му пази вярност, живеейки в значително по-скромни условия и отдалечен от него. Бившият приближен е прогонен от двореца, сега му се налага да се труди тежко, за да изкара хляба си, и не във всеки момент му е достъпна радостта от общуването с царя. Но той знае, че в това е неговото изпитание – то е и поправянето му.
И така, това е метафора за нашия свят. Царският дворец – това е Ган Еден (Райската градина), духовните светове и пряк контакт с Твореца винаги, когато човек е желаел това. Изгнанието от двореца е преместване на човека в материалния свят за поправяне на греха – това, че човек не се е подчинил на Бога.
Тук е важно също да споменем аспектите, които изучава Кабала: разделянето на душите и инкарнациите (превъплъщенията). Човек в известен смисъл е „зрителна измама“. На нас ни се струва, че телесната обвивка е най-важното. Но от нашата Света Традиция е известно, че главното в човека е душата, а тялото е само дреха, в която душата се облича за времето на пребиваването си в този свят – срока, в който тя трябва да извърши поправяне. И всеки от нас, като правило, посещава този свят няколко пъти (гилгулим, инкарнации).
Сега вече можем да сглобим тези тухлички заедно и да започнем да разбираме как работи всичко. Първоначално светът е създаден прекрасен и „достатъчен“, ангелите са носели на човека всичко необходимо и са го обучавали на Тора, човекът се е наслаждавал на близостта с Твореца.
След първия грях (вкусването на забранения плод) и последвалите го други грехове (убийствата – започвайки от Каин, идолопоклонничеството – започвайки от поколението на Енох, и разврата – започвайки от поколението преди Потопа) наша задача станало служенето на Твореца в условия на „ограничена видимост на святостта“. Човек вече не получава препитание от ангелите и не може да общува с Бога във всеки момент, в който пожелае, и е склонен да греши, виждайки в своя кратък телесен път получаването на удоволствия като основна жизнена задача. Именно тези условия са едновременно и изпитание, и поправяне.
Ще се опитам да обобщя. Човек се намира в този свят не само заради този си живот от 70-90 години. В задачата са включени не само неговите простъпки и заслуги в този конкретен живот. По-рано е било малко по-лесно: по-близо до началото на времената светът е бил по-духовен, праведниците са били „по-силни“ и е имало пророци. Днес сме в края на времената, когато много неща вече са изпълнени и остава да се завършат „довършителните работи“ (фината мазилка).
Това може да се види, между другото, и в развитието на технологиите, позволяващи ни да изпълняваме заповедите лесно и с удоволствие, знанието и информацията са достъпни „на върха на пръстите“ и „на една ръка разстояние“.
Житейските несгоди и беди са част от нашата работа и изпитание: как ще се отнесем към тях? Творецът невинаги е „достъпен“, както ни се струва, и невинаги виждаме Неговия явен, пряк и моментален отговор на нашите молитви. Това също е част от условията на нашата работа.
И от време на време може да ни се струва, че Бог не чува, че няма смисъл, че работата е непосилно тежка; може да ни налегне униние и депресия. Това също е част от изпитанието. А да се отървем от депресията и активно да продължаваме да служим на Бога дори в „тъмно време“ – това е и най-голямото ни поправяне.
Автор – рав Михаел Волохов
Източник – toldot.com