Нашата централна нервна система отлично се справя със задачите си в модела на Тора. И тъй като при това „работят“ всички най-важни параметри, това не може да бъде случайност.
Разгледахме „работата“ на негативните емоции (тоест страховете) в два модела, в две мирогледно противоположни представи за света. (Вж. предишните статии на Ефим Свирски). Нека завършим разказа със следното съображение. Съществува такъв закон – за корелацията между структура и функция. Всяка система има своя функция, която изпълнява, използвайки своята структура. Структурата е това, което го има. Функцията е това, което се прави, действието. Биолозите казват, че всеки орган на живия организъм изпълнява някаква задача. Ако една птица има мощен клюн, то струва да се предположи, че той не е предназначен само за чистене на перушината. Но съществува и обратното правило: ако има определена функция, то за нея трябва да има съответстващ орган.
Човекът притежава централна нервна система, която има определена функция – и то не една. Главната функция е да позволи на човека не просто да оцелее, а да преживее живота си по най-ефективния начин. Както току-що видяхме, този орган, централната нервна система на човека, работи безобразно в модела на атеистите. Безпристрастното, логическо разглеждане на този модел показва, че той предизвиква в човека много страхове и не позволява да се избавим от нито една от горепосочените базови емоции. И не само от базовите, но и от много производни от тях, тъй като, спомнете си, с всеки страх са свързани множество странични, вторични негативни чувства.
От друга страна, нашата централна нервна система отлично се справя със задачите си в модела на Тора. И тъй като при това „работят“ всички най-важни параметри, това не може да бъде случайност, защото за такова функциониране на централната нервна система е трябвало да бъде създадена специална структура. Казано по-просто, тя е адаптирана именно към факта за съществуването на Б-г.
А сега и последната логическа връзка: всеки нормален организъм има своя собствена среда на обитание. Например, стихията на морския тюлен е водата, жизнената ниша на орела – небесната вис. Попадайки в друга среда, организмът може да оцелее, да се приспособи. Но няма да му е толкова добре, колкото в родната му стихия. Оптималната работа на неговите органи извън естествената му среда се влошава. При това, колкото по-малко прилики има с естествената среда, толкова по-зле. Същото е и с човека. За да може той напълно да прояви всички свои възможности, той е поставен в особен свят. И този особен свят (естествената среда на обитание на човека) е построен в съответствие с модела, който формулирахме така:
Б-г съществува! Тук и сега! И Той ни обича!
Последна забележка. В бившия СССР на ниво стереотип беше разпространена мисълта, че идеята за Б-г е измислена, защото така, видите ли, се живее по-лесно. Практиката на психотерапията показва, че „измислената реалност“ не само не е оптимална, но често рязко забавя развитието на човека – поради своята изкуственост и защото не отчита всички аспекти на личността. „Измислеността“ на идеята за съществуването на Б-г може да се провери, като се изучава историята на еврейския народ. Трийсет и три столетия на съществуване на евреите именно в рамките на „Божествения модел“ позволяват да се разбере как той работи. Положителните факти, както се казва, са налице: тук е и самата продължителност на живота на народа, и наличието на стотици хиляди пророци (тези, които са влезли в пряк контакт със Създателя), и милиони хора, издигнали се до най-високи духовни, морални и интелектуални нива. Нима това не е добра проверка за работата на посочения модел!
Но изучаването на историята не е единственият начин за учене. През последните години множество хора са минали по този път сами. Поемете по него и вие.
Автор Равин Ефим Свирски
Източник – toldot.com