Как да се избавим от страха от смъртта?
Пред нас стоят два модела и няколко вида страхове (виж предишния откъс). Ще вървим „по списъка“ и ще разгледаме как във всеки от тези модели можем да се избавим от дадения вид страх.
Страхът от смъртта
Преди да започнем да говорим за това, което ни съобщава еврейската традиция, нека видим какво е мнението на съвременната наука. Оказва се, че на науката отдавна е известно такова явление като хипнозата. Преди в нея са виждали нещо мистично и отвъдно, но днес никой не отрича правото на хипнозата да съществува като добре проверено средство за диагностика, лечение и психологическа профилактика.
Природата на хипнозата все още не е напълно ясна, но основните ѝ свойства са известни. Едно от тези свойства е ограниченото ѝ приложение. Какво всъщност представлява хипнозата в представите на обикновения човек? Това е такъв начин за въздействие върху психиката на човека, при който той сякаш губи способност за самоконтрол и напълно попада под влиянието на този, който го е хипнотизирал („приспал“). Е, работата е там, че под никаква хипноза не може да бъде накаран човек да извърши неща, които той смята за неморални и не прави в обичайното си състояние. Хипнозата помага за концентрация, за мобилизиране на вътрешни ресурси, които в обичайно състояние, като правило, остават неизползвани, тя подобрява паметта, отваря достъп до подсъзнанието. Човек под хипноза може да си спомни детайли от епизод, който отдавна е забравил. Под хипноза може да се „върнем“ в далечното детство – поне съществуват методики, които помагат да се извикат в паметта картини от най-ранните дни на нашия живот. Учените-медици отдавна използват такива методики за лечение на ранни психологически травми. За излекуването е нужно да се премахне причината, довела до такава реакция, но не и самата защитна реакция, иначе едно от двете: или лечението ще завърши безрезултатно, или на мястото на изтласканата заблуда ще възникне друга.
Но в случая със „спомените от минали животи“ клиничната картина е точно обратната. Спомняйки си, т.е. работейки над травмите в минал живот, човек се избавя от последствията на тези травми в този живот. Случва се точно така, сякаш той си е спомнил отдавнашна детска травма и по този начин се е излекувал от нея…
Но нас не ни интересува това. Експериментите показват, че понякога човек, потопен в хипнотичен транс, започва да си „спомня“ картини от толкова далечно минало, че то вече не може да се нарече детство. Пред очите на вътрешната памет оживяват епизоди от нечий чужд, отдавна изживян живот. Никакво друго обяснение, освен прераждането на душите, тук не е подходящо.
Разбира се, може да се гледа на това явление като на заблуда (бълнуване). Но бедата е там, че от заблудата не можеш да се излекуваш чрез преразказването на самата заблуда, защото тя е своего рода защитна реакция на нашата психика на определени разрушителни въздействия.
Имаше и още една хипотеза, твърдяща, че си имаме работа с генна памет, при която някои картини се „фиксират“ от обикновената памет, а след това на генно ниво се предават на потомците. Но работата е там, че често пред потопения в специална хипноза човек възникват картини, завършващи със смъртта на „наблюдателя“. Епизод с фатален изход не може да бъде предаден на потомците, особено такъв епизод, при който не е имало никакви свидетели. Затова остава да предположим: пред нас е свидетелство за безсмъртието на душата.
Някога науката ще напредне по-дълбоко в разбирането на странните спомени, съхранявани в тайнствените отдели на нашата памет – учените все още са заети със събирането на подобни случаи. Към днешна дата те са събрали вече десетки хиляди. Така или иначе, щом започнем да осъзнаваме, че нашата душа вече е живяла в минали превъплъщения, потискащият страх от смъртта изчезва. Виждаме, че нищо не се забравя. А оттук следва прякото заключение: щом нищо не изчезва и не се забравя – значи, за всичко носим отговорност. Значи, напред ни очаква нещо, където ще отидем и където ще ни бъде потърсена сметка за всички наши постъпки.
Извод: на човека, живеещ в съгласие с модела „Б-г не съществува“, не му е дадено да се справи със страха от смъртта; докато в модела „Б-г съществува“ от такъв страх може да се избавим.
Моделът на атеиста. В този модел този страх може само да бъде избутан дълбоко навътре и за смъртта да се мисли колкото се може по-малко. Все пак понякога този страх избухва навън – например, при посещение на гробище или когато човек остане сам; особено с наближаването на старостта, а също и по време на сериозни болести и всякакъв род произшествия, участници в които понякога ставаме (катастрофи по пътищата и др.). Самият модел поражда този страх. Човекът искрено вярва, че със смъртта изчезва. Животът му се представя като кратък миг между две черни пропасти на небитието. Опитът му говори, че него го е нямало преди раждането; простата екстраполация свидетелства, че по същия начин него няма да го има и след смъртта.
Автор Равин Ефим Свирски
Източник – toldot.com