Опитът показва, че всичко зависи от това доколко страданието е осмислено, т.е. страхът от мъчения е пряко свързан със страха от безсмислието.
Страхът от страдания и мъчения. Един от най-силните, „продуктивни“ страхове. Той обяснява много от постъпките на хората. Той стои в основата на много наши действия. Тора казва, че нито едно човешко деяние няма да остане неотчетено. За всичко, рано или късно, всеки от нас ще носи отговорност. Вярно е, че докато човек е жив, той може да поправи простъпката си. Някои наказания и награди ни се дават в този свят, още приживе. Всички нас, и атеисти, и вярващи, съвсем не ни привлича перспективата за страдания. Как „работи“ този страх и в двата модела? Нали има трагедии и сред евреите, следващи Тора; казват ни: „вижте, ето и „религиозните“ също боледуват, мъчат се и страдат.“
Опитът показва, че всичко зависи от това доколко страданието е осмислено, т.е. страхът от мъчения е пряко свързан със страха от безсмислието. Ако мъченията ни сполетят безпричинно – те се понасят тежко; но ако са ни нужни – се преживяват по-лесно и се превръщат в полезен опит в нашия живот. От това в никакъв случай не следва, че евреите, следващи Тора, са родени мазохисти. Те също не обичат да боледуват и да се мъчат. Но те разбират, че всяка неприятност, която им се случва, има смисъл. Те знаят, че това са последствията от техните действия. Това е като отговор от Твореца на репликата на техния живот. И във всеки такъв отговор от Твореца те виждат не само страдание в чист вид, а също и урок, помощ от Небесата, която трябва да приемат и използват, за да се поправят и да изпълнят своята роля на земята.
Автор Равин Ефим Свирски
Източник – toldot.com