Тора ни казва: „Трябва да ходиш в невинност пред Ашем, твоя Бог.“ (1) Раши (един от най-великите средновековни коментатори на Тора и Талмуда) обяснява, че човек трябва да приема съдбата, която Бог му е отредил, без да се опитва да прозре бъдещето; по-скоро трябва да приема всичко с любов и невинност. Хафец Хаим (виден равин от 19-20 век) извежда интересен извод от стиха: в него се казва, че човек трябва да действа с невинност с Бог, но не и с другите хора. В отношенията си с останалите, човек трябва да използва голяма мъдрост и мисъл и да не позволява да бъде заблуден от ненадеждни хора.
Примерът, който той дава, е този на Яков, който е наречен ‘иш там‘ (невинен/непорочен човек), но въпреки това действа с голяма хитрост в отношенията си с Лаван. Веднъж група ученици по Тора се оплакали на Хафец Хаим, че са били измамени за голяма сума пари от нечестни търговци. Той им цитирал този стих и отбелязал, че тъй като са прекарали толкова много време в Йешива (религиозно училище), те са свикнали да подхождат с невинност към Бог. Грешката им обаче била, че са си помислили, че е възможно да се подхожда с невинност и към ближния. (2)
Този урок на Хафец Хаим изглежда много логичен, но трябва да бъде съвместен с мицва (заповед) „бецедек тишпот ет амитеха“ – да съдиш ближния си справедливо (благосклонно), дори когато изглежда, че той действа по негативен начин. Как е възможно да съдим хората благосклонно, като същевременно се отнасяме с подозрение към тяхната праведност? Може да се отговори просто, че в ума си трябва да съдим ближния си благосклонно, но в същото време да бъдем внимателни и да вземем практически предпазни мерки, за да не бъдем наранени в случай, че другият човек не е надежден. (3) Има два проблема с този подход: Първо, изглежда почти невъзможно да се възприеме такова привидно противоречиво отношение към един и същ човек – как може да се очаква от някого искрено да съди ближния си благосклонно и едновременно с това да се отнася към него с подозрение? (4) Второ, изглежда трудно да се твърди, че Тора ни заповядва да даваме предимство на съмнението на хора, към които има реална причина да се отнасяме с недоверие.
За да се съвместят тези концепции, е необходимо да се анализира заповедта за благосклонно съдене на по-дълбоко ниво. Има много истории, в които изглежда, че някой действа по очевидно негативен начин, а в действителност се оказва, че има някакво необичайно обяснение за поведението му. Такива истории предполагат, че заповедта да съдим благосклонно изисква винаги да се стремим да намерим оправдание, дори когато това изглежда противно на логиката. В действителност, това не изглежда да е точното разбиране на тази заповед.
Ранните авторитети пишат, че има различни категории хора, към които се прилагат различни изисквания за благосклонно съдене. (5) Има ‘цадик‘ (праведник), ‘бейнони‘ (среден, обикновен човек), ‘раша‘ (грешник/злодей) и ‘ейно макиро‘ (непознат).
- Цадикът е човек, който почти никога не извършва грях – спрямо него трябва да го съдим благосклонно, дори ако действията му силно клонят към негативно тълкуване.
- Бейнони е човек, който като цяло избягва греха, но понякога се поддава – трябва да го съдим благосклонно в ситуации, които могат да бъдат тълкувани еднакво както положително, така и отрицателно. Въпреки това, когато действията му изглеждат негативни, не сме длъжни да го съдим благосклонно. (6)
- Раша редовно греши и в резултат на това не е нужно да го съдим благосклонно, дори когато действията му изглеждат позитивни. Рабейну Йона (средновековен равин и философ) дори казва, че трябва да го съдим неблагосклонно! (7)
- Ейно макиро е човек, когото не познаваме – нямаме задължение да го съдим по определен начин. (8)
Трудното при всички тези насоки е, че за тях няма намек в Тора или в равинските източници. Тора не прави разлика между различните хора, а просто ни казва да съдим ближния си благосклонно, което предполага, че това се отнася еднакво за всеки евреин. Откъде тогава авторитетите са видели такива разлики между различните видове хора?
Рав Ицхак Берковиц обяснява, че заповедта да съдим благосклонно не означава, че трябва ирационално да преценяваме всяко действие по позитивен начин, а по-скоро ни казва, че трябва да съдим хората по логичен, разумен и справедлив начин. Човек може да има склонност да съди другите сурово и да не им дава справедлива оценка; Тора идва и ни казва, че това е грешно, но не ни инструктира да съдим хората по нелогичен начин.
Въз основа на това разбиране става ясно защо ранните авторитети са дали различни насоки за различните хора. По отношение на един цадик, дори ако той направи нещо, което изглежда като грях, е логично да се предположи, че не е направил нищо лошо. Например, ако видим човек, за когото е известно, че е много стриктен по отношение на кашерната храна, да влиза в некашерен ресторант, е логично да приемем, че той не влиза, за да яде некашерна храна. Освен това, дори ако го видим да слага храна в устата си, е по-логично да кажем, че трябва да яде, за да спаси живота си, и затова му е позволено да яде тази некашерна храна в този момент. За разлика от това, когато един раша, например известен крадец, направи нещо, което изглежда противоречи на склонността му да краде, все пак е логично да се предположи, че има негативен начин за тълкуване на поведението му. (9) Същата логика се прилага и за другите категории – когато е логично да съдим някого благосклонно, Тора изисква да го направим, но когато не е, тогава няма такова задължение и дори има моменти, когато трябва да съдим ближния си неблагосклонно.
С това разбиране вече можем да съвместим заповедта да съдим благосклонно с учението на Хафец Хаим, че хората не трябва да бъдат наивни. Заповедта не ни казва да бъдем наивни, а напротив, тя ни инструктира да бъдем реалисти и понякога ни казва, че трябва да съдим хората по неблагосклонен начин. Така, когато например имаме бизнес отношения с хора, „бецедек тишпот“ ни учи да не бъдем лековерни, а по-скоро да преценяваме хората справедливо и точно. Както отбелязахме по-рано, важно е да помним, че това само по себе си не е лесна задача – естествената склонност на човек може да бъде да съди хората несправедливо. Тора ни казва, че това е грешно; по-скоро трябва да се стремим да виждаме хората в справедлива светлина.
От равин Йехонасан Гефен
БЕЛЕЖКИ
- Шофтим, 18:13.
- Chofetz Chaim Al Hatorah, стр. 267.
- Тази концепция се вижда в законите за негативната реч, където Хафец Хаим обсъжда случая, в който на човек му е казано, че някой друг планира да му навреди. Той постановява, че човек не може да повярва на лашон хара (злоезичие), но му е позволено да вземе предпазни мерки, за да не бъде наранен.
- Всъщност, Хазон Иш (влиятелен равин от 20-ти век) твърди, че постановлението на Хафец Хаим, споменато в предходната бележка, е невъзможно да се следва на практика (чуто от Рав Ицхак Берковиц).
- Виж Рамбам, Peirush Mishnayos към Авот, 1:6 и Рабейну Йона, ibid, Shaarei Teshuva, Shaar Shlishi, Maamer 218.
- Въпреки че е похвално да го съдим благосклонно дори в такъв случай.
- Peirush Rabbeinu Yonah към Авот, 1:6.
- Въпреки че отново е похвално да съдим непознатия благосклонно.
- Разбира се, трябва да се признае, че има възможност човекът да поправи пътищата си и ако той постоянно изглежда, че действа по честен начин, тогава той ще напусне категорията ‘раша’ в тази област. Тук обаче говорим за единични случаи, в които той действа по начин, който е несъвместим с обичайното му негативно поведение.
Ще изразя несъгласие с автора по отношение на класификацията – цадик, бейнони, раша. Тъй като в момента съм под силното влияние на книгата Тания, искам да споделя описанията оттам:
– цадик е човек, който върши всичко изцяло за Бог, той дори няма греховни и лоши мисли. Ако все пак съгреши, защото всички сме грешни, вече не е цадик.
– бейнони е човек, който се бори и успява да се пребори с лошите си мисли, склонности, увлечения. Той е човек на непрекъсната борба и ако се поддаде на изкушение и съгреши, до покаянието не е бейнони. След покаяние отново става бейнони.
– раша е два типа – слаб човек, който не може да се пребори с лошото си начало и характера си; зъл човек, който умишлено върши грехове.
Много интересен коментар. Аз лично се чувствам по-близо до разбирането, че в наше време е най-добре да се съсредоточим върху собственото си израстване и поправяне на качествата. А за точните категории като „цадик“ и „бейнони“ – вярвам, че в бъдеще, когато дойде Месията, ще станат ясни нещата, които сега не можем напълно да разберем.