בס”ד
В началото Адам и Ева са били създадени като едно-единствено, обединено същество. Създателят ги „разрязал“ – тоест, разделил ги е на две независими същества, способни да се обединят лице в лице. Този процес на създаване на две отделни същества се случва на първия Рош Хашана, денят, в който е създаден човекът. На този ден Адам получава шест от седемте Ноахидски заповеди; седмата е дадена в поколението на Ной. Самият първи човек е живял като Ноахид (праведник сред народите) и този ден на съд има значение за всички негови потомци.
Този процес на разделяне (несира) не е просто акт на отделяне; той е необходимо условие за създаването на най-дълбоката и съвършена връзка. Можем да разберем това чрез следната притча.
Представете си двама души, свързани гръб в гръб. Те са физически свързани, но между тях няма истинска връзка. Няма зрителен контакт, няма диалог, няма истинска вътрешна емоционална връзка. А сега си представете, че те се разделят, само за да се обърнат и да застанат лице в лице. В момента, в който се видят, те могат да осъществят зрителен контакт, да разговарят и да изградят дълбока и истинска емоционална връзка. Физическото разделяне е било необходима стъпка за създаването на автентичната и вътрешна връзка.
В началото на творението създаденото същество не е имало истинска способност да изрази себе си или да се завърне при Бога по своя свободна воля. Процесът несира е създал външна дистанция, но е направил възможна връзката „лице в лице“. Той е превърнал създаденото същество в независим субект, който по своя собствена воля и копнеж може да се завърне и да постигне съвършено единение със своя Създател.
В духовен смисъл този процес на разделяне (несира) се повтаря всяка година на Рош Хашана. Това е момент на дълбоко себевглъбяване, в който човек осъзнава безкрайната дистанция между себе си и своя Създател. За да се изпълни целта на творението – създаването на обител в долния свят – трябва да съществува свят на действието, в който има скриване на Божественото присъствие. Така всяко човешко същество, от това място, би приело Неговото Царство и би копняло да се завърне към първоначалното, обединено състояние със Създателя.
От една страна, ние се чувстваме като създадени същества, далеч от Създателя. От друга страна, точно в този момент Създателят, в Своята безкрайна милост, ни дава възможност да се свържем отново с Него и да внесем нова Божествена жизненост в света. Цялото изобилие за предстоящата година се определя тогава. Ето защо Рош Хашана предлага дълбоки прозрения както за евреи, така и за Ноахиди. Това не е само Съден ден, а ден на огромна възможност да възстановим душевната връзка с Бога и да се завърнем към състояние на близост и единство, подобно на връзката, съществувала в самото начало на творението.
От Равин Моше Бернщайн
Източник: Битие 2:22. Сефер ХаСихот (Книга на беседите) 1992 г., стр. 172. Мидраш Берешит Раба 8, а.
Прозрения върху откъсите от Тора за Ноахиди