Вече беше обяснено, че провидението над общността на Израел не се осъществява чрез ангел или егрегор; над тях има индивидуален надзор на Създателя. Самото раждане на народа на Израел не съответства на предварително установените механизми на съдбата, както се казва за Авраам.
В предишните глави разбрахме, че концепцията за мазал (съдба) е присъща на управлението на Единството. В тази глава ще обясним накратко понятието мазал и кой мазал човек може да се промени и кой не.
„Казано е: Равин Ханина казва: съдбата дава мъдрост, съдбата дава богатство и Израел има съдба. Равин Йоханан казва: Израел няма съдба. Изявлението на равин Йоханан съответства на неговия подход: Равин Йоханан каза: Къде учим, че Израел няма съдба? Както е казано: „Така каза Господ: Не учете пътищата на народите и не се страхувайте от небесните знамения, както народите се боят от тях. Те се страхуват, не Израел.
Рав също вярваше, че Израел няма съдба, както Рав Йехуда каза от името на Рав: къде учим, че Израел няма съдба: Както се казва: „И той го изведе (Авраам) навън.“ Авраам каза пред Всевишния: Господарю на света! Моето семейство ще ме наследи. Каза му: не! Който излиза от чреслата ти, ще те наследи. Той му каза: Господарю на света! Погледнах си хороскопа и не мога да имам деца. Каза му: остави хороскопа си!…” (Шабат, 156).
Няма съдба за израелската общност
По-горе беше обяснено, че провидението над общността на Израел не се осъществява чрез ангел или егрегор; над тях има индивидуален надзор на Създателя. Самото раждане на народа на Израел не съответства на предварително установените механизми на съдбата, както беше казано по-горе за Авраам. „В часа, когато светът беше така разделен, Светият, благословен да бъде Той, назначи седемдесет служители от рода на ангелите, които да бъдат назначени над тези народи, за да бдят над тях и да наблюдават техните дела. Така Всемогъщият упражнява само общ надзор над тези народи. Ангелът, назначен над хората, ще упражнява частен (подробен) надзор над тях със силата, която Господ, благословен да е Той, му е дал за тази цел. И за това се казва (Амос 3:2): „Тебе само аз познах между всичките народи на земята.” (Пътят на Създателя 2:4).
Когато евреите извършиха греха на Златния телец и Създателят искаше да ги накаже с това, че ще бъдат контролирани чрез ангел, Моисей отмени тази тежка присъда с молитвата си: „Как ще се познае, че съм намерил милост в Твоите очи, аз и Твоите хора? Не е ли защото ще тръгнеш с нас? И (тогава) аз и Твоят народ ще се различаваме от всички народи, които са на земята” (Шмот 33:16). Тук също има молба Шекина (Божественото присъствие) да почива само върху Израел. И Всевишният изпълни молбата на Моше. Ето защо някои от Учителите смятат, че на народите по света не е забранено да прикрепят някои допълнителни изображения (шитуф) към Бога, тъй като те се управляват чрез съзвездия и ангели. Както Рамбан пише: „В Сифри: „И няма с тях (Израел) друг бог освен него“ – че не е позволено на един от ангелите на народите по света да дойде и да управлява над тях.“ И също така Земята на Израел не е обект на надзор чрез механизма на съдбата (мазал), а се контролира пряко от Всемогъщия.
По този начин спорът между равин Йоханан и равин Ханина по-горе се отнася само до въпроса дали всеки индивид от Израел е под контрола на съдбата или не.
Рашба също пише: „Мъдреците на Израел спореха… дали Израел има съдба или дали Израел няма съдба… И изглежда, че техният спор се отнася само до отделни хора, а не до това, което се случва с цялата общност, тъй като силата на общността е голяма, за да бъде съдена по техните действия, за добро или лошо. И Тора (в своите обещания за награда и наказание за делата) говори за целия народ като цяло, а не за отделни хора.
Защото по този начин народът на Израел беше създаден от самото начало: „Затова той каза сега на Авраам, че ще преодолее съдбата си и ще роди, и ще има съюз между Всевишния и потомците на Авраам завинаги, те ще станете Негов народ и според волята Си Той ще управлява над тях и те няма да бъдат под властта на звездите и съдбата” (Рамбан, Берешит 17:1).
Управлението на Тора е над съдбата
Зоар обяснява, че прякото управление над Израел започва с даването на Тора.
„Казано е: децата, животът и храната не зависят от заслуги, а от съдбата. Но видяхме, че Авраам видя в съдбата си, че няма да има син, и Всевишният го изведе, както е писано: „и го изведе… И каза: такова ще бъде твоето потомство.“ (По този начин потомството зависи не от съдбата, а от заслугите). И те отговориха, че Всевишният му казал: излез от хороскопа си, и го издигна над звездите, и му каза: погледни небето и преброй звездите, можеш ли да ги преброиш? Това са думи на нашите учители и ние трябва да ги обясним в скрит въпрос. Елате и вижте: всички създания на света, преди Тора да бъде дадена на Израел, зависеха от съдбата и дори потомството, живота и храната. Но след като Тора беше дадена на Израел, Той ги отстрани от отговорността на звездите и съдбата… И следователно, всеки, който се опитва да изучава Тора, отговорността на звездите и съдбата за него се отменя. Ако той я изучава за да изпълнява и спазва нейните заповеди, а ако не, все едно той не я е учил и силата на звездите и съдбата не се отменят за него. Нещо повече, невежите, са оприличени на животни… – силата на звездите и съдбата не е отменена за тях” (Рая Меемна, Пинхас 216).
В крайна сметка Тора е коренът на всички светове, съзвездия и съдби и няма съмнение, че тези, които са под нейния контрол, са над съдбата. Дава се на тези, чийто душевен корен е по-висок от природата. Няма съмнение, че съдбата няма власт над тях.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com