Когато човек се яви в съда, го питат: „Честно ли си търгувал? Отделя ли време на Учението? Изпълнява ли заръките да се плодите и да се размножавате? Очаква ли спасение? Изучавал ли си остротата на мъдростта? Опитали се да разбереш едното от другото? И дори да е отговорил с „да“ на всичко, тогава е добре, ако страхът от Всевишният е неговата съкровищница, но ако не, тогава е лошо.
В Тора се казва: „А сега, Израел, какво иска Всевишният от теб? Само да се страхувате от Всевишния” (Второзаконие 10: 12), и е написано: „Бойте се от Всевишния” (пак там 10: 20), и е написано: „Страхът от Всевишния е Неговата съкровищница” ( Исая 33:6). И казаха: „У Всевишният има в света само страх от Всевишния, както е писано: „И той каза на човека, защото /ен/страхът от Всевишния е мъдрост“ (Йов 28; 28). Единственото нещо на света е страхът от Всевишния (Раши, Шабат 31б). „Ен“ означава „един“, тъй като на гръцки „един“ е „ен“ (Шабат 31b).
А Рава казва: „Когато човек се яви в съда, го питат: „Ти търгувал ли си честно? Посветихте ли време на Учението? Изпълнихте ли заръките да се плодите и да се размножавате? Очаквахте ли спасение? Изучавал ли си остротата на мъдростта? Опитахте ли се да разберете едното от другото? И дори да е отговорил с „да“ на всичко, тогава е добре, ако страхът от Всевишният е неговата съкровищница, но ако не, тогава е лошо. По подобен начин човек казва на своя работник: „Изпратете пшеницата ми в склада.“ Слугата отиде и изпрати. Попитали слугата: „Смесихте ли хумтинова мярка със зърното?“[1]” Слугата отговори: „Не.” Казах му: „По добре да не беше го изпращал“. А раба Бар Рав Уна казва: „Този, който има Учението, но не се страхува от Всевишния, е като ковчежник, на когото са дадени ключовете за вътрешните стаи, но не са му дали ключовете за външните стаи. Как ще влезе?“ (Шабат 31). Равин Янай провъзгласява: „Жалко за този, който няма двор, но е сложил порта в двора!“ С това равин Янай има предвид, че тези, които нямат двор, няма да се възползват от напразно издигнатите порти. А Учението е само портата, през която се изкачва към страха от Всевишния. И Рава каза на мъдреците, неговите ученици: “Моля ви, не наследявайте двата ада, защото, опитвайки се и работейки върху Учението в този свят, а не следвайки го, ще наследите ада след смъртта. През живота си, работейки и изучавайки Учението, вие не сте получили удоволствие от този свят и след смъртта ще изчезнете от света на бъдещето” (Йома 72б).
И ние виждаме, че всичко зависи от страха от Всевишния и цялото Учение носи полза на човека само когато се страхува от Всевишния и този страх от Всевишния е сърцевината, от която зависи всичко, и само това остава за човека завинаги. Давид свидетелства за това: „Страхът от Всевишния е чист и трае вечно“ (Псалми 19:10), а цар Соломон също свидетелства и каза: „И Всевишният го създаде така, че да се боят от Него“ (Еклесиаст 3 :14), и е писано: „ По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.“ (Притчи 15; 16).
Ето защо трябва да ви се обясни, че има три вида страх.
Първият тип е много безполезен страх. Това е страхът на човек, който не се страхува от Всевишния, но когато върши добро дело, се страхува от хората: казват, ако не направи това добро дело – било то изучаване на Учението или милостиня, или молитва, или нещо друго – тогава хората няма да му вярват и ще го опозорят. И това се оказва така: това, което той направи, беше направено, за да угоди на хората и нищо повече. И ако този човек се опитва да прави това през целия си живот, той е изгубен и загинал, защото неговите мисли и намерения не са обърнати към Всевишния.
Вторият тип включва страх от човек, който се страхува от Всевишния от страх от наказанието на Ада или от страх, че няма да стигне до Рая и в името на този страх той прави добри дела. Ако този човек изпълнява целия Закон с такова намерение, добре е, че се страхува от съда на Всевишния! – той все още не постига истинска служба. Защото всичките му намерения са само за негово добро, а не в името на Всевишния.
И третият вид е великолепна перла! Това е страхът на онзи, който се бои от Всевишния не заради нещо, което съществува в света, а само защото трепери пред Него и всичките му органи треперят, когато мисли за Неговото величие и сила. И това е много, много дълбока концепция, защото хората вършат работата си само ако се надяват да получат полза или да избегнат вреда. И без тези условия всяко действие за тях е празно и безсмислено упражнение. И тъй като третият вид страх е трудно постижим, в началото е допустимо да се изпълняват заповедите от страх от наказание и с надежда за награда.
Затова намираме благословии и проклятия в Тора, за да изплашим читателя, така че да изпита страх. Те правят това с едно дете, защото е малко разумно и умът му е слаб, не разбира значението на доброто. Затова, който учи едно дете, трябва да му дава ядки и сладкиши, за да го стимулира да учи. И по този начин детето не учи заради Учението, защото не осъзнава значението му и не разбира, че неговото обучение съдържа друга полза. Струва му се, че ученето е страдание и работа, и то страда, но се опитва и учи, за да получи някои вкусни неща.
Това е като занаятчия, за когото не е важна самата работа, а ползата от работата. И ако на малко дете се обещае, за ученето да получи красива жена или къща, или голямо богатство, или да стане цар, то няма да учи за това. Сърцето на едно дете ще се събуди от сладкиши повече, отколкото от всички тези неща, защото то не осъзнава доброто да има жена или да бъде цар.
Намерението на Тора е да събуди сърцето на човека с това, за което той има знание и разбиране като добро, за да привлече сърцето му към доброто. Всичко това е необходимо на човека, тъй като той не може да разбере тайната на този въпрос, защото умът му е слаб и малък. И това се нарича „не в името“. Не бъди като дете, а търси истината заради истината. А този въпрос изисква много разбиране и анализ.
Затова трябва да обясните какво е душата, нейната сила и мощ и да насочите ума си към най-висшия принцип. Това се случи с царския син, който беше откраднат от бащината си къща, когато беше много малък. И го отведоха далеч, далеч и той израсна в селска къща и научи селските обичаи. И той не мислеше и не си спомняше за своя царски сан, защото не знаеше нищо за него и не го осъзнаваше. И едва когато порасна и умът му заякна, някой дойде при него и му каза: „Ти си царски син!“ Но не каза къде е царувал баща му. И царският син малко се възгордя, но все още не се замисли много, защото не знаеше кой е баща му. И друг пратеник дойде при него и му каза къде е царството на баща му.
Царският син се възгордял още повече и решил да отиде в неговото царство. Но той се чувстваше несигурен, мислейки си: „Ще отида там, но там никой не ме познава“. И тогава царят разбрал къде е синът му и изпратил след него придворните си, които знаели знаците по тялото му. И той изпрати много придворни и царски дрехи. И заповяда да доведат сина му. И когато пратениците пристигнаха при царския син и го видяха, и го познаха, и му показаха царските дрехи, царският син много се възгордя. И когато го облякоха в царски дрехи и го качиха на царски кон, той осъзна своята сила и мощ и сърцето му стана царско сърце. И той стана много, много горд.
Това е душата: тя е царска дъщеря, от Трона на честта /кисе ха-кавод/ вложена в човек, пренесена в мръсно тяло с огромна страст към този свят. И той има толкова много различни похоти, че душата, която е царската дъщеря, потънала в тях, се стреми към похотите на тялото и забравя своя Баща, Всевишния Цар. И когато я научат на Закона, тя се събужда за по-висши мисли. И когато й покажат небето и земята, звездите и слънцето и луната, техния точно и правилно подреден ход. И те й казват, че е създадена от Този, който е създал всичко това. И тогава тя се издига все повече и повече. И когато тя бъде научена на тайната на уникалността на Всевишния и тайната на мъдростта на душата, тогава тя облича царски одежди и навлиза в мистерията на страха от Всевишния.
Дори човек, който не знае всичко това, но размишлява върху високите неща в дълбините на сърцето си и прозира силата на Всевишния, се облича в страх от Него, както е писано: „ Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.” (Исая 40; 26).
Всевишният не позволи на други хора освен Израел да прославят Себе Си, както е писано: „Хората, които създадох за Себе Си, те ще разказват славата Ми“ (Исая 40:26), и е писано: „Защото вие сте свят народ на Всевишния, Всевишният ви избра да бъдете Негово скъпо притежание от всичките народи, които са по лицето на земята“ (Второзаконие 7:6), и е написано: „И Всевишният ви избра само да бъдете Негов избран народ“ (пак там 26:18), и е писано: „И да ви постави над всички народи“ (пак там 7; 19). И Всевишният не даде разум да Го познаят на никой друг народ, само на Израил, както е писано: „Даде ти се да видиш, за да познаеш, че Всевишният е Господ на всички сили; няма по-велик от Него” (пак там, 4; 35). И е писано: „И кой е този велик народ, чиито постановления и закони са справедливи, като цялото това Учение, което ви давам днес?“ (пак там 4; 8), и е писано: „Бойте се от Всевишния и Му служете, и се прилепете към Него“ (пак там 10; 20).
Тези редове ни карат да разберем, че евреите са длъжни да се страхуват от Всевишния, да изучават Неговия закон и да изпълняват Неговите заповеди. Защото благодарение на страха от Всевишния, те ще се занимават с Учението и ще изпълняват Неговите заповеди. И като изучават Неговия закон, те ще разберат значението му и какво е новото в него и ще се научат да познават Всевишния, Неговата сила и мощ, и величие, и Неговите велики, ужасни и прекрасни творения. Както е казано: „Речете Богу: Колко са страшни делата Ти!!“ (Псалми 66: 3), и е написано: „ Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.” (Псалми 139: 14), и е написано: „Елате, синове , чуй ме и ще ви науча на страх пред Всевишния“ (пак там, 34; 12).
Няма нищо в света, равностойно на страха от Всевишния. Сребро и злато, скъпоценни камъни и всички съкровища на света – всички Те са нищо в сравнение със страха от Всевишния, защото страхът е съкровищницата на Всевишния. Затова побързайте да съберете в съкровищницата на сърцето си това, което е съкровищницата на Всевишния, вашия Създател. И вземете пример от това, което се случва в този свят. Защото всеки човек се опитва да събере най-доброто и кой може да събере подобно на царя, да постъпва като него – и ако е така, тогава кой няма да събере това, което е събрал Царят на царете над царете, Светият, благословен да бъде Този, Който слага на трон всички царе?
И сега ще ви обясня концепцията за душата (нефеш), духа (руах) и концепцията за фината и висока част на душата (нешама), за да се страхувате от Всевишния. Душата се намира в черния дроб, тъй като присъствието на душата зависи от кръвта и тя желае да яде и пие, има желание за сношение, защото черният дроб е пълен с кръв и желае да насити човек с удоволствия, наслаждения и развлечение, и за това се казва: „ Наситената душа се отвръща и от медена пита“ (Притчи 27; 7). Духът е в сърцето и желае сила, величие и царуване, подтиквайки човешкото сърце да преследва почести. Затова гордостта се нарича високомерие, грубост на духа /гасут ха-руах/. И повдига човешкото сърце да подчини другите, за да се възвиси и възгордее. „Нешама“ обладава мъдрост и се намира в мозъка, като цар, който е в поход и се разполага в средата на армията и е малко като честта на своя Създател; тя е отвратена от човешките удоволствия, безполезността на техните забавления, тя размишлява и разбира и всичките й мисли са насочени към благоговейно служене на Всевишния. И тя мисли какво ще стане, когато тялото умре и изчезне, и тя се върне в чистота при Този, който я е създал и я е поставил в тялото.
Човек има двама господари и със смъртта се освобождава от тях, както е казано: „Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си“ (Йов 3:19). Двамата господари са душата и духът, които мислят за удоволствия, за увеличаване на капитала, за ядене и пиене, за забавление и за изпълнение на всичко, което сърцето желае и което виждат очите, за празно бърборене и за угаждане на тялото. А Нешама обръща тези мисли и казва: „Какво дава това на човек и каква е ползата от работата му, ако в един момент тялото му изчезне и него вече го няма. Къде отива неговата хитрост, лукс и красота? И ако е така, тогава няма друго добро, освен да служиш на Всевишния и да се приближиш до Него, искрено и с желание да следваш пътищата Му.”
Този говори за това, а онзи за онова. Ако душата и духът имат надмощие, тогава нешама отслабва, тя няма силата да им устои. Следователно този, който е зает с ядене и пиене, никога няма да стане мъдър. И когато нешама надвие духа и душата, тогава очите му се отварят, за да разбере висшата мъдрост. Следователно нешама трябва да отслаби духа, от който се пораждат гневът и гордостта, и душата, която притежава похот. И когато нешама усвои мъдростта, това води до смирение.
Животните също имат душа и дух, тъй като животните желаят и се ядосват, като хората. Но човек има допълнителна нешама, която говори и разграничава истината от лъжата. Със смъртта на тялото, душата на похотта и душата на духа умират и това, което остава, е най-висшата разумна нешама, която не умира. И за това се казва: „И духът ще се върне при Всевишния, Който го е дал“ (Еклесиаст 12:7) – това е разумен дух, нешама. И когато човек извърши престъпление, нешамата на душата му и нешамата на духа му умират, както е писано: „Престъпната душа /нефеш/, ще умре“ (Ехезкел 18:4), и е писано в Тора: „И ще унищожа тази душа (нефеш/ изсред нейния народ” (Левит 23: 30), и е писано: „И тази душа ще загине измежду нейния народ” (пак там 23: 7). От това следва, че нефеш умира.
И след смъртта на злодея разумната душа се мята /каф ха-кела/ за да слуша духа и душата. И когато умре праведен човек, чиято най-висша разумна душа /нешама/ е надвила духа /руах/ и душата /нефеш/, неговата нешама остава в “црор ха-хаим” /възела на живота/ под Трона на честта. А този, който е слушал духа и душата, е глупав – неговата нешама ще бъде унищожена /карет/. А мъдрецът, който послуша най-висшата душа, неговата нешама, която беше вложена в него от Трона на честта, ще удостои душата си със съкровенно велико благо.
Наведете ухото си, научете и разберете, че нешама обитава сърцето, което също е седалището на страха, защото произходът на мисълта идва оттам. Мисълта се надига и усилва в дълбините на сърцето, като морски вълни. Нешама търси и изследва, размишлява и наблюдава всички действия и създания, а сърцето в своята мъдрост сякаш лети в далечината и обхваща много неща с погледа си. В един мимолетен момент се замисля за това и онова, тича и скача от едно на друго.
Създателят на световете даде на човека мъдрост и разум, научи го на мъдрост и знание. Мъдрият с тази мъдрост помни цялото минало и предвижда бъдещето; прави колела и воденични камъни за мелене на зърно без затруднения; мъдрият от тази мъдрост, събира армии, поставя войници и ги екипира, просперира в царството си и управлява страната и съди своя народ. Мъдрият от тази мъдрост, поставя мрежи в дълбоки реки и морета и лови риби, които се спускат в дълбините, хваща животни в пустинята и птици, летящи във висините на небето. Мъдрият от тази мъдрост разбира елементите, които изграждат тялото, знае причините за студ и топлината, сухотата и влагата, разбира болестите на тялото и методите на лечение, знае как да търси лекарства, прави разлика между ползите от вещества и тяхната вреда, разпознава корени и билки, и видове плодове, студени и топли, мокри и сухи, умее да напоява тялото с лечебни отвари, за да го запази и подсили.
Със собствените си очи ние виждаме величието на човека и неговата почтена съдба, защото Създателят го възвиси и го издигна над всички творения, давайки му власт над всички низши създания. Устата не е в състояние да разкаже много от делата, извършени от човека в нисшият свят. И дори във висшият свят човек изпраща своята мъдрост, лети и се издига на крилете на мъдростта. Въпреки че тялото му ходи по земята като животните и влечугите, благодарение на мъдростта душата му ходи в горния свят.
Тя наблюдава и познава мъдростта на науката, която е във висшето, и мъдростта на разума, която е в небесата, и хода на звездите, и техните размери. Човешкото тяло е много малко, но душата му е грамадна и широка; повече от небето и земята, защото тя знае тяхната широта и височини, и пътищата на Слънцето и съзвездията, и всичките им различия – всичко това се съдържа в душата. И тъй като всичко се съдържа в нея, това означава, че е по-голяма от всички останали, защото ако беше другояче, не би могла да побере всичко, защото е невъзможно да се поберат водите на морето в малък съд.
И така, виждаме, че човек, мъдър в мъдростта, контролира и двата свята, висшия и нисшия. Това означава, че всеки човек трябва да се замисли: защо Всевишният му съобщи всичко това? Само за да разбере човек как да Му служи искрено. Защото, разбирайки и осъзнавайки величието на невероятните и ужасни чудеса, човек разбира и осъзнава, че трябва да подчини тялото на душата, защото по отношение на душата тялото е второстепенно. Цялото това велико знание идва от душата, а не от тялото, защото душата контролира тялото.
Точно както човек, който язди кон, държи юздата и контролира коня, като го напътства накъдето си иска. Конят е второстепенен спрямо човека; той е инструмент на човека, а не човека е инструмент на коня И душата също управлява тялото; душата е главното, а тялото е второстепенно. Горко за онези, които подчиняват душата на тялото, прехвърляйки основното във властта на второстепенното.
Всеки може да разбере това. Висшият свят служи на нисшият; например слънцето, луната и звездите. Ясно е, че не е заради угаждане на тялото, за да се наслаждава на удоволствията на този свят. Защо? Защото тялото не представлява нищо значимо, то е прах и гниене и червеи, обречено на беди, подготвено за смърт, а слънцето, луната и звездите са чисти и ясни. Как е възможно великото да служи на ефимерното и крехкото? Но ясната и чиста душа, издигната до небесата и над тях, по-голяма от небето и земята, защото знанието за небето и земята се съдържа в нея и тя ги обхваща – самата душа е велико доказателство, че небето и земята са сътворени за нейните нужди, за да й служат.
И тя ще мисли и ще разсъди: коя съм аз, ако небето и земята са създадени за мен? Само за да се покори на Всевишният, да разбере чудесата Му, да Го прославя и хвали. И каква е ползата от света, ако не беше изпълнението на Учението, чрез което човек се очиства и поправя? Логично ли е да мислим, че светът е създаден за удоволствие на тялото, ниско и тъмно? Тялото е ефимерно, няма нищо значимо в него!
Виждаме, че човекът е избран от всички творения според неговата велика мъдрост и множеството на неговите дела, тъй като всички създания са подчинени на човека, той има възможност да изучава мъдростта и да разбира дълбоките мистерии и тайни на нисшия свят, и да научи тайните на висшия свят. Това е първото и най-важно указание за човека, че душата му ще остане във възела на вечния живот /црор ха-хаим/, ако изпълни Закона.
На какво е подобно това? Ако царят заведе слугите си във вътрешните стаи и им разкрие всичките си тайни, и ги предупреди, че трябва да се държат честно, и ако го направят, тогава той, ще им даде голяма награда и ще ги въздигне много, а това, че разкри тайните и съкровищниците си и наистина им даде царството си във власт – е знак за тях. И те ще разберат, че царят им казва истината. По същия начин Всевишния показа на човека Своето величие и слава и му разкрива Своите тайни, висши и низши, и му дава да притежава всичко. Благодарение на това човек ще разбере значението на своето величие в бъдеще, ако се опита да служи на Всевишния.
Голямото и убедително доказателство, че душата слиза отгоре, е това, което виждаме: за всеки човек това, което има, не е достатъчно, той вечно се стреми към ниво, по-високо от това, на което стои. Има хиляда, но иска по две. Тук той е собственик на държава, но иска да притежава и друга държава. И няма човек, нито цар, нито принц, който да не желае повече от това, което има. И това се случва, защото душата не се задоволява с тези блага, а вечно копнее за по-високи нива, тъй като тя е над всички създания. Благодарение на душата човек ходи с високо вдигната глава, докато другите същества ходят приведени, с наведени глави или пълзят по корем.
Душата слиза отгоре, от трона на честта, а тялото, в което се намира, е подобно на целия свят – затова човекът се нарича „малък свят“. Душата е подобна на Твореца, а тялото е подобно на низшия и висшия свят.
Сега чуйте чудна мъдрост! Както Всевишният е над всичко и владее човека и целия свят горе и долу, така и човекът, изпълнявайки волята на Създателя, владее целия свят. Защото след инцидента с телето Всевишният каза на Моше: „Махни се от Мене и Аз ще ги унищожа” (Второзаконие 9:14), – така възможността за унищожение беше като че ли поставена в зависимост от Моше. Какво се случи в историята на Корах? Според думите на Мойсей земята ги погълна и всичко, което имаха (Числа16).
И Елияху се закле, че няма да има роса или дъжд, освен по неговата дума (Млахим I 17) – и той свали огън от небето (пак там 18) и унищожи фалшивите пророци на Ваал на земята и съживи мъртвите и постановява, че Елиши има два пъти по-голяма пророческа дарба от самия него. И по същия начин всички осветени, които бяха на земята, управляваха горе и долу според волята на Всевишния, когато изпълниха Неговата воля. Затова се старайте да изпълнявате Неговите заповеди, закони, постановления и устави, за да бъдете достойни за великото скрито благо. И Всевишният знае и разбира миналото и бъдещето, както и човекът, на когото Всевишният е дал мъдрост.
Както Всевишният дава хляб и храни всички живи същества, така и човек издържа своя дом, слугите и животните. И както Всевишният възнаграждава доброто и злото, така и човекът. Както Всевишният разбира доброто и злото, така и човекът. И както Всевишният създава вселената и основата на Земята, и небето, и вместилище на водите, така човек може да построи основа и покрив, и да събира вода, и да сее, и да расте и сади, и направи всичко, но като се труди с пот на лицето си – и всичко според волята на Всевишния. И както всяко създание не може да види Всевишния, така и никое същество не може да види душата, нито по време на живота си, нито след смъртта. Дори когато напусне тялото!
И както Всевишния знае бъдещето, така и духът на човека, когато човек си почива от труда в името на своите нужди, почива от тревогите за нуждите на тялото, вижда бъдещето насън и вижда мъртвите и места, които никога не е виждал, и непознати, и разни неща, и огромни картини – нещо, което не се вижда в будно състояние. И както няма създание в света, което да знае тайните на Всевишния, няма никой освен Всевишния, който да знае най-съкровените мисли на хората, както е писано: „Всевишният знае мислите на човека“ (Псалми 94). ; 11). И в много случаи човешките действия смътно приличат на проявите на Всевишния.
Поради малката сила и краткостта на живота, дадена на човека от Всевишния, Той даде на човека зло начало за негово добро, но понякога се проявява в зло, за да го провери и изпита с добро и зло. И дава на човека способността да се украсява, да строи и сее, да руши и изкоренява посаденото, и да убива и мъчи, да трупа имоти, да се бие, да управлява, да граби и да се гневи много. И ако нямаше зла склонност, тогава от страх от смъртта никой нямаше да се плоди и размножава, да сади и сее, да строи сгради и да придобива собственост. Защото човек би си казал: смъртната присъда е произнесена – защо да работя за другите? И светът щеше да изчезне и рухне.
Но от първите дни на сътворението Всевишният създаде света, за да бъде изграден и управляван от хората според Неговата велика милост. И когато доброто начало победи, а злото се подчини толкова, че човек не нарушава волята на Създателя, а използва злото начало, за да направи всичко в съответствие със заповедта на Всевишният, без грях и престъпление, тогава злото начало се оказва в негова полза и тогава щастлив е той и щастлива е тази, която го е родила.
И така, човекът по някакъв начин е подобен на Всевишния. В същата степен структурата на тялото му е подобна на целия свят. Всевишният му даде череп, подобен на небесната сфера. Той създаде небето, в което са поставени челюсти и зъби, като небето, което е над нас. И точно както небето, което е над нас, е разделителят между „горните води” и „долните води”, небето също разделя влагата на устата и влагата на главата и влагата на външната обвивка. И точно както Святото присъствие на Всевишния е на горната сфера, която е като таван над водата, както е писано: „Който построи двореца Си над водите” (Псалми 104; 3), така Той постави и дух на живата душа и знание /даат/, и разбиране /бина/ в мембраната на мозъка, която е изтъкана над мозъка и над влагата.
Вижте и разберете истината, че ако мембраната на мозъка се разкъса или се образува дупка в нея, тогава човекът ще умре веднага, защото духът на живота живее в него. И както Святото Присъствие е в западната страна, така Той постави мозъка в западната част на главата, над ушите, и постави духа на живота над мозъка. И както светът съществува и се управлява от силата на един Бог, така и цялото тяло се управлява от силата на един дух на живота, който Всевишният му е дал. И той съществува в тялото, за да е здраво, и остава до смъртта на тялото. И ако нещо от друг зъл дух се смеси в тялото, тялото не може да съществува и да бъде както в началото.
И точно както постави на небесната сфера две светила и пет планети, влияещи върху Земята, създаде седем слуги в главата на човека: две очи, две уши, две ноздри и уста. Дясното око е като Слънцето, а лявото е като Луната, дясната ноздра е като Меркурий (Кохав), а лявата е като Марс (Маадим), устата, езикът и устните са като Юпитер (Цедек), дясното ухо е като Венера (Нога), а лявото ухо е като Сатурн /Шабтай/. И както въздухът е създаден между небето и земята, така гърдите и утробата са създадени в човешкото тяло. И както Той кара вятъра да духа във въздуха на космическото пространство, така животворното дихание идва от белите дробове, които са в гърдите.
И точно както Той утвърди земната твърд над водите, Той също изтъка и утвърди черупката от плът, която е над черния дроб, над корема, над червата и над далака – това е обвивката, която е между белите дробове и черния дроб, и далака, и червата, и корема. И както Всевишният създаде птици и риби, животни и добитък, невинни и милостиви, които не се обиждат един друг, но сред тях има и жестоки, които ядат и поглъщат себеподобните, така създаде и хората. Добрите хора се оприличават на добрите птици и животни, както се казва: „Моят невинен гълъб“ (Шир а-Ширим 2) и се казва: „И вие сте Моите овце, овцете на Моето пасбище“ (Ехезкел 34; 31). А злите хора са оприличени на диви зверове.
За лъва, както е писано: „Той е като лъв, жаден да разкъса“ (Псалми17:12), а има такива като мечки и вълци, както е писано: „Съдиите и – нощни вълци“ (Софония 3:3). В света има дървета и билки, полезни и вредни плодове. Има такива, които имат приятна миризма и полезни плодове за живот и лекарство, а има и билки, и корени, и плодове, които убиват; такива са отровните билки, шиповете и тръните. Добрите хора се оприличават на полезните билки и дървета, както е писано: „Като ябълково дърво между горските дървета” (Шир а-Ширим 2; 2-3). И злите се оприличават на безполезните, както е писано: „А злодеите са като изхвърлен трън” (Шмуил II 23:6).
И точно както създаде под земята бездните, глината и пръстта, Той също така създаде в човека корема и червата, съдържащи храна и напитки. И както влечуги от всякакъв вид се роят в калта и глината, така и в човешките черва възникват дрождите на храната и напитките, „ всякакви влечуги“, дълги и къси, малки и големи червеи. И както създаде съд за водата в света, така направи и съд за урина, тоест пикочния мехур. И точно както Той създаде основите на Земята под нея, Той създаде и основата за цялата структура на тялото, тазовите кости от двете страни и двете бедра. И точно както създаде „аваним мефуламот, потопени в бездната“, между които излизат водите (вижте Чагига 12а), Той създаде и два бъбрека, така че от тях и между тях да излиза урина и да преминава в пикочния мехур, а също и влагата на семето преминаваше и излизаше между тях в скротума.
И както бездната вика бездната, както е писано: “Бездна призовава бездна” (Псалми 42:7), така и горната утроба, която е и стомах, вика червата, за да приемат остатъците от храна и пият, а червата викат вените на бъбреците, подобни на канали, така че те приемат вода, тоест урина, която е отделена от храната от червата, за да отиде в пикочния мехур. И каналите на бъбреците извикват вената на пикочния мехур, за да приеме тези води и да ги преведе да се събират в пикочния мехур, подобно на долната бездна, която е по-ниска от всички. И това черво също вика червата на стомаха, за да приемат екскрементите.
И както Всевишния създаде реки, за да напояват света, той създаде и вени в човешкото тяло, носещи кръв за напояване на цялото тяло. И както в света има чисти води и кални води, сладки, солени и горчиви, така е и в човека: солена влага излиза от очите, студена влага излиза от ноздрите, гореща влага излиза от гърлото, от устата излиза свежа влага, а от ушите излиза горчива, а урината е горчива и миризлива.
В света има студени и топли ветрове, така е и в човека: когато отвори устата си, излиза топъл дъх, а когато духне закривайки уста, е студен. В света има гръм, но в човека има глас. В света има мълния, а в човека лицето свети като светкавица. В света има съзвездия, а наблюдаващите звездите, познават бъдещето по тях, и в човека има определени знаци. Например, сърбеж без краста, въшки или дървеници е знак, по който познавачът може да определи бъдещето. Бъдещето може да се разпознае по линиите на дланта и чертите на лицето (Зоар Шмот 70; 2). Тази мъдрост днес е забравена, но древните мъдреци са я притежавали. Мъдреците можеха да узнаят бъдещето по дърветата и тревите: рабан Йоханан бен Заккай знаеше за какво говорят палмите (Сука 28а), тоест той научи бъдещето, като наблюдаваше движението на палмите.
От дясната страна на света, тоест от юг, идва топлина и благословена роса и обилни благодатни дъждове, а от дясната страна на човека идва топлината от червената жлъчка, която зависи от черния дроб, а влагата на кръвта идва от черния дроб, който е от дясната страна на човека. Студът и ледът идват в света от северната страна на света, както студът излиза от лявата страна на човека, от далака и черната жлъчка, която е в далака. От северната страна на света е обиталището на всички беди, има чести огнени сияния и ветрове, и бури, и светкавици, и гръмотевици, – също обиталището на черната жлъчка в далака, от лявата страна, от него се раждат всякакви зли и сериозни болести, като туберколоза, треска и всякакви психични болести, както и страхове и треперене на крайниците. Като дим, парата се издига от земята и извлича влага от дълбините във въздуха, образувайки облаци, за да излее дъжд на земята – по същия начин парата се издига от утробата и изтегля влагата към устата и главата, и от тази влага, която се издига от утробата, се леят сълзи, появява се назална слуз и слюнка в устата.
Както създаде планини на земята, така и в човешкото тяло създаде раменни стави и лакти, и колена, и други стави на всички части на тялото. Точно както Той създаде твърди камъни и могъщи скали на земята, Той също създаде в човека зъби и челюсти, които са по-твърди от желязо и всякаква кост. Както Той създаде твърди и меки дървета на земята, така Той създаде твърди и меки кости в човека. И както Той създаде твърда почва и мека почва на земята, Той създаде в човека плът според меката почва и кожа според твърдата почва.
Има дървета и треви, които дават плод и дават семена, а има и безплодни и безсеменни, така е сред хората има плодовити и безплодни. И както Той отглежда трева от земята, така и на човека расте коса. Точно както животните тичат в гората и влечугите гъмжат по земята, така въшките могат да живеят на главата и в косата на човека.
Както Всевишният създаде Млечния път и го простря в небето от изток до запад, от край до край, а с него са свързани звездите, съзвездията и всичко в света, така създаде и в човешкото тяло нишка бял мозък в прешлените на гръбначния стълб, който се простира от ръба на мозъка до опашната кост, и дванадесет ребра, и всички органи на тялото са свързани с него от двете страни. И както в годината има триста шестдесет и пет дни, така и в един човек има триста шестдесет и пет кости. Завършвайки главата, ще кажа, че лицето също съдържа някои алюзии за Маасе Меркава и Маасе Берешит [2]. Който знае тайната на това, ще разбере чудесата на Всевишния. Ето защо човекът се нарича „малък свят“. И тъй като човешкото тяло е подобно по форма на горния и долния свят, в него е поставена душа, която малко прилича на своя Създател.
И затова Давид заявява: „Както душата изпълва цялото тяло, и носи тялото, и остава след тялото, и е единствена в тялото, и не се храни в тялото, вижда и е невидима, и е чиста в тялото и не спи, така и Всевишния напълва Своя свят, както се казва: „Не Аз ли изпълням небесата и земята“ (Еремия 23; 24) и носи Своя мир, както се казва : „И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа“ (Исая 46; 4), и ще остане след края на света, както е казано: „Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.“ (Псалми 102; 27).
И Той е един в света, както се казва: “Слушай, Израилю! Всевишният, нашият Господ, Всевишният е един” (Второзаконие 6; 4). И няма храна пред Него, както е казано: „Ям ли месо от бикове и пия ли кръв от кози?“ (Псалми 50; 13). Той вижда и е невидим, както е казано: „Погледът на Всевишния обхваща цялата земя” (Захария 4:10). И Той е чист в света, както се казва: „Той има чист поглед и не гледа на лъжи“ (Авакук 1; 3). И няма сън пред Него, както е казано: “Ето, пазителят на Израил нито дреме, нито спи” (Псалми 121:4). Затова нека душата, притежаваща всички тези свойства, прославя Всевишния, Който се проявява по този начин.”
Душата размишлява върху Който я е създал и се облича в смирение и страх от Всевишния. Затова човек трябва да се самонаблюдава и да разбира същността си: оттук идва коренът и стволът му и той е създаден от воняща капка, а след това е станал парче плът и как в него се е влял дух от най-висшето и как той беше облечен с кости и вени, кръв и мозък, и тъканта на кожата и плътта, и как бяха създадени чертите на лицето и неговия размер, и как отворите на ноздрите бяха създадени в лицето и гърлото за дишане и миризма, ушите за чуване и очите за виждане.
А в окото има няколко цвята и нюанси, и има мигли, и уста, и гърло, и небце, и език, и устни за отваряне и затваряне на устата, и челюсти, и бузи, и лакти, и коленете, и телесната кухина, и пръстите, и техните стави, и ноктите. И нека разбере колко е различни са хората един от друг. И нека разбере, че е бил затворен в утробата на майка си девет месеца и е излязъл гол, „безкрак“, „сляп“, „глух“ и „безрък“. Нека помисли върху всичко това и се запита: „Кой ти отвори устата, очите и ушите? Кой е направил всички устройства в тялото ти? Кой толкова ти почерни косите на младини, че колкото и да ги миеш с луга, не ги избелваш, а на старини сама побелява?“ Помислете за това и подобни неща, и бъдете смирени и покорни, и се страхувайте от Всевишния.
Накрая всичко ще стане известно, затова се страхувайте от Всевишния и спазвайте заветите Му, защото това е цялата същност на човека. (Еклесиаст 12; 13).
[1] Раши обяснява, че хумтин е солена почва, която запазва зърното, така че да не стане червиво.
[2] Кабалистични концепции.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com