Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Тази заповед не е ограничена нито във времето, нито в пространството. Тя се отнася както за мъжете, така и за жените. Децата също трябва да бъдат научени на смисъла на тази заповед и на правилната реакция в различни ситуации.
1. На иврит тази заповед се нарича „тохаха“, от глагола „леохиах“ (укорявам, увещавам, предупреждавам). В Тора е написано („Ваикра“, 19:17): „Увещавай своя ближен и не носи заради него грях.“ Ако някой евреин наруши заповед от Тора (без значение дали се отнася до отношенията между хората или между човека и Твореца), трябва да се подхожда с увещание и да му се каже, че това не бива да се прави – защото е напълно възможно той да повтори нарушението. Не бива да забравяме, че всеки от нас има способността да влияе положително на другите. Може би, ако чуе упрек, изразен по правилния начин, човек ще се замисли за поведението си.
Тази заповед не е ограничена във времето или мястото. Тя се отнася както за мъжете, така и за жените. Децата също трябва да бъдат научени на смисъла на тази заповед и как да реагират правилно в различни ситуации.
2.В тази заповед се включват и опитите да се предпази човек от извършването на грях още преди той да го е извършил. Освен това мъдреците учат, че ако някой забележи непристойно поведение у своя ближен (дори ако то не нарушава пряко заповедите на Тора или на мъдреците), той е длъжен да го увещае и да поговори с него.
3.Как трябва да се говори с евреин, който е нарушил заповед, свързана с отношенията между човека и Твореца? Нужно е да му се обясни, че това е грях, и да се направи опит да бъде върнат на праведния път.
А ако нарушението е в сферата на отношенията между хората? Не бива да се мълчи, а да се каже: „Защо постъпи така? Защо ме обиди в тази или онази ситуация?“
4. Всяка еврейска общност трябва да има начело мъдър човек, който да наставлява и да помага на хората да поправят грешките си. Добре е, когато за такъв наставник бъде избран уважаван и обичан член на общността, който умее да намира подход към хората.
Основната му задача не е да упреква или критикува, а с меки и искрени думи да помогне на човека да се поправи. Разбира се, той не бива да бъде раздразнен или ядосан. Известно е, че често хуморът и усмивката помагат много по-бързо да се намери ключ към сърцето на човека. Те премахват напрежението и правят думите по-въздействащи.
Веднъж, по време на Шабат, рав Моше Штерн (в бъдеще духовен наставник на ешивата Каменец) придружавал своя учител, рав Елияу Лупян. Те вървели към ешивата Хеврон за следобедната молитва. По пътя забелязали преминаващи коли. Лицето на рав Лупян изразило дълбока болка: „Горките, няма кой да им обясни колко сериозно нарушение е това. Може би трябва да се върнем? Не мога да гледам как евреи, мои братя, нарушават Шабат.“ Рав Моше посочил на учителя си, че оставало съвсем малко до ешивата и че няма смисъл да се връщат.
В този момент покрай тях преминало такси. Шофьорът спрял и попитал как да стигне до улица Яфо. Рав Елияу се разплакал и казал: „Как мога да ти отговоря, след като е забранено да се пътува в Шабат? Но от друга страна, как мога да откажа на своя ближен?“
Шофьорът бил поразен. Той излязъл от колата, приближил се до рав Елияу и казал:
— Раби! Никога досега не съм усещал истинско наставление… Майка ми също спазва Шабат и постоянно ми се кара, че правя всичко наопаки. Но никога не съм виждал да плаче заради това. А ти — ти наистина искаш доброто ми. Нещо в сърцето на шофьора се разбудило, и той решил да остави колата си край пътя.
— Обещавам ти, че повече няма да карам в Шабат. Ето ти ключовете от колата, а аз ще дойда да ги взема след излизането на звездите.
Рав Елияу му обяснил, че в Шабат не бива да се носят ключове, и че е по-добре да ги остави край пътя. След това двамата разговаряли още цял час.
Когато влязъл в ешивата, учителят веднага се обърнал към учениците си:
— Не се опитвайте да спрете хилул Шабат (нарушението на Шабата) чрез насилие. Само с любов можем да приближим другите евреи!
23 октомври — 22 април
4. Съществува мнение, че фразата „И обрeжете сърцето си…“ („Дварим“, 10) ни показва, че трябва не само да приемаме увещанията и наставленията, но и да се отнасяме с уважение към този, който ни наставлява. За онзи, който не възприема поученията, Тора казва: „Не бъдете коравовратни“ („Дварим“, 10).
Човек, който мрази напътствията и наставленията, няма да намери пътя към разкаянието и искреното завръщане към Всевишния. Той ще остане сам със своите проблеми и грехове.
Не бива да наставлявате своите близки и да ги упреквате за някакво нарушение, ако самите вие все още не сте се избавили от същия недостатък. Нужно е внимателно да погледнете в себе си. Ако не сте поправили този недостатък в себе си, има голяма вероятност думите ви да не бъдат възприети — защото няма да имат нужната сила.
В Талмуда се разказва следната история. Раби Янай имал дърво, чиито клони излизали на улицата. Недалеч живеел друг евреин, който също имал разклонено дърво. Един ден хората дошли при раби Янай и се оплакали от този евреин, като казали, че клоните на неговото дърво пречат на всички минувачи. Учителят ги изслушал и ги помолил да дойдат отново на следващия ден. През нощта той наел работник, който да отреже всички клони на неговото красиво дърво, които излизали на пътя. На следващата сутрин при него дошъл онзи евреин и го попитал дали е задължен да отреже клоните на своето дърво.
Раби Янай му отговорил:
— Да, иди и ги подрежи.
Тогава онзи възразил:
— Но, раби, и вие също имате такова дърво, а не сте го подрязали!
— Иди и виж. Ако не е подрязано, тогава и ти не подрязвай своето.
Гемара задава въпроса защо раби Янай не е могъл да направи това по-късно. И отговаря: защото има правило: „Първо поправи себе си, а след това наставлявай другите“.
Великият рав Симха Зисл Зив от Келм учил духовния наставник на ешивата как да разговаря с учениците, които не изпълняват задачите си и учат слабо. По време на една от тези беседи раби Симха Зисл казал:
— Понякога, когато наставляваш един ученик и му правиш забележки не веднъж и не два пъти, а той не те слуша, може да се ядосаш на него. Тогава трябва да спреш и да се запиташ: „А бих ли могъл сам да се поправя само след две-три забележки?“
24 октомври – 23 април
5. Някои познавачи на еврейския закон смятат, че задължението да наставляваш или укоряваш своя ближен, когато той нарушава заповедите (или е на път да ги наруши), се отнася само за такъв човек, който в някаква степен е близък с нарушителя. Така има по-голям шанс думите му да бъдат приети, без да предизвикат гняв. Но по отношение на всички останали, у които упрекът би събудил само злост и ненавист, няма задължение да бъдат порицавани.
В Талмуда се казва: „Раби Тарфон казваше: „Едва ли в това поколение има някой, който да е способен да изслуша тохаха (наставление) и да го приеме“.“
Раби Елазар бен Азария добавял: „Едва ли в това поколение има някой, който да е способен да наставлява и да укорява другите“.
***
Когато Малбим бил избран за главен равин на Букурещ, състоянието на еврейския живот в града било доста занемарено. Хората не спазвали заповедите достатъчно стриктно и не изучавали Тора, както подобава. Той решил да промени положението и да пробуди жителите за нов живот.
Един ден, докато вървял по улицата, забелязал бедняк, който влязъл в нееврейска кръчма и си купил спиртна напитка.
На следващия ден, по време на лекцията му, залата била пълна с хора. Сред тях бил и този бедняк. Равинът решил да започне именно с него, но така че посланието му да достигне до цялото събрание.
— Снощи сънувах сън — започнал равинът. — Този сън много ме разтревожи.
— Видях ангел, който ме покани на небесния съд. Това бе съд над всички евреи в Букурещ. Трябваше да изкажа мнение за състоянието на града.
— Пред очите ми се разкри следната сцена: ангел-застъпник пристига с голям чувал, пълен с монети. „Това са парите от цдака (даренията), които местните жители дават за подпомагане на бедните“, — казал той и поставил чувала върху везните.
— След това дошъл ангел-обвинител и сложил върху другата везна само няколко монети.
— За моя изненада, въпреки че на едната страна имаше цял чувал, а на другата – само няколко монети, втората везна натежа повече.
— Попитах: „Как е възможно тези няколко монети да тежат повече от цял чувал?“
— Отговориха ми: „Това не са обикновени монети. Това са последните пари на един бедняк, с които той си купи спиртно питие в нееврейска кръчма. С тези пари той можеше да купи хляб за семейството си. А освен това, той го направи в Шабат.“
— Тогава се почувствах безсилен, но изведнъж един ангел се приближи до мен и ми прошепна: „Завържи за везните нишки от цицит или кожени ремъци от тфилин. Аз ще дърпам надолу, за да натежи чашата на добрите дела.“
— Тръгнах да търся такива нишки в целия град, но не открих нито един човек с цицит или тфилин…
25 октомври – 24 април
6. Въпреки че човек е длъжен да наставлява другите, той не е задължен да понася материални загуби заради това. Поради същата причина хората не правят „тохаха“, когато става дума за престъпници, които могат да навредят и да реагират рязко на всякакви нравоучителни беседи.
7. Ако вече сте предупредили някого, а той продължава да нарушава заповедите или повтаря същите грешки, не можете просто да се отвърнете, казвайки: „Аз вече изпълних заповедта за тохаха.“ Нужно е отново и отново да посочвате грешката и да се опитате да убедите човека да не я прави, доколкото е възможно. Това задължение важи както за ученика спрямо учителя, така и за младия човек спрямо по-възрастния, а дори и за сина спрямо бащата.
Единствената разлика е, че синът не бива да казва на баща си: „Ти наруши заповед от Тора!“, а трябва да се обърне към него с уважение, под формата на въпрос: „Татко, в Тора е написано така и така?“ или „Спомняш ли си, че ме учеше на това и това?“ Така бащата сам ще разбере грешката си, без да се почувства засрамен.
8. Човек е длъжен да предупреди или да се опита да спре другия, дори когато става въпрос за нарушение на постановление на мъдреците.
9. Кога престава задължението да увещаваме човека? Някои мъдреци смятат, че трябва да наставлявате другия, докато той не започне да се ядосва и да удари порицаващия го. Други казват – докато не започне да го проклина. А има и такива, които смятат, че наставлението трябва да продължава, докато човекът не започне да се гневи и да негодува срещу събеседника. От този момент нататък заповедта да наставляваме онзи, който е готов да приеме, се заменя с друга заповед: да не говорим, ако не са готови да ни слушат.
10. В момента на „тохаха“ не бива да засрамваме или да обиждаме човека, защото е казано: „Наставлявай ближния си… и не носи грях заради него“, тоест не може, опитвайки се да изпълним една заповед, да нарушаваме друга. Поради това не бива да го правим пред други хора или по прекалено рязък начин. Нужно е също така да дадем да се разбере, че нашата цел е да помогнем, а не че имаме лични претенции към него.
Веднъж, в Шабат, когато рав Ицхак Елханан Спектор, равинът на Ковно, се разхождал със своя секретар, рав Яаков Лифшиц, те забелязали един евреин, който пушел цигара. Той вървял насреща им. Щом видял рав Елханан, веднага изхвърлил цигарата.
Когато минавал покрай него, рав Елханан му се усмихнал и го поздравил любезно.
Рав Лифшиц се учудил:
— Рав, защо не му казахте нищо? Поне можехте да не му се усмихвате при срещата!
— Когато му се усмихнах, той си помисли, че не съм го видял с цигарата в ръка. Той не иска да виждам, че нарушава Шабат, а това означава, че ще се постарае повече да не пуши на улицата в Шабат.
26 октомври – 25 април
11. Ако човек нарушава заповедите тайно, без знанието на другите, то и упрекът трябва да бъде отправен насаме, без присъствието на други хора. Ако обаче той нарушава заповедите на Тора открито, пред всички, е позволено да му се направи забележка публично и да бъде предупреден, че не бива да постъпва така. Ако никой не направи „тохаха“ веднага, това ще изглежда като оскверняване на Божието име, а такова бездействие е допустимо само в най-крайните случаи.
Ако този човек не обръща внимание на никого и продължава да върши своето, бейт дин може да разпространи информация, която компрометира поведението му. В такива случаи рязките думи и „добрите“ пожелания не се считат за нещо забранено.
Всичко това се отнася до нарушенията на Тора, свързани с взаимоотношенията „между човека и Бога“. Ако обаче става дума за нарушения, касаещи отношенията между хората, не бива да се отправят открити упреци.
12. Ако не желаете да поучавате нарушителя или онзи, който ви е обидил, знаейки за неговите ограничени умствени способности или други проблеми, свързани с ниския му социален статус или здравословното му състояние, е позволено да му простите в сърцето си и да не го упреквате. Това се счита за морално и благородно поведение (мидат хасидут). Най-важното е в сърцето да не остава злоба или желание за отмъщение.
27 октомври – 26 април
13. Всеки човек, който може да отправи упрек към другите по такъв начин, че думите му да бъдат чути и по този начин да помогне на другите да избегнат бъдещи нарушения, но не го прави, получава наказание, дори ако самият той е праведен. Ако не е предупредил своя ближен и не се е опитал да го спре (обяснявайки му същността на грешката), в известен смисъл сам става съучастник в същите нарушения и простъпки.
14. Ако човек не обръща внимание на постъпките на своите домашни и не анализира поведението им (за да предотврати различни нарушения), той също носи отговорност за тях.
Въпреки това, забележките трябва да бъдат отправяни по спокоен и дори мек начин. Освен това човек трябва да бъде напълно свободен от чувства като гняв, раздразнение и подобни.
Мъдреците са казали, че глава на семейство не бива да държи всички в напрежение и страх. В крайна сметка това ще навреди и на него самия. (А когато само привидно показва гняв и строгост, трябва да бъде внимателен да не се разгневи наистина.)
Ако обаче бащата или майката усещат, че този разговор с детето (тохаха) ще събуди у тях самите отрицателни емоции и гняв, те са освободени от заповедта за „тохаха“.
15. Когато децата попаднат под влиянието на улицата и подобни среди, да се коригира това е изключително трудна задача. Въпреки това, в повечето случаи, с огромен запас от любов и търпение, родителите могат да ги върнат на правилния път. (Понякога е по-добре да се акцентира не върху религиозните аспекти, а просто върху доброто поведение. Но ако човек вижда, че едно от децата оказва лошо влияние върху другите, трябва внимателно да обмисли как да постъпи. В такива случаи е необходимо да се посъветва с равини.)
В наше време много авторитетни равини смятат, че не бива да бъдем прекалено строги и да правим забележки на детето постоянно. Такова поведение събужда у него чувство на протест и, не дай Боже, може да доведе до резултати, противоположни на положените усилия. Вместо това трябва просто да бъдем внимателни и да избираме подходящия момент за обсъждане на даден проблем.
Веднъж при рав Йехезкел Абрамски дошъл един млад човек и започнал разговор с него за Тора. По време на беседата той споменал, че в момента изучава законите за бен сорер (непокорния син). Тези закони се разглеждат подробно в трактата Санхедрин. Щом стигнали до тази тема, рав Йехезкел веднага си спомнил история, която му се случила в Русия, когато заемал поста на равин:
— При мен дойде разплакана жена и каза: „Рави, моля ви, молете се синът ми да умре. Взимат го в армията, а там вече няма да може да остане евреин. Ще се изправи пред такива изпитания, които няма да успее да преодолее. По-добре е да си отиде в чистота, с вяра в Бога, заобиколен от заповеди.“
Рав Йехезкел помолил жената да се успокои и ѝ зададе няколко въпроса. Оказа се, че тя е вече на възраст и това е единственият ѝ син. Въпреки това, тя смятала, че е по-добре той да умре, отколкото да се отклони от Тора. По бузите на рав Йехезкел потекли сълзи и в крайна сметка той ѝ отговорил: „Защо да се молим да умре? По-добре да се молим той да преодолее всички препятствия и да остане кошерен евреин!“
Както се изяснило по-късно, този млад човек бил един от малцината, които успели да се върнат у дома, без да загубят вярата си и всичко, което са придобили в младостта си.
След като разказал тази история, рав Йехезкел се обърнал към своя гост и казал: „В онзи момент напълно усетих цялата дълбочина на закона за бен сорер (непокорния син). Неговото ужасно поведение и непокорство не оставят никаква надежда за поправяне. Затова Тора казва, че е по-добре да бъде наказан сега – ал шем софо (предвиждайки неговия лош край). Защото според закона самите родители, които толкова обичат децата си, трябва да доведат своя непослушен син при съдиите. Тоест те също, в известен смисъл, трябва да поискат той да умре още сега, за да не израсне като грешник.“
28 октомври — 27 април
16. Ако сте сигурни, че увещанието няма да бъде възприето, понякога е по-добре да замълчите, защото е по-добре човек да нарушава заповедта по погрешка, отколкото умишлено. Въпреки това, трябва много добре да се прецени дали тохаха няма да донесе полза. Защото, ако нарушителят се поправи, това ще бъде огромна заслуга за този, който му е помогнал в това.
17. Хората, които са израснали далеч от традицията и не са знаели каква е връзката им с еврейския народ, имат статут на тинок шенишба [1](„пленено дете“). Когато те нарушават заповедите, не бива да се проявява критично отношение към тях, а още по-малко – да бъдат укорявани. Първо трябва да се опитаме да се сближим с тях и да им разкажем за Тора и заповедите.
18. В случай на оскверняване на Името на Всевишния съществува задължение да се упрекат другите, за да не бъде мълчанието възприето като знак на съгласие. Освен това, отрицателното поведение често може да окаже влияние върху околните.
Един човек разказал на Хазон Иш за своя съсед, който всяка събота извършва забранени дейности: боядисва или строи пред очите на всички. Той попитал какво да прави, когато съседът отново започне да работи в Шабат.
— Не е нужно да му казвате нищо — отговорил равинът.
— А какво ще стане със заповедта за тохаха?
— Евреин, който всяка събота работи открито, няма да чуе нищо. Със сигурност вече са се опитвали да говорят с него други хора.
— Но тук става дума за сафек деорайта (ако не сме сигурни дали трябва да изпълним дадена заповед от Тора, по-добре е да я изпълним; ако обаче се съмняваме в постановление на мъдреците, това не е задължително).
— По същия начин, както има заповед да се говори, има и заповед да се мълчи. Всичко зависи от ситуацията.
— Дори ако не съм длъжен да направя тохаха, защо да не се обърна към него и да не се опитам да променя нещо?
— На този, който със сигурност няма да чуе, по-добре изобщо да не се говори, както е казано („Мишлей“, 9): „Не изобличавай присмивателя, за да не те намрази“. Ти не трябва да пробуждаш в него омраза. Освен това, колкото повече говориш с него, толкова повече той става мезид (нарушаващ съзнателно).
29 октомври — 28 април
19. В особени ситуации, когато човек не обръща внимание на предупрежденията и става въпрос за оскверняване на Името на Всевишния, е позволено да се приложи сила, за да се предотврати нарушението. Въпреки това, преди да се предприемат такива действия, трябва всичко добре да се обмисли и да се потърси съвет от компетентен равин.
20. В Тора съществуват и други заповеди, насочени към това да се помогне на другите или да се спре нарушението:
а) „Не стой над кръвта на ближния си“;
б) „Кидуш Ашем“ (освещаване на Името на Твореца);
в) да се обича Всевишният;
г) връщане на изгубени души;
д) принципът „Всички евреи са отговорни един за друг“.
Следователно, в много случаи, дори когато човек е освободен от заповедта за тохаха, той може да бъде длъжен да действа по подобен начин в изпълнение на други заповеди.
Веднъж Хафец Хаим повикал при себе си един младеж, който се бил отклонил от праведния път и започнал да пуши в Шабат. Разговорът им продължил само няколко минути, и никой не чул за какво са говорили. Малко след това хората забелязали, че този младеж напълно променил начина си на живот и спрял да нарушава законите на Тора.
Минали много години. В едно малко градче в Америка пристигнал равин, за да изнесе лекция. Всички се събрали в синагогата в уречения час. По време на урока равинът разказал и за онзи млад човек, който се бил срещнал с Хафец Хаим, но подчерта, че до ден днешен никой не знае какво са си говорили и как мъдрецът на Тора успял да повлияе на младежа за толкова кратко време.
След урока към равина се приближил един възрастен човек и със сълзи в очите споделил, че именно той е бил този младеж. Равинът много се зарадвал на тази среща и веднага го помолил да разкаже какво се е случило в онази стая.
— Хафец Хаим не говореше с мен. Той просто взе ръката ми, заплака и започна да повтаря: „Шабат!.. Шабат!..“ Една сълза падна върху ръката ми. Тя все още ме изгаря…
21. Мнозина знаят, че има заповед да се обича Всевишният, но не всички осъзнават, че тази заповед ни задължава и да помогнем на другите да Го заобичат. Ако срещнем хора, отдалечени от вярата и традициите, трябва да им помогнем да открият тази любов в сърцето си. Това е особено важно за онези, които знаят, че имат специални способности и влияние върху хората. Дори този, който е напълно отдаден на изучаването на Тора, е длъжен, доколкото може, да помага на другите.
[1] Понеже такова дете е израснало далеч от евреите на Тора, то не е имало възможност да научи нищо за нейните закони и затова не носи отговорност за това, че ги нарушава.
Източник – toldot.com