Случват се и разводи…
Колко много бихме искали в биографиите на нашите праотци всичко да е идеално! Разбира се, идеално от гледна точка на нашите представи: «живяха щастливо до дълбока старост и умряха в един ден». А всякаква бездуховност не е у нас, тя е в «семейството на Каин»… Уви. И семейни разпри, и братски конфликти, и развод с разделяне на имуществото – всичко това е било с нас и тогава, както и сега.
Авраам живее със Сара повече от половин век. Спомняме си, че Исак по време на акедата (връзването на жертвеника) е бил на 37 години. И след изкачването на планината Мория, където вместо Исак бил принесен овен в жертва, «И се върна Авраам при слугите си, и станаха, и отидоха заедно в Беер Шева, и се засели Авраам в Беер Шева» (Битие 22:19). Физически се върнали и двамата, но ментално – само Авраам. Исак, издигайки се до трансцендентно ниво на самопожертвуване, до края на живота си останал на тази абсолютна височина. И всичко, което ще прави след това (хранене, пиене, земеделие, интимни отношения с жена си) – е идеално и затова се описва в Тората. Нашият най-съвършен Праотец – е най-живият човек. От друга страна, «и се върна Авраам» – съвсем друг човек. И вероятно Сара не е в състояние да приеме този друг като своя съпруг и го напуска, отивайки на относително близко и познато за нея място – в Хеврон. Спомняме си, че именно в Хеврон живеело семейството на Авраам след разделянето с Лот. Исак преодолява в себе си Едиповия комплекс (синът винаги предпочита майка си пред баща си). Той е свободен човек и е способен да преодолява биологични комплекси, издигайки се над тях: изпълнява волята на баща си и остава да живее с баща си в Беер Шева.
«И умря Сара в Кириат Арба – това е Хеврон в земята Ханаан. И дойде Авраам да скърби за Сара и да я оплаква» (Битие 23:2). Възможно е Сара да е умряла, след като разбрала, че Авраам възнамерява да принесе Исак в жертва. Тората не ни разказва кога конфликтът между Авраам и Сара окончателно се изострил, но Сара се намирала в Кириат Арба, когато Авраам живеел в Беер Шева. И Беер Шева, и Хеврон, и Йерусалим се намират на централния меридиан на Юдейските планини, като Хеврон е на половин път от Беер Шева за Йерусалим. Връщайки се, Авраам не спира в Хеврон, а пристига в Беер Шева. Тръгва към Хеврон едва след като научава за смъртта на Сара. Още една странност: буквата «каф» в думата «ливкота» – «да я оплаква» – е с малък размер. Обикновено това отслабва значението на думата: плакал, но не много силно? Погребал от задължение? Не знаем. Но със сигурност знаем, че не само погребението е довело Авраам в Хеврон!
Жителите на Хеврон не виждат никакъв проблем в погребението на Сара: «Чуй ни, господарю мой! Княз (Наси) Божи си ти сред нас! В най-добрата от гробниците ни погреби мъртвата си, никой от нас в гробницата си няма да ти възрази, за да погребеш мъртвата си» (Битие 23:6). Изглежда, въпросът решен? Не. Авраам след провалените Беершевски споразумения и последвалата акеда на Исак, е дошъл за друго. Той иска да получи пълноправно гражданство в Страната за себе си и своите потомци. И тогава, и сега в страните на Изтока гражданството е свързано с притежание на недвижимо имущество. Но не е ли купил Авраам кладенец (и околностите му, разбира се) в Беер Шева (виж Битие 21:30)? Купил е. Но Беершевските споразумения са съставени така, че кладенецът е негов, но се намира в страната на Филистимците (Битие 21:34). И Авраам отива в Хеврон, където се надява на среща с приятелите си Ешкол и Авнер (Битие 14:13) и на това, че неотдавна той «изгради там жертвеник на Господа» (Битие 13:18) и тогава това не предизвикало възражения от местното население.
Но по въпроси на гражданството собственият жертвеник не помага. Хевронците помнят Авраам: «Княз Божи си ти сред нас!». Или с други думи: «ти чрез своя жертвеник служиш на Бога, благодаря ти, но това няма връзка с гражданството».
В хода на разговора с хевронците Авраам разбира, че пълноправният гражданин на Страната трябва да притежава три компонента: поле (място за прилагане на трудови усилия, място за шатъра-дом), пещера (място за «гробове на отците»), жертвеник в полето (как без него!): «И така полето на Ефрон, което е в Махпела, което е пред Мамре – полето и пещерата, която е в него, и всички дървета, които са на полето, които са в цялата му граница наоколо, стана собственост на Авраам чрез покупка (за огромна сума – 400 сикъла!) пред очите на синовете на Хет, пред всички, които влизаха в портите на града му» (Битие 23:17-18).
Последен въпрос: защо Авраам полага толкова големи усилия? Та нали Всевишният вече е обещал цялата Страна: «В онзи ден (преди 40 години от смъртта на Сара) Господ сключи с Аврам Завет, казвайки: на твоето потомство дадох тази земя, от реката на Египет (ръкав в делтата на Нил) до реката велика, реката Ефрат» (Битие 15:18).
Авраам не можел да знае по какъв начин неговото потомство ще придобие Страната. Може би, както самият той, малко по малко, купувайки парцели земя и наследявайки ги през поколенията? Може би в резултат на война? Може би по някакъв друг начин, та нали у Всевишния има много средства. Всичко това е така, но…
Да се издигаме нависоко, стъпвайки здраво на земята!
Както ни казва еврейската традиция, нашият праотец Авраам изкарвал препитанието си, бидейки странстващ животновъд. Пастирят, довел овцете на добро пасище, притежавайки кучета-помощници, избрал добра точка за наблюдение, има много време за размисъл, за формиране на своите представи за устройството на света и отношенията между хората. По времето на Авраам плътността на населението не е била висока и изборът на място за лагер, пасище и водопой не е представлявал трудност. Формулирайки за себе си идеологията на монотеизма, Авраам смятал, че тя трябва да стане основа за съществуването на човечеството и я проповядвал там и на тези, които са готови да го слушат. Така той тръгнал от Харан в Ханаан (Ерец Исраел), основал бъдещия град Сихем, преминал през Земята Ханаан от север на юг, слезъл в Египет, а след завръщането си от Египет живял в района на Хеврон, после в Грар (сегашният сектор Газа), после в Беер Шева. Не го притеснявал въпросът за притежанието на земна недвижимост. Цялата Земя принадлежи на Всевишния, мястото за добитък стига за всички, странстването е естествен начин на живот за пастирите, защо да усложняваме живота с понятията за собственост? А това, че Господ обещал на него и на неговите потомци Земята Ханаан за наследство, т.е. за наследствена собственост, то безспорно вярвайки на своя Завет с Господа, Авраам не смятал за необходимо да предприема каквито и да било действия за закрепване на Страната за себе си. Когато след победата над коалицията от четири царя на Авраам му предлагат да стане княз на Ханаан, той отказва. Когато царят на Филистимците Авимелех предлага на Авраам «мир в замяна на територии», Авраам леко подписва Беершевските споразумения, отдавайки на Авимелех голямо парче от Земята Израел, без да вижда в това някаква загуба (виж Битие 21:22-34).
Сара има различно мнение. Тя знае, че нейният син Исак и неговото потомство трябва да наследят Земята Ханаан. Преди всичко, тя се отървава от възможни конкуренти за наследството: «И рече на Авраам: изгони тази робиня и сина ѝ, защото няма да наследява синът на тази робиня заедно с сина ми, с Исак» (Битие 21:10). Но най-голямата си постъпка Сара направила в момента на смъртта си. Тората не ни разказва защо Авраам иска задължително да погребе Сара на собствена земя, когато жителите на Хеврон му предлагат: «Чуй ни, господарю мой! Княз Божи си ти сред нас! В най-добрата от гробниците ни погреби мъртвата си, никой от нас в гробницата си няма да ти възрази, за да погребеш мъртвата си» (Битие 23:6). Възможно е Сара да е оставила завещание и Авраам изпълнява нейната посмъртна воля.
Но за да придобие недвижимост е необходимо да стане гражданин на Страната Ханаан. Повсеместно на Изтока е съществувал (а в редица страни съществува и сега) забрана за продажба на земя на не-граждани. Статутът на Авраам в Ханаан е неопределен. Той е «пришелец», но в същото време живее толкова дълго, че е станал «постоянен жител». Той иска да стане пълноправен гражданин «пред очите на синовете на Хет».
От името на хетейците на Авраам отговаря един човек – главният («господарю мой…»). Следва учтив, но твърд отказ да се предостави гражданство на Авраам. Проблемът с погребението се отделя от проблема с притежанието на недвижимост: да се погребе Сара – може; да се притежава недвижимост – не! «Княз Божи» – титла твърде висока, но духовна, нищо не задължаваща. Авраам настоява. За първи път той се прострял пред хора (Битие 23:7).
Нов опит: Авраам посочва конкретен участък, който иска да получи.
Да купи именно пещерата, а не полето е необходимо, за да бъде това придобиване безусловно. Необработваното поле може да отиде при друг собственик, а гробът – е окончателно притежание. Пещерата осигурява притежанието на полето, т.е. на земята. «Пълно сребро… сред вас…» – за да стане пълноправен гражданин, Авраам е готов да плати каквато и да е сума (Битие 23:9).
Собственикът на полето и пещерата – Ефрон, отговаря на Авраам косвено, обръщайки се към хетейците, подчертавайки, че той е един от тях – законопослушен патриот на своя град. Той предлага на Авраам всички условия за погребение, отказвайки в покупката. Авраам засилва атаката: за втори път се прострял. И Ефрон нарушава хетейската солидарност и започва да води сепаративни преговори с Авраам, обръщайки се само към него. Възможно е да го движи елементарна алчност? С традиционен източен подход Ефрон назовава невероятно висока цена за полето, възползвайки се от това, че Авраам предварително е готов да плати каквато и да е сума. При това той «запазва своето лице» и не смесва хуманитарния проблем на погребението с грабителската сделка (Битие 23:15).
Авраам отлично разбира желанието на Ефрон («чу го») и, без и най-малко колебание, претегля среброто, купувайки полето с пещерата и с дърветата. Това е пълноценна недвижимост, която позволява да се живее и работи, а не само място за погребение: чрез пещерата Авраам си осигурява притежание на земя.
В очите на хетейците това придобиване прави Авраам постоянен жител. Едва след покупката на полето и получаването на гражданство Авраам погребва Сара.
Тази Земя – е на евреите завинаги, но три нейни участъка: полето и пещерата в Хеврон, където са погребани еврейските праотци, полето при Сихем, където е погребан Йосиф, планината Мория, където е стоял и ще стои Храмът – са купени, и справедливостта на тези сделки не се оспорва, нито от мюсюлманите, нито от християните. Останалата част от Земята Израел е завладяна по волята на Господа и се защитава от евреите и днес. Само здраво стоейки на своята Земя, те могат да изпълняват Тората, ставайки «светлина за народите на света».
Учиш ли – не е късно
В коментара към раздела Лех Леха обсъждахме как Господ учел Аврам, който тогава бил само на 75 години. В миналия коментар виждаме продължението на обучението, като възрастта на Авраам при това е от 100 до 137 години. Накрая в този коментар ще говорим за два нови урока, получени (и усвоени!) от Авраам на възраст 137 години. Оставали му още 38 години живот.
В раздела Ваера четяхме (Битие 21:22-34) колко лесно Авраам отстъпва на Авимелех, царя на Филистимците, голямо парче от страната Ханаан (сектор Газа), сключвайки с него Беершевските споразумения. При това Авраам умее да воюва. Заедно със своите домочадци и съседи той, без да се колебае, влиза във война с коалицията от месопотамски царе, които преди това вселявали страх и ужас на всички близки земи. И ние сме принудени да признаем, че войната за собствената си земя не интересува Авраам. С коалицията от четиримата царе Авраам воювал (Битие 14:13-24) изключително заради освобождението на Лот. Нито завземане на територия, нито отнемане на имущество от победените за Авраам не са важни. Той предпочита да напусне обзаведения от него участък плодородна земя, да го признае за собственост на Филистимците, да даде на техния цар подаръци – само за да не воюва.
А след кратко време у Авраам умира жена му (Битие 23:2). И у евреите, и у техните съседи е имало правило: доколкото е възможно, да се погребва на мястото на смъртта и в деня на смъртта. Сара умряла в Хеврон, следователно Авраам идва от Беер Шева в Хеврон, за да я погребе. Но, за да погребе, трябва да има място за погребение. Разумно е желанието на Авраам: да има собствено парче земя, така че гробът на близкия човек да стане негова собственост и да премине към потомството. На мястото на своето живеене, в Беер Шева, Авраам няма такова парче. Той живее «в земята на Филистимците» (Битие 21:34). Авраам моли за място за гроб от жителите на Хеврон, хетейците, но се оказва, че да купи недвижимост може само гражданин на Хеврон, а не странстващ, дори и уважаван. А пълноправен гражданин може да бъде само собственик на недвижимост и никак иначе. В хода на сложни преговори Авраам разбира, че самата гробница не може да бъде такава недвижимост. Необходимо е към нея да се добави поле. Там може да се построи къща, да се засади лозе, да се живее и работи. А погребалната пещера в полето – е гаранция за постоянство: полето няма да отиде при друг собственик. За този най-важен урок Авраам благодари на хетейците, като се прострял пред тях (Битие 23:12). Собственикът на полето, Ефрон-хетеец, възползвайки се от ситуацията, изисква невероятна цена, минимум пет пъти по-висока – 400 сикъла. Повече от век по-късно, когато недвижимостта вероятно е поскъпнала, не по-малко по размер поле струвало на Яков само 100 сикъла, и тази цена изобщо не е била малка.
И така, Авраам научил две неща:
1. Земята лесно се отдава, но трудно се придобива.
2. На своите учители трябва да се благодари, които и да са те.
И отношението на Авраам към земята станало съвсем различно. Ако самият той лесно сменял местата на живеене: Ур Халдейски – Харан – Ханаан – Египет – Хеврон – Грар – Беер Шева, то що се отнася до съдбата на сина си, Исак, Авраам е категоричен: изпращайки своя домоуправител Елиезер да търси невеста за него, Авраам категорично забранява да извеждат Исак от Страната Ханаан, дори и заради женитба. Нещо повече, преди смъртта си Авраам освобождава Исак от възможна конкуренция за земята: «А на синовете на наложниците, които имаше Авраам, даде Авраам подаръци и ги изпрати далеч от Исак, сина си, още приживе, на изток, в източната страна» (Битие 25:6), за да не претендират за Ерец Исраел. Посоката «на изток, в източната страна» означава места, много отдалечени на изток (а не, например, източният бряг на Йордан, който е част от Ерец Исраел). Само след като изпълни тази мисия, «издъхна и умря Авраам в добра старост, стар и наситен с дни, и се присъедини към народа си» (Битие 25:8).
Внимателният читател ще забележи, че изпращайки синовете на наложниците, Авраам не изпратил Исмаил. Заедно с Исак Исмаил погребва Авраам (Битие 25:9). А после Исмаил се заселва в близост до Ерец Ханаан и ражда 12 сина. По-късно научаваме, че и у Яков, внукът на Авраам, също е имало 12 сина. Възможно е това да е намек, че както от семейството на Яков излиза еврейският народ, така и от семейството на Исмаил излиза арабският народ. Приели исляма, потомците на Исмаил се завърнали към Бога на Авраам, но те отказват до днес да признаят Бога на Исак, т.е. да признаят първенството или дори равенството на Израел. А на евреите им остава само да съжаляват, че синът на робинята Агар не бил изпратен от Авраам в далечна източна страна…
Рав Йона Леви
Световен център Бней Ноах
Йерусалем