Деварим, 1:38: Йехошуа, който стои пред теб, той ще дойде там, ти трябва да го укрепиш, защото той ще наследи Израел.
Баал ХаТурим, 1:38: Защото служенето е по-важно от ученето.
Моше си спомня как Бог му е заповядал да не влиза в земята на Израел и вместо това ще бъде заменен като водач от Йехошуа бин Нун. Баал ХаТурим цитира равинска поговорка, за да обясни това, че „служенето на мъдрец е по-важно от това да се учиш от него“. Равин Моше Щернбух обяснява, че използването в Тората на думите „който стои пред теб“, за разлика от „който се учи от теб“, показва, че фактът, че Йехошуа е стоял пред Моше, за да му служи, е ключовият аспект, който го е направил да заслужи да бъде водач пред другите велики хора от онова време.
Тази идея е още по-силна, предвид факта, че коментарите предлагат доказателства, че Йехошуа не е бил най-великият човек в нацията, след Моше. Рамбан пише, че дванадесетте разузнавачи са били посочени по реда на тяхното духовно величие – Йехошуа е едва пети в този списък, което показва, че четирима от разузнавачите са били на по-високо ниво от него. По същия начин Рамбам посочва Йехошуа само като ученик на Моше, след Елазар и Пинхас, което предполага, че те са били на по-високо ниво. И все пак, Мидраш заявява, че Йехошуа е заслужил да наследи Моше като лидер, защото му е служил с цялата си енергия и съответно е щял да служи и на еврейския народ като техен лидер. Ето защо, от всички положителни черти и дела на Йехошуа, се откроява факта, че е служил на Моше.
Това не е единственият път, когато виждаме, че някой, който е служил на велик човек, е заслужил да достигне по-високо ниво от хората, които иначе са били по-велики: Елияху/ Илия е бил на път да се възнесе на небесата. Имало е петдесет други пророци, известни като Бней ХаНевиим, които са питали Елиша /Елисей какво се случва с Елияху. Раши отбелязва, че когато са говорили за Елияху, са го наричали „адонаха“ – „твоят господар“, за разлика от „нашият господар“. Това ни учи, че те са били равни на Елияху и вероятно са били на по-високо ниво от Елисей, който не е бил равен на Елияху. Ако случаят е такъв, тогава защо Елисей е заслужил да стане водещ вместо тях?
В „Беер Моше“ се обяснява, че Елисей е заслужил тази чест, защото е превъзхождал в областта на шимуш Хахамим, служейки на учени по Тора. Всъщност източникът на Хазал, че „шимуша гедола милимудо“ – служенето на мъдрец е по-важно от това да се учиш от него, е служенето на Елисей на Елияху: Стихът казва, че „той [Елисей] стана и тръгна след Елияху и му служи“, стихът не казва, че Елисей се е „учил“ от Елияху, а вместо това се казва, че му е „служил“, и това трябва да е така, защото служенето на мъдрец се счита за по-високо ниво от ученето от него. Ето защо Елисей е заслужил да води нацията вместо Бней Невиим, въпреки че първоначално те са били на по-високо ниво от него.
Мишна в Пиркей Авот също показва, че шимуш хахамим е от съществено значение за успеха в Тората, тъй като е един от 48-те начина, по които се усвоява Тората. Това означава, че дори човек постоянно да учи и дори да има учители, той не може да реализира потенциала си в Тората, ако по някакъв начин не служи на хахамим. Гемара заявява, че човек, който е учил, но не е служил на учените по Тората, е бор – невеж човек. Рав Яков Емден обяснява защо шимуш хахамим е толкова важен: Той пише: „Като служи, човек не се отдалечава от своя учител, както се казва при Йехошуа, „той не се е отдалечил от шатрата“. Чрез това той вижда и знае всички начини на поведение на своя учител. Също така нищо не е скрито от него и дори „празните приказки“ на учените по Тора трябва да бъдат изучавани. Оказва се, че по-ранните поколения, които са се страхували и треперели за словото на Бог, дори дребните въпроси и несвещените дискусии, които са чували от своите учители, са били любими за тях.“
Равин Емден ни учи, че шимуш хахамим не означава просто да им служиш, а означава, че чрез служенето им човек прекарва време с тях и наблюдава всяко тяхно действие и дума. Изглежда, че тази черта разделя някои учени по Тора от Гедолим – освен че са хора, които са се учили постоянно – те неизменно са били отдадени на това да прекарват колкото е възможно повече време със своите велики учители.
Равин Елханан Васерман е бил пример за ученик, който е полагал изключителни усилия не само да се учи от, но и да служи и да наблюдава своя учител, великия Хофец Хаим. Докато другите ученици са учили Тора от Хофец Хаим, равин Васерман е виждал Хофец Хаим като жива Сефер Тора и се е стремял да се учи от всяко негово действие и дума. Винаги, когато е чувал, че някой говори с Хофец Хаим, е питал (ако не е било насаме) човека да разкрие точно какво е казал. Неговата отдаденост е била до такава степен, че е станал наистина нов човек чрез служенето и наблюдението на своя велик учител.
Не можем да се стремим към същото ниво на шимуш Хахамим като тези велики мъже, но примерите на Йехошуа, Елисей и рав Елханан ни учат, че не е достатъчно да учим Тора, без да се стремим да се учим от и да служим на велик учен по Тора. За съжаление не е необичайно този аспект на Аводат ХаШем на човек да бъде пренебрегнат поради липса на осъзнаване на неговата важност. Човек може да каже, че е трудно да се установи връзка с познавач на Тората и без съмнение това е вярно, но много хора са доказали, че с достатъчно усилия е възможно и тези хора често постигат по-големи висоти от своите съвременници, които може да са по-интелигентни и дори да учат повече часове.
От равин Йехонасан Гефен