Моисей се опасява и предупреждава израилтяните за това какво ще се случи в бъдеще, когато живеят в наследената си земя. Изминалото време от даването на Тората и чудесата на пустинята, съчетано с фокуса им върху светските въпроси, може да доведе нацията до материализъм. Това от своя страна би довело до забравяне на чудесата, които ХаШем е направил за тях.
За да предотврати всичко това, Моисей учи хората, постоянно да размишляват върху всички изумителни чудеса, които Бог е извършил за Израел: като ги е извел от Египет, чрез уникалното Си откровение към тях на планината Синай и чрез чудесата, които са ги съпътствали в пустинята и в навечерието на влизането им в Земята. Когато размишляват върху всички тези неща, те ще започнат да обичат и почитат Бога и следователно ще Му служат правилно и ще заслужат да наследят Земята сигурно и завинаги.
Опасността от духовна ерозия на службата на Бог съществува винаги, както за евреите, така и за Ноахидите. За да избегнем тази опасност, ние сме длъжни винаги да съзерцаваме Божията доброта към нас и да показваме своята благодарност. По подобен начин сме длъжни да съзерцаваме безкрайното величие на Бог и огромната привилегия да служим на безкрайния Създател. Това съзерцание предотвратява духовната ерозия и гарантира, че Божиите заповеди се възприемат от нас като нови всеки ден.
За да предотвратим допълнително духовната ерозия, радостта е незаменим инструмент. Дълбоко вкорененото чувство на радост и оптимизъм действа като мощен антидот на ежедневието, превръщайки рутинното спазване в жизнено, сърдечно преживяване. Като поддържаме вътрешно състояние на щастие, човек може по-добре да оцени огромната привилегия да служи на Бог, правейки Божиите заповеди да не се чувстват като бреме, а като нова и вълнуваща възможност всеки ден. Тази жизненост, обновена чрез радост, укрепва връзката на човек с безкрайното величие на Бог и помага да се поддържа свежестта, необходима за изпълнение на задълженията ни с нов ентусиазъм.
Източник: Второзаконие 4:25.
От равин Моше Бернщайн