Въведение
Главата „Толдот“ разказва за раждането и ранните години на близнаците Яков и Исав, за живота на Исак в земята на филистимляните и за това как Яков получава благословията, предназначени за Исав. Това е ключова глава, в която тримата патриарси – Авраам, Исак и Яков – съжителстват за кратко време. Тук се оформя архетипът на вътрешната борба, присъща на всеки човек.
Духовният растеж и изборът на Исав
Писанието казва: „И отраснаха момчетата“. Коментаторите обясняват, че дори Исав, който още в утробата проявявал лоши наклонности, е имал потенциал за духовен растеж. Възпитанието, което получава в дома на Авраам и Исак, му е давало силата да преодолее естеството си. Първоначално неговата роля да бъде „ловец, човек на полето“ е имала за цел да очисти и изправи материалния свят. Само чрез последващия си съзнателен избор той се отклонява и се превръща в носител на зло.
Два типа служене и значението за нас
Съществуват два основни типа духовно служене:
1. Този на Яков – „съвършено праведният“, който естествено желае само доброто.
2. Този на Исав – „побеждаващият злото начало“, който има вътрешна борба, но я преодолява.
Патриарсите са били изключително праведни и техният живот може да изглежда недостижим за нас, които се борим с всекидневието. Обаче, тъй като са се сблъсквали и побеждавали външни пречки и злини, тази им непоклатима преданост на Бога се превръща в „знак“ и източник на сила за нас, техните потомци, в нашата борба с вътрешните демони. Дори пътят на покаянието, когато човек падне и се изправи, черпи сила от тази безусловна връзка.
Яков и Исав: Светът на Хаоса и Светът на Редът
Историята им не е просто „добро“ срещу „зло“. И двамата са синове на Исак, възпитани в праведност. Всеки от тях представлява определена духовна сила. В Кабала това се обяснява с два свята:
Тоху (Хаос) – Исав: Символизира необуздана енергия, страст и мощ. Този свят е по-висок по потенциал, но е нестабилен и разрушителен.
Тикун (Изправление) – Яков: Символизира ред, хармония и мисъл. Този свят е стабилен и перфектен в своята форма.
Парадоксът е, че „последното в действието е първо в замисъла“. Енергията на Тоху е по-примитивна и мощна. Когато тя бъде „впрегната“ и включена в реда на Тикун, резултатът е още по-мощен – „светлината, идваща от тъмнината, е по-ярка“.
Урок за всекиго: От шатъра към полето
От тази история произтича важен житейски урок, състоящ се от два етапа:
1. „Да седиш в шатрите“ (служителят на Яков): Първо, човек трябва да построи своята вътрешна крепост. Това е време за изучаване на Тората, за молитва и за изграждане на стабилна духовна основа. Това е служението на реда и хармонията.
2. „Да излезеш на полето“ (служителят на Исав): Не може да се спре на това. След като утвърди основата, човек трябва да „излезе на полето“ – в материалния свят. Целта не е да бяга от света, а да го очисти и превърне в съд за Божественото. Това изисква умение да се общува със света на неговия език, да се разбират неговите стремежи и да се насочват към добро.
Заключение
Перфектният свят не се постига само с оттегляне (Яков), нито само с необуздана дейност (Исав). Той се ражда, когато енергията и мощта на Исав се обединят с хармонията и святостта на Яков. Затова всеки от нас трябва първо да бъде „Яков в шатъра“, за да се укрепи, и след това да стане „Исав на полето“, за да освещава материала свят.
(Базирано на Ликутей Сихот, том 20, стр. 108–112)