Паршат Пинхас се чете в началото на периода Бейн ХаМецарим („Дните на бедствието“). Тези дни са дни на траур за разрушението на Светия храм, довело до дългото и ужасно изгнание. В крайна сметка обаче страданието на изгнанието е мостът към крайното добро в истинското и пълно Изкупление.
След това възниква въпросът: Защо Бог го е направил по този начин, че великото откровение на доброто да израсне именно от етап на пропадане и скриване през тези три седмици? Не можеше ли Светият, Благословен да е Той, да даде доброто директно, без предходна фаза на неизвестност?
Обяснението е, че съвършенството на доброто и светлината е, когато те излязат от злото и тъмнината. Именно когато тъмнината се превръща в светлина, а злото се трансформира в добро – това е най-голямото съвършенство, което може да бъде постигнато. Светлината, която идва от тъмнината, и доброто, което идва от злото, са най-възвишените форми на светлината и доброто.
Когато самото зло се трансформира в добро, тогава се разкрива пълната сила на доброто, до степен, че дори самото зло му става подчинено. Това е вътрешната причина за всички пропадания, които предшестват издиганията, и за целия въпрос на изгнанието и унищожението. Тъй като Светият, Благословен да е Той, желае народът на Израел и всички народи по света да достигнат съвършенство.
Когато светът преминава през етапа на пропадане и тъмнина, всичко е за съвършенството на доброто и светлината, които ще бъдат разкрити в истинското Изкупление. Когато светът преживява смут, придържането към Ноаидските закони се превръща в решаващ акт на положителна трансформация. Спазването на универсалните 7 заповеди ще превърне потенциалното „зло“ (проявяващо се в беззаконие, неморалност, идолопоклонство, насилие и несправедливост) в добро. Спасението е за целия свят, където Божествената светлина, произтичаща от праведен начин на живот, ще блести в съвършената си форма.
От равин Моше Бернщайн