Насо (Числа 4:21-7:89)
Към края на частта, Тората описва подробно приношенията на Несиим (князете) в деня, в който Скинията е била осветена. Необичайното в тази част е, че всеки Княз е принесъл абсолютно едни и същи приношения, но Тората описва всяко едно поотделно в почти идентични стихове. Знаем, че в Тората няма излишни думи; съответно, коментаторите питат защо е било необходимо да се изброи една и съща информация 12 пъти. Защо Тората не може просто да спомене приношенията първия път и след това просто да каже, че всички останали Несиим са принесли абсолютно същите приношения?
Дархей Мусар, цитирайки Алтер от Келм, отговаря на този въпрос: Той пише, че Тората идва, за да ни научи как да се отнасяме към изпълнението на мицвот/заповед от индивида в рамките на еврейската нация. Човек може да си помисли, че когато голям брой хора изпълняват една и съща мицва, тогава всички те са включени в групата и няма фокус върху изпълнението на мицвата от всеки отделен човек. Това обаче не е така; по-скоро Бог е щастлив от всяка отделна мицва, която изпълнява всеки отделен евреин (или Ноахид). Това е така, защото способността на Бог да обича и да се грижи за всеки евреин е безкрайна и не е възпрепятствана от факта, че Той обича и толкова много други евреи.
Съответно, доколкото Бог се е радвал заради жертвоприношението на първия принц, Нахшон бен Аминадав, Той се е радвал и на жертвоприношенията на всички Несиим. Следователно Тората е сметнала за уместно да посочи всеки набор от жертвоприношения сам по себе си. Това ни учи на фундаментален урок за еврейската мисъл, за разлика от тази на други системи от вярвания. Атеистът, например, не може да вярва, че всеки индивид има някаква присъща стойност. Той е просто едно от няколко милиарда човешки същества, съставени от плът и кости, точно както всички други живи същества, обитаващи малка, незначителна планета в малка Слънчева система, разположена в една от милионите галактики. Когато един атеист доведе това вярване до логичния му край, той би почувствал силно чувство за липса на самоуважение, защото бледнее до пълна незначителност.
За разлика от това, според възгледа на Тора, всеки човек е с безкрайна стойност, защото е обичан от Бог. Това е изразено в редица равински източници: Мишна в Пиркей Авот казва: „Човекът е обичан, защото е създаден по образ [на Бог]…“ . Тази Мишна ни учи, че тъй като всеки човек има душа, той е скъп на Бог.
Мишна в Синедрион е още по-ясна относно индивидуалната важност на всеки човек. Тя обсъжда защо от всички живи същества само човекът е създаден самостоятелно, докато всички останали същества са създадени в голям брой. Мишна обяснява: „Човекът е създаден единствено, за да учи, че който унищожи една душа от Израел, Тората го счита сякаш е унищожил цял свят. А който спаси душа от Израел, Тората го счита сякаш е спасил целия свят.“
Тези източници подчертават голямата стойност на всеки индивид и ни учат на логическите последици от това вярване. Първо, както обсъдихме по-горе, човек трябва да осъзнае собствената си стойност. Но освен това, това ни учи, че никой човек не е незначителен в очите на Бога и следователно всеки човек е длъжен да гледа на всички останали по този начин и да се отнася към тях съответно.
Видяхме как Тора е положила големи усилия, за да изброи приношенията на 12-те Несиим, за да научи, че Бог се грижи за действията на всеки човек. Това ни прави задължени да уважаваме себе си и да се отнасяме към другите с уважението, което им се дължи. Има един краен резултат от този принцип на юдаизма; тъй като Бог се грижи за всяко едно действие, което всеки човек предприема, всеки човек трябва да развие остро чувство за отговорност за своите действия. В този дух, Рамбам пише, че всеки човек трябва да гледа на света като на постоянно претеглящ везните на мицвот срещу грехове и че всяка мицва, която той изпълнява, може да наклони везните към добро, а всеки грях, който извършва, може да има обратен ефект. Това трябва да ни вдъхне осъзнаването на важността на всяко действие, което предприемаме.
От равин Йехонасан Гефен