Авраам, бидейки обрязан, страдал, и Творецът му се явил на третия ден, за да го подкрепи. В юдаизма посещението на болни се смята за важна заповед, която може да спаси живот, а също така включва молитви, помощ и утеха.
И МУ СЕ ЯВИ БОГ В ДОЛИНАТА МАМРЕ (Берешит, 18:1)
Когато Авраам бил обрязан…
В Талмуда е казано, че Творецът му се явил на третия ден след тази интервенция, защото той страдал много.
Въпреки че всичко зависи от Бог, ние сме длъжни да направим всичко по силите си, за да помогнем на болния, да го ободрим и утешим. Това се разглежда като спасяване на човешки живот (Сефер хаяшар).
Ето законите, свързани с тази мицва (заповед):
- Да посещаваш болните е една от най-важните заповеди (Арух хашулхан).
- Понякога посещението при болен е въпрос на живот и смърт. Посещавайки болния, можете да го посъветвате с кой лекар да се консултира или да му намерите лекарство. А отказът да отидете при него по същество означава нежелание да спасите живот и може да доведе до неговата смърт (Ахават хесед).
- Главното при посещението на болен е то да му донесе радост. Трябва да се говори само за неща, които са му приятни, и да се избягват теми, които могат да го разстроят (например за болестта или операцията на друг човек) (Якара дехая).
- Много е важно да донесете на болния нещо вкусно, което да му стигне за известно време.
Един ученик от йешивата „Слободка“ вървял по улицата, държейки в ръцете си открита чиния с храна за свой болен приятел. Забелязвайки, че към него се приближава ръководителят на йешивата, той много се смутил и се опитал да скрие чинията под дрехата си. Смятал, че равът ще сметне за недостойно човек с неговото положение да носи по улицата открита чиния с храна.
Виждайки смущението на студента, рав Ицхак Шер възкликнал: „Тук няма от какво да се срамуваш! Напротив, да носиш храна на болен е същото като да носиш лулав и етрог на Сукот (т.е. да изпълняваш мицва)“ (Марбицей Тора умусар). - Близки приятели и роднини трябва да посещават болния веднага след началото на болестта. Останалите трябва да изчакат да минат три дни. Но ако човек се е разболял много сериозно, тогава и другите трябва да го посетят незабавно (Йоре деа). А ако болният иска постоянно някой да е при него, всеки може да го посети и преди изтичането на трите дни, дори болестта да не е тежка (Р. Йосеф Шалом Еляшив).
В Талмуда се разказва как един ученик на раби Акива бил болен и никой не го посещавал. При него отишъл самият раби Акива, видял, че не е разтребено, и измил пода в стаята му. Впоследствие ученикът разказал, че визитата на учителя е спасила живота му. - Важна част от тази мицва е молитвата за оздравяване. Бейт Йосеф (Йоре деа) пише, че човек не изпълнява заповедта да посети болен, ако не се помоли за неговото здраве. Ако е болен роднина, трябва да се помоли някой праведник да се моли за неговото оздравяване (Рама, Йоре деа).
- Не е установен брой на визитите при болен. Похвално е да се посещава колкото е възможно по-често, стига това да не уморява болния (Йоре деа).
- А ако посещението е обременяващо или ще причини неудобство, не бива да се ходи. Но дори тогава трябва да се отиде до дома на болния, за да се разбере с какво може да се помогне (Йоре деа).
Ето откъс от писмо на Хазон Иш до р. Исер Залман Мелцер, когато последният бил болен:
„Много искам да те посетя и единственото, което ме спира, е страхът да не наруша спокойствието ти. Предадоха ми мнението на лекарите – те смятат, че сега за теб най-доброто лекарство е мълчанието“ (Ковец игрот Хазон Иш). - По-добре е да не посещавате болния през първите три и последните три часа от деня. Ако това ви е трудно, посетете го по всяко време, което е удобно за него [1].
- Ако не сте в много добри отношения с болния, предварително разберете дали посещението ви ще му бъде приятно (Шах, Йоре деа; Хорев).
- Особено важна заповед е да се посещава болен, когото никой друг не посещава. Същото се отнася и за болен, който е пристигнал от друг град (Меам лоез, Берешит).
Всеки петък р. Арие Левин посещавал болниците в Йерусалим. Първо питал сестрите при кои болни не е идвал никой, а след това отивал при тях и се стараел да ги ободри и утеши. Веднъж един ранен войник го попитал: „Раби, откъде ме познавате?“. „Срещнахме се при планината Синай, когато ни беше дадена Тора“ – отвърнал рав Арие (Иш цадик хая). - Ако знаете, че болният се радва, когато при него идват хора, е добре не само вие да го посещавате, но и да насърчавате другите да го правят.
- Посещението носи благо не само на болния. Посетителят вижда чрез примера на болния колко крехък и краткотраен е животът, и започва да се разкайва за всичко лошо, което е извършил – и това е по заслуга на болния (Кли якар към Бемидбар).
- Най-добре е лично да посетите болния, а ако е невъзможно, поне му се обадете [2].
- Ако човек няма възможност да плати на лекар или да си купи лекарство – много е важно да му се окаже финансова помощ (Ахават Исраел).
- Хафец Хаим пише, че във всяка община трябва да има хора, които да посещават болните и да им помагат (Ахават хесед). Той добавя, че е виждал организации, чиито членове оставали с тежко болни хора през цялата нощ. Това е помощ не само за самите тях, но и за членовете на техните семейства, които получават възможност малко да си отдъхнат.
Р. Шломо Софер, правнук на р. Акива Ейгер, пише, че прадядо му смятал тази мицва за изключително важна и постоянно посещавал болни. Щом чуел, че някой е болен, веднага отивал при него и носел много вкусна храна. Много често оставал с болните по цяла нощ, намирал им добри лекари и се молел за тях. Той бил много зает човек, но винаги намирал време да изпълни тази заповед.
Когато р. Ейгер станал равин на големия град Позно, той ежедневно посещавал някого от болните, за да разбере с какво може да помогне. А когато пътувал до други градове, посещавал болниците там. И ако научел за добри благотворителни инициативи в някоя болница, стараел се да ги въведе и в своя град.
Когато не можел да посещава болните лично, плащал на двама души, за да го правят ежедневно. Те казвали на пациентите, че р. Ейгер е загрижен за тях, купували им подаръци и съобщавали на рава имената им, за да може той да се моли за тях (Хут хамешулаш).
Попитай себе си: когато чуя за нечия болест, забравям ли за това, или отивам да го посетя?
И МУ СЕ ЯВИ [на Авраам] БОГ В ДОЛИНАТА МАМРЕ, А ТОЙ СЕДЕШЕ НА ВХОДА НА ШАТРАТА В ДНЕВНАТА ЖЕГА (Берешит, 18:1)
Р. Хаим Озер Гродзенски поканил гост за Сукот. По време на обеда той излязъл в суката (шатрата от клонки), но после казал, че е болен и страда от студа, затова не е длъжен да се храни там. Гостът отвърнал, че смята себе си за длъжен (както по принцип се полага през всички дни на този празник, ако човек не е болен или времето не го принуждава да напусне суката). След няколко минути рав Хаим излязъл и седнал да се храни с госта в суката. Гостът се изненадал и попитал защо е променил решението си. Р. Хаим Озер отговорил: „Страданието не освобождава човека от мицвата да радва гостите“ (Моадим узманим).
Неприятно преживяване, свързано с приемането на някой гост, не бива да пречи да се канят други хора (Сефер хабрит) [3].
Един крадец излежал присъдата си в йерусалимския затвор и излязъл на улицата без пукната пара. Домът му бил далеч и той взел пари на заем за пътя от р. Арие Левин, когото наричали „бащата на затворниците“, тъй като постоянно ги посещавал в затворите. Р. Арие Левин му дал пари за път и го завел у дома си да го нахрани, а когато онзи се нахранил, настоял да пренощува, защото вече било късно.
Рано сутринта реб Арие станал, за да отиде в синагогата, и видял, че сребърният бокал за Кидуш и свещниците са изчезнали заедно с госта. Р. Левин казал на жена си: „Прощавам му от цялото си сърце и не искам той да бъде наказан заради мен. И нека този неприятен инцидент не ни попречи и занапред да приемаме у дома си освободени затворници“ (Иш цадик хая).
Отношение към гостите
Както е написано в Сефер хасидим, домакинът не е длъжен да сервира на госта специална храна, ако няма средства за това. Главното е да му прислужва с радост. По-добре е да поднесеш зеленчуци с усмивка, отколкото чиния с месо с недоволство.
Р. Исраел Салантер казвал, че често чувал хората от синагогата да викат към минувачите: „Кадиш! Кадиш! Заповядай!“. Но никога не бил чувал хората, сядайки да се хранят, да викат към непознати минувачи: „Храна! Храна! Влез, присъедини се!“ (Хевер маамарим).
В много градове на Европа евреите създавали дружества, които да се грижат за нуждите на пристигащите от други места. Веднъж в Бриск (Брест) ръководителят на такова дружество решил да го разпусне, защото вече нямал сили да носи това бреме. Като чул за това, р. Хаим Соловейчик, равинът на Бриск, го извикал у дома си и му казал: „Не можеш да разпуснеш това дружество, защото тогава аз няма да имам къде да спя през нощта“.
Забелязвайки изненадата по лицето му, той продължил: „Бриск е голям железопътен възел, през него преминават много евреи. И задължение на всички жители на града е да се погрижат нито един от тях да не остане без покрив и храна. Когато дружеството се грижи за това, аз мога да спя спокойно през нощта. Но ако го няма, ще трябва посред нощ да ходя до гарата, за да проверя дали не е останал някой пътник в очакване на следващите влакове, а после да ги настанявам в дома си.“
След тези думи ръководителят на дружеството решил да продължи работата си [4].
Можете да изпълнявате заповедта за приемане на гости, дори ако нямате собствен дом. Ако знаете, че някой се нуждае от нощувка, постарайте се да намерите човек, който би желал да му окаже гостоприемство (Сефер хабрит).
[Авраам] ПОГЛЕДНА И ЕТО: ПРЕД НЕГО СТОЯХА ТРИМА ДУШИ; И КАТО ГИ ВИДЯ, ЗАВТЕЧЕ СЕ КЪМ ТЯХ ОТ ВХОДА НА ШАТРАТА И СЕ ПОКЛОНИ ДО ЗЕМЯТА (Берешит, 18:2)
Когато р. Исер Залман Мелцер чувал почукване на вратата, той се втурвал бегом да отвори. Домашните му го питали защо се затруднява така, нали те ще отворят. Той отговарял: „Ами ако е някой бедняк – стои и чука на вратата. Тогава трябва бързо да се направи онова, от което се нуждае“ (Дмует ход).
И КАЗА [Авраам]: ГОСПОДАРЮ МОЙ, АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОВОЛЕНИЕ В ОЧИТЕ ТИ, НЕ ОТМИНАВАЙ СВОЯ СЛУГА (Берешит, 18:3)
Говорейки с тримата пътници, Авраам се обърнал към най-изтъкнатия. Той смятал, че гостите му оказват чест, когато влизат в дома му и се хранят при него. Затова им се покланял и ги увещавал да влязат.
Някой веднъж казал на р. Исер Залман Мелцер: „Хазон Иш приближава към къщата!“. Р. Мелцер изтичал да посрещне знаменития мъдрец, но веднага разбрал грешката – към къщата вървял обикновен човек, който външно малко приличал на Хазон Иш. Въпреки това равът оказал на госта голяма чест, настанил го начело на масата и скромно го попитал какво може да направи за него: може би иска сладкиш или чай, или да му даде пълен обяд. Гостът бил много смутен от оказания прием и тихо казал, че не иска да безпокои ръководителя на йешивата, а е дошъл само да помоли за препоръчително писмо, за да замине в чужбина и да събере пари за сватбата на дъщеря си.
Равът веднага взел перо и хартия и написал топло писмо. А след това горещо благословил госта и му пожелал успех. Човекът се наканил да си тръгва, а р. Мелцер го изпратил чак до улицата. Когато се върнал, домашните го попитали с недоумение защо му е оказал такава чест.
Той отговорил: „Да приемаш гости е важна мицва и на всеки гост трябва да се оказва такова уважение, каквото е оказвал Авраам. Но ние често не изпълняваме това и оказваме уважение само на важни посетители. Този път се готвех да посрещна Хазон Иш, а вместо него гост се оказа друг човек – нима това е основание да не му въздам дължимото уважение?“ (Марбицей Тора умусар).
В Преснице живеел един богат човек, р. Хирш Йервиц, брат на съпругата на Хатам Софер. Той канел в дома си всички бедни странници, които се оказвали в града за Шабат. Обикновено те седели на съботната трапеза от дясната и от лявата страна на домакина, а той бил начело на масата. Но веднъж в къщата дошла нова слугиня и, без да познава обичаите, сложила столовете за бедняците в далечния край на масата. Връщайки се от синагогата с гостите, реб Хирш видял как са подредени столовете и за миг се стъписал. Но не желаейки да смущава слугинята и гостите, той бързо взел виното, бокала и съботната хала и ги преместил на противоположната страна, превръщайки по този начин края на масата в нейно начало (Историята на Хатам Софер).
Талмудът учи, че да приемаш гости е дори по-важно от това да говориш с Бог.
Да обичаш нечии деца от любов към техния баща е по-голяма проява на любов, отколкото да обичаш само бащата. И в този случай любовта към Бог се проявява по-силно, когато от любов към Него вие толкова силно обичате Неговите деца (Нетивот шалом). И още – правейки добро, вие се уподобявате на Бог, а да се стараете да приличате на Него е по-възвишена цел от това да говорите с Него (р. Ноах Вайнберг).
НЕКА ДОНЕСАТ МАЛКО ВОДА, ИЗМИЙТЕ КРАКАТА СИ И СИ ПОЧИНЕТЕ ПОД ДЪРВОТО (Берешит, 18:4)
Хафец Хаим пише, че Авраам е предложил на гостите вода, защото те са вървели през пустинята, краката им били мръсни и е трябвало да ги измият (Раши дава друго обяснение). Това ни учи да предлагаме на гостите вода и принадлежности за миене, за да могат да се освежат от пътя – измиването снема умората.
Авраам също така предложил на гостите да си починат в сянката на дървото – това е голямо благо след странстване под палещото слънце. Хафец Хаим добавя, че трябва да се грижим гостите да имат удобно легло, защото понякога възможността човек да се наспи добре е по-важна от това да бъде добре нахранен (Ахават хесед).
Ако разберете, че съседите ви очакват гости и не им достигат легла, а вие имате излишно, предложете им го, за да могат да приемат гостите си (Йосеф Омец). Р. Менахем Мендел от Коцк е казал: „Когато при човек дойде гост, преди да се погрижи за храната, той трябва да се погрижи за нощувката му. Тогава той ще се радва на трапезата, без да се тревожи къде ще легне да спи“ (Емет миКоцк ицмах).
ЩЕ ВЗЕМА [каза Авраам] ЗА ВАС ЗАЛЪК ХЛЯБ, ЗА ДА ПОДКРЕПИТЕ СЪРЦАТА СИ (Берешит, 18:5)
Р. Исраел Салантер посочва, че Авраам веднага е казал на гостите си, че ще им даде хляб. Въпреки че се канел да ги нахрани обилно (поднесъл им млечно, а после и месно), той разбирал, че са огладнели от пътя и трябва да им даде нещо веднага, за да утолят първия глад, докато стане готова останалата храна (Хаей мусар).
Когато гост – обикновено без особено предупреждение – влизал в дома на р. Давид Гарфинкел (в Ню Йорк), той първоначално не влизал с него в дълги разговори. Вместо това му предлагал да си измие ръцете и да седне на масата, а беседвал чак след това. Често гостът е уморен от пътя и високо цени такъв прием (Ликутей Давид).
Р. Лейб Хасман разказва, че веднъж в петък вечер бил гост в дома на Хафец Хаим. Вместо пеенето на химна Шалом алейхем, с който обикновено се посреща настъпването на съботата, той веднага направил Кидуш и започнал трапезата. Р. Хасман го попитал защо е променил обичайния ред.
– Сигурно вече сте гладен – отвърнал Хафец Хаим – и аз исках по-скоро да ви дам да хапнете. А ангелите (които приветстваме с пеене) не са гладни, могат и да почакат (Хамеорот хагдолим).
ЩЕ ВЗЕМА ЗАЛЪК ХЛЯБ (Берешит, 18:5)
Авраам се страхувал, че пътниците, които канел в дома си, няма да искат да го затрудняват и ще откажат да влязат, затова казал, че ще им поднесе малко хляб – най-простата храна, която утолява глада. А когато вече се съгласили да останат, тогава приготвил истински пир [5].
Група туристи от чужбина пристигнали в Йерусалим, за да празнуват Песах. Като чули за красотата на Седера в дома на р. Йосеф Хаим Зоненфелд, главния равин на Йерусалим, те помолили за разрешение да му бъдат гости, но настояли да си платят за храната. Равът се съгласил и пред тях предал парите на жена си. Тя много се изненадала, че той се е съгласил да ги вземе, защото преди никога не бил вземал плащане, когато помагал на другите. А гостите били щастливи, че могат да прекарат Седера при рав Зоненфелд.
През първия ден на хол хамоед (междинните дни на Песах, когато се разрешават делнични дейности) гостите отбелязвали втория йом тов (тъй като при евреите, живеещи извън Израел, празникът продължава два дни) в хотела, където били отседнали. За тяхна изненада р. Зоненфелд се появил в стаята им и сложил под покривката парите, които те му били дали. Тъй като за тях празникът още не бил свършил, те нямали право да докосват пари и не можели да му ги върнат. Молели го да ги вземе обратно, доказвайки, че парите са си негови, тъй като вече ги е приел.
– Вярно е – казал рав Зоненфелд, – аз се съгласих да ги взема, но само за да се чувствате свободни и да ядете колкото искате, без да се страхувате, че ме обременявате (Море дерех Исраел).
Когато човек има гост, той не бива да се сърди на домашните си, дори и да има основание за това, защото гостът може да го приеме лично.
И АВРААМ СЕ ЗАВТЕЧЕ ПРИ ДОБИТЪКА, ИЗБРА ХУБАВО, КРЕХКО ТЕЛЕ И ГО ДАДЕ НА СЛУГАТА (ЮНОШАТА), И ТОЙ ПОБЪРЗА ДА ГО ПРИГОТВИ (Берешит, 18:7)
Раши цитира мидраш (Берешит раба, 48:13), според който „юношата“ бил Ишмаел и бащата му дал телето, за да го приучи да изпълнява мицвот (заповеди). Както пише Хафец Хаим, трябва да помним: не е достатъчно сами да правим добро, трябва да приучаваме към това и децата си (Ахават хесед).
Хафец Хаим остро възразявал срещу приетата на много места практика бедните да не се допускат да ходят сами от къща на къща да молят, а да трябва да се обръщат за пожертвувания към общинския фонд. В такива случаи в домовете, където никой не почуква за милостиня, децата биха могли да престанат да осъзнават важността на мицвата да се дава цдака (милостиня/благотворителност), което би могло да има много сериозни последици [6].
И [Авраам] ВЗЕ МАСЛО, МЛЯКО И ТЕЛЕТО, КОЕТО БЕШЕ ПРИГОТВИЛ, И ГИ СЛОЖИ ПРЕД ТЯХ. ТОЙ СТОЕШЕ ПРИ ТЯХ ПОД ДЪРВОТО, А ТЕ ЯДЯХА (Берешит, 18:8)
Въпреки че Авраам имал много слуги и се чувствал зле след обрязването, което си бил направил преди три дни, той самият побързал да изпълни мицвата да прислужва на гостите си.
Домашните на Хафец Хаим го видели как приготвя легло за един гост и му казали, че не бива да се безпокои, те ще направят всичко сами. „А когато се стигне до мицвата да се слагат тфилин, вие пак ли ще кажете, че ще я изпълните вместо мен, за да не се безпокоя?“ – попитал Хафец Хаим (Амуд ахесед).
Р. Йосеф Хаим Зоненфелд винаги се стараел лично да даде пари на този, който чукал на вратата му с молба за помощ. Дори в последните си дни, смъртно болен, той настоявал лично да даде храна или пари на човека, който е дошъл (Море дерех Исраел).
И СТОЕШЕ ПРИ ТЯХ [трима гости] ПОД ДЪРВОТО, А ТЕ ЯДЯХА (Берешит, 18:8)
Р. Йехуда обяснил, че всъщност гостите на Авраам не са имали нужда да ядат – те били ангели. Те просто се престрували, че ядат и пият, за да му доставят удоволствие. За неговата доброта и гостоприемство Бог възнаградил потомците му, когато били в пустинята. Те получавали ман („манна“, хранителен дар, който падал от небето) и се хранили с него четиридесет години в пустинята. Извор с вода ги съпровождал в странстванията им и се намирал близо до всяка тяхна стоянка. Вятърът им донасял множество вкусни пъдпъдъци. Облаците на славата ги пазели от палещото слънце. Облачен стълб вървял пред тях през деня, а огнен стълб – през нощта, показвайки им пътя.
Р. Шимон от името на р. Елиезер е казал, че това добро дело на Авраам и възмездието за него демонстрират един от вечните принципи (върху които се крепи светът и чрез които е възможно разбирането и тълкуването на Тора), а именно кал вахомер – „още повече“ или „от по-малкото [лекото] към по-голямото [трудното]“. Било му дадено велико възмездие за хеседа, който оказал на онези, които нямали нужда от него – следователно още повече Всемогъщият ще въздаде на онзи, който направи добро на нуждаещи се (Ваикра раба).
Хафец Хаим пише, че заповедта да се приемат гости се отнася и за богатите хора, които имат нужда от това, но по-важно е да се приемат бедни. Той добавя, че обикновено за хората е по-приятно да канят богати и им оказват по-голяма чест. За съжаление хората по-малко се стремят да канят наистина бедни хора, а когато ги приемат, се скъпят да им окажат уважение и почести (Ахават хесед).
Трябва да се стремите да правите добро – за да му бъде добре на човека – а не да се опиянявате от собствената си доброта.
Хазон Иш пише за един благочестив човек, който радостно съобщил на семейството си, че ще имат гост за Шабат. Цялото семейство много ценяло възможността да помогне на друг евреин. Но след молитвата, по някакво недоразумение, гостът отишъл в друга къща. Несъстоялият се домакин се прибрал у дома в приповдигнато настроение, както обикновено на Шабат, но без госта. Забелязвайки разочарованието на цялото семейство, той обяснил: „Нашата задача е гостът да се нахрани, да му бъде добре – и няма значение кой ще се окаже изпълнител на Божията воля“.
Хазон Иш добавя, че има хора, които правят добро, но изпитват ревност и враждебност, когато виждат как други го правят. Не оценяват и не могат да преглътнат, че другите изпълняват „тяхната работа“, а това е много лошо (Емуна убитахон).
Досега говорихме за задълженията на домакина към госта, но и гостът трябва да осъзнава своите задължения към домакина:
- Гостът трябва да бъде много внимателен, за да не причини неприятности на домакина (Меам лоез, Берешит).
- Гостът е длъжен да прави всичко, което му каже домакинът (Орах хаим). Освен нещата, които са забранени от Тора. Ако домакинът настоява гостът да яде още, той не е длъжен да го прави, ако не е гладен (Мишна брура).
- Гостът няма право да кани никого в дома на домакина без предварителна уговорка (Меам лоез).
- Без разрешение на домакина гостът не бива да дава на децата му никаква храна от масата (Хулин).
- Възпитаният гост не задава на домакина излишни въпроси за неговия бизнес, материално състояние и всичко, на което той може да не желае да отговори (Пеле йоец, Орхим).
- Гостът трябва да цени това, че домакинът отделя за него време, пари и сили и се притеснява заради него (Брахот).
- Гостът трябва да проявява уважение към домакина и грижа за децата му (Пеле йоец).
- Домакинът ще се зарадва, ако гостът, който го е посетил, му изпрати след това благодарствено писмо (Пеле йоец).
- Не е хубаво да се досажда на домакина с твърде чести визити или да се остава при него за дълго време (Пеле йоец, Дерех ерец).
И ТЕ [трима ангели] МУ КАЗАХА [на Авраам]: КЪДЕ Е САРА, ТВОЯТА ЖЕНА? А ТОЙ КАЗА: В ШАТРАТА (Берешит, 18:9)
В коментара си Раши цитира Талмуда, където се казва, че ангелите знаели: Сара от скромност е останала в шатрата. Те попитали къде е, за да му бъде приятно на Авраам да си спомни за скромността на жена си и тя да му стане още по-скъпа (Бава мециа). Р. Хаим Шмулевич обръща внимание на факта, че Авраам и Сара били женени отдавна и вече били много стари. И все пак ангелите сметнали за необходимо да посочат на съпруга прекрасните качества на жена му. И ние трябва да извлечем оттук много важен урок за това как да се държим спрямо една семейна двойка. Независимо от обстоятелствата, трябва да се стараем да засилим любовта на мъжа към жената и на жената към мъжа, и да бъдем много внимателни да не кажем нищо лошо на съпруга за съпругата и обратно.
Заради мира в семейството може дори да се скрие истината
Когато на Сара ѝ било казано, че ще роди син, тя се разсмяла вътрешно и се запитала нима може да има син, след като мъжът ѝ е толкова стар.
И ГОСПОД ПОПИТА АВРААМ: ЗАЩО СЕ РАЗСМЯ САРА И КАЗА: ДАЛИ НАИСТИНА ЩЕ РОДЯ, КАТО ОСТАРЯХ? (Берешит, 18:13)
Раши цитира Талмуда (Бава мециа), където се казва, че Бог е променил думите на Сара в интерес на мира. Тя всъщност казала, че нейният мъж е стар (стих 12). И макар да не е срамно да си стар, на Авраам навярно би му било неприятно да чуе какво говори жена му за него (Пней Моше Йерушалми). Затова Бог променил думите ѝ, сякаш е казала, че не той, а тя е твърде стара, за да роди. Шаломът (мирът) има такава цена, че заради него дори Бог може да скрие това, което е било. Но да се прави това е разрешено само ако няма друг избор. А ако мирът в семейството може да се запази, без да се прибягва до неистина, тогава, разбира се, не бива да се лъже (Емес кнейх).
Ако слугинята в дома им счупела или повредела нещо, р. Ицхак Елханан Спектор винаги казвал, че това е по негова вина. Така той спасявал домашната помощница от неприятности (Толдот Ицхак).
Не бива да се отклоняваме от задължението да правим добро
Бог се канел да разруши града на злодеите Сдом (Содом). Но преди това съобщил на Авраам. Защо?
ЗАЩОТО АЗ ГО ИЗБРАХ [Авраам], ЗА ДА ЗАПОВЯДА НА СИНОВЕТЕ СИ И НА ДОМА СИ СЛЕД СЕБЕ СИ ДА ПАЗЯТ ГОСПОДНИЯ ПЪТ, КАТО ВЪРШАТ ПРАВДА (цдака) И ПРАВОСЪДИЕ, ЗА ДА ИЗПЪЛНИ ГОСПОД НА АВРААМ ОНОВА, КОЕТО Е ГОВОРИЛ ЗА НЕГО (Берешит, 18:19)
Рамбам коментира: „Повече от всички заповеди, изискващи действие, ние трябва да обръщаме внимание на хеседа. Благотворителността и стремежът да се прави добро са едни от отличителните качества на нашия народ, водещи началото си от нашия праотец Авраам, както е писано: „Защото го избрах… да пазят Господния път, като вършат правда“ (Хилхот матанот аниим).
Един кочияш разказал на сина на Хафец Хаим: „Веднъж возех баща ти и го попитах как да заслужа олам хаба (да се удостоя с живот в бъдещият свят). Той ми предложи да основа гмах (аббревиатура от думите гмилут хасадим – правене на добро – фонд за помощ на нуждаещи се, в случая такъв, който отпуска безлихвени заеми). Аз се разсмях и казах: „Аз съм беден човек“. А той ми отвърна, че за начало не трябват много пари – ако всяка седмица заделям по малко, за няколко години ще се натрупа значителна сума. Последвах съвета му, фондът растеше и започнах да давам на заем на нуждаещите се. И колкото повече растеше фондът, на толкова повече хора можех да помагам“ (Михтевей Хафец Хаим).
И КАЗА ГОСПОД [на Авраам]: ВОПЪЛЪТ ПРОТИВ СДОМ И АМОРА Е ВЕЛИК, И ГРЕХЪТ ИМ Е МНОГО ТЕЖЪК (Берешит, 18:20)
Р. Йона е отбелязал: „Въпреки че Сдом имал много грехове: грабежи и насилие, извращаване на правосъдието и забранено сладострастие, Тора посочва, че тези градове са били разрушени, защото жителите им не са правили добро. Както е казано: „Ето какво беше беззаконието на сестра ти Сдом: гордост… тя не подкрепяше ръката на сиромаха и на нуждаещия се“ (Йехезкел).
Р. Симха Зисел Зив обяснява: ако човек отказва да се уподобява на Бог, значи е престанал да възприема и цени Божественото провидение. Ако човек искрено осъзнава колко добър е Творецът към него, той ще бъде добър към другите; затова отказът да се прави хесед не е отделно престъпление, а отрицание на Бог (Хохма умусар).
Когато р. Леви Ицхак бил назначен за равин на Бердичев, той заявил, че ще присъства на събранията на общината само ако там се приемат нови постановления. Скоро го поканили. Но когато чул дневния ред: да се открие фонд за нуждаещи се хора и да им се забрани да ходят от къща на къща да събират милостиня, за да не пречат на жителите на града, а да получават помощ само чрез фонда, ребето попитал:
– Защо изобщо ме поканихте? Вие обсъждате едно старо предложение.
– Но то е ново – възразили те.
– Не сте прави – казал той. – Това е стар указ, той води началото си още от Сдом. Тогава жителите на града също са се опитвали да попречат да се оказва милосърдие на други хора (Сефер хахасидут).
Ние трябва да се молим за благополучието на хората – независимо от техните недостатъци
Когато на Авраам било казано за предстоящото разрушение на Сдом, той започнал да моли Бог за него:
АВРААМ СЕ ПРИБЛИЖИ И ПОПИТА: ЩЕ ПОГУБИШ ЛИ ПРАВЕДНИКА ЗАЕДНО С НЕЧЕСТИВЕЦА? МОЖЕ БИ ИМА ПЕТДЕСЕТ ПРАВЕДНИКА В ТОЗИ ГРАД, НАИСТИНА ЛИ ЩЕ ПОГУБИШ И НЯМА ДА ПОЩАДИШ ТОВА МЯСТО ЗАРАДИ ПЕТДЕСЕТТЕ ПРАВЕДНИКА, КОИТО СА В НЕГО? (Берешит, 18:23, 24)
Авраам, наистина богобоязлив човек, упорито спорел с Бог за злодеите от Сдом. Неговото упорство и самоотвержена настойчивост в защитата на грешниците, на тези низки хора, предизвикват изумление [7].
Не бива да прекъсваме хората, когато говорят
И ГОСПОД СИ ОТИДЕ, КОГАТО ПРИКЛЮЧИ ДА ГОВОРИ С АВРААМ [за бъдещото разрушение на Сдом], И АВРААМ СЕ ВЪРНА НА СВОЕТО МЯСТО (Берешит, 18:33).
Творецът знаел, че в Сдом няма праведници, но оставил Авраам да завърши. Толкова е важно да оставиш човека да се доизкаже, без да го прекъсваш [8].
Ако сме направили нещо лошо на някого, сме длъжни да поискаме прошка
На Авимелех, царя на Грар, му съобщили, че Сара е сестра на Авраам, и той решил да я вземе за жена. Тя била отведена, но преди царят да успее да влезе при нея, Бог му се явил и казал:
ВЪРНИ ЖЕНАТА НА ТОЗИ ЧОВЕК, ЗАЩОТО ТОЙ Е ПРОРОК И ЩЕ СЕ ПОМОЛИ ЗА ТЕБ, И ЩЕ ЖИВЕЕШ (Берешит, 20:7).
Мишна (Бава кама) цитира този стих и казва: ако на човек е направено нещо лошо и дори напълно да му е платено за щетите, все пак лошата постъпка не е изкупена, докато не му се поиска прошка.
Хафец Хаим е казвал, че престъплението срещу човек е по-тежко от престъплението срещу Твореца. Него винаги можеш да Го молиш да ти прости, но какво да правиш с човека, ако например е заминал далеч, а ти не знаеш адреса му? [9]
Р. Хаим Соловейчик от Бриск имал топло, меко сърце и хората често търсели утеха при него. Веднъж при него дошъл психически неуравновесен човек. Нещо в думите на рава го засегнало и той веднага излязъл гневен от къщата. След няколко минути р. Йехезкел Аврамски влязъл в дома на р. Хаим и видял, че той е ужасно разстроен и разтревожен.
– Какво се е случило? – попитал с тревога рав Аврамски.
– Обидих човек, който не може да ми прости – отвърнал рав Соловейчик (Дмует ход).
Дерех Хаим и Шулхан арух лемидот изброяват простъпките, за които задължително трябва да се иска прошка:
а) кражба [10];
б) обида и причиняване на срам, смущение, позор;
в) нанасяне на щети на човек или неговата собственост;
г) лоши думи за човек, които са му навредили;
д) страдания, причинени на човек.
Най-добре е сам да поискаш прошка, но ако това е твърде трудно, някой друг може да го направи вместо теб. Същото трябва да се направи и ако смяташ, че друг ще успее да получи прошка от обидения по-бързо от теб (Мишна брура). Когато молиш за прошка, трябва да обясниш в какво си съгрешил. Ако знаеш, че за човека са особено обидни някакви конкретни детайли, трябва да ги назовеш (Мишна брура).
Ако ти е трудно да поискаш прошка веднага, направи го преди Йом Кипур. Но се постарай да не забравиш [11]. Ако си провинил пред някого, поискай му прошка, дори ако в крайна сметка това, което си направил, му е било само от полза [12]. Не изпълняваш това задължение, ако молиш за прошка цяла група хора, знаейки, че си постъпил лошо само спрямо един от тях (Мате Ефраим).
Само страхът пред Бог може да спре убийството
И КАЗА АВРААМ: РАЗБРАХ, ЧЕ ТУК НЯМА СТРАХ ОТ БОГ И ЩЕ МЕ УБИЯТ ЗАРАДИ ЖЕНА МИ (Берешит, 20:11)
Когато Бог наредил на Авимелех да върне жената на Авраам, царят го попитал защо е нарекъл Сара своя сестра. И той обяснил, че хората (или народите) могат да изглеждат като големи философи и хуманисти. Те дори могат да имат добри маниери, качества и обичаи. Но докато моралът е основан на собствени разсъждения, няма сигурност, че в момента, когато желанието да се направи зло достигне своя предел, логиката няма да намери благовиден предлог и подходящо обяснение, за да позволи извършването на престъпление. Единственото нещо, което може да възпре човека от грях, е страхът пред Бог.
АВРААМ СЕ ПОМОЛИ НА БОГ И БОГ ИЗЦЕЛИ АВИМЕЛЕХ, ЖЕНА МУ И СЛУГИНИТЕ МУ (Берешит, 20:17)
Авимелех му бил отнел жената и му бил причинил страдания. Но когато той се извинил, Авраам му простил и се помолил за него. Мишна смята това за образец, казвайки, че точно така трябва да се реагира, когато някой моли за прошка [13]. Авимелех не се разкаял по своя воля и поискал прошка едва когато Бог му се явил насън и го заплашил, че ще отнеме живота му, ако не върне жената на мъжа ѝ. И въпреки това Авраам му простил от цялото си сърце и се молил за неговото благополучие [14].
На Йом Кипур, молейки Бог да ни прости за нашите грехове, как можем да искаме това, ако самите ние не прощаваме? [15]
Не сте длъжни да прощавате на човек, който ви е оклеветил (Орах хаим). Но дори и в този случай е похвално да му простите, стига само да сте в състояние [16]. Арух хашулхан (Ор хадаш) пише, че ако клеветникът след това публично заяви, че информацията, която е разпространил, е била невярна (така че всеки, който е чул клеветата, да чуе и нейното опровержение), тогава сте длъжни да му простите.
Но ако човек ви е направил зло и каже: „Постъпих лошо с него, но той ще ми прости“ – тогава не сте длъжни да му прощавате (Тфила зака). Не трябва да прощавате и на онзи, който постъпва лошо с вас, ако усещате, че това ще ви причини вреда (Мишна брура). Можете да кажете на човек, че не му прощавате, ако това е за негово добро (Орах хаим) – за да не постъпва повече така. Но в сърцето си трябва да му простите [17]. Ако усещате, че човекът моли за прошка неискрено, не сте длъжни да му прощавате (Мицвот халевавот). Не е достатъчно само да кажете на онзи, който ви е направил зло, че му прощавате – вие трябва и да премахнете от сърцето си всички лоши чувства към него (Р. Йосеф Шалом Еляшив).
Веднъж в Лондон към р. Елияху Лупян се приближил човек и му поискал прошка. Р. Лупян искал да разбере каква е вината му, но човекът отказал да каже. „Няма да ти простя, докато не кажеш какво си направил“ – отвърнал рав Елияху. Виждайки, че няма избор, онзи си признал. Като го изслушал, рав Лупян казал: „Бих могъл с лекота да кажа, че ти прощавам, но това, което си направил, наистина е сериозно и знам, че в този момент прошката ми няма да бъде напълно искрена. Затова иди си вкъщи и се върни при мен след две седмици. През това време аз ще чета мусар (книги по етика) и се надявам, когато се върнеш, да съумея да ти простя от цялото си сърце“. След две седмици човекът отново отишъл при рава и тогава той му простил (Лев Елияху).
Достойно за похвала е да се прости на този, който е направил зло и не е поискал прошка [18].
Препоръчително е всяка вечер, лягайки си да спите, да казвате: „Прощавам на всички, които днес са ми направили нещо лошо“ (Мишна брура), както е правил Мар Зутра (Мегила).
Укорявайки онзи, който е постъпил лошо с вас, мислете за неговото благо
Авимелех, царят на Грар, искал да сключи съюз с Авраам, но преди това:
АВРААМ УКОРИ АВИМЕЛЕХ ЗА КЛАДЕНЕЦА С ВОДА, КОЙТО СЛУГИТЕ НА АВИМЕЛЕХ БЯХА ОБСЕБИЛИ (Берешит, 21:25)
Хафец Хаим обяснява, че както е казано в Тора, Авраам упреква Авимелех не за това, че е присвоил кладенците му. А за това, че не е взел мерки слугите му да не постъпват безчестно. Главното, което тревожело Авраам, не била личната загуба, а това, че на слугите се позволявало да вършат беззакония. От това следва, че според Тора порицанието се прави не за да излееш гнева си и да удовлетвориш чувството си за обида, а за да поучиш и поправиш човека.
Р. Шмуел от Ахалинов, ученик на р. Хаим от Воложин, е писал: „Ако някой е постъпил лошо спрямо мъдрец на Тора, мъдрецът, преди да предприеме ответни действия, трябва да се замисли как би реагирал, ако подобно нещо беше направено не на него, а на друг талмид хахам (учен). И ако той се гневи по-силно, когато това се прави на него, отколкото на някой друг, значи гневът му носи личен характер“ (Минхат Шмуел).
АВРААМ ПОСАДИ „ЕШЕЛ“ В БЕЕР-ШЕВА И ПРИЗОВА ТАМ ИМЕТО НА ГОСПОД, ВЕЧНИЯ БОГ (Берешит, 21:33).
Раши цитира Талмуда (Сота): „ешел“ е странноприемница за пътници, в която имало всякакви видове плодове. Хафец Хаим казва: ако ние не можем да създадем дом за подслон на странници като Авраам, добре би било поне да отделим за тази цел една стая в собствения си дом (Ахават хесед). Авраам ни е дал урок, пише Хафец Хаим в предговора към „Хомат хадат“: ако искаме да насърчим хората да служат на Бог, ние трябва да им правим добро.
Р. Борух Бер Лейбович, ръководител на йешивата „Каменец“, е казвал: „Единственият начин да влияем на другите е да бъдем добри и вежливи. А в нашето поколение ние сме длъжни да правим хесед дори свръх възможностите си“.
Трябва да ни бъде по-лесно да спасяваме, отколкото да вредим
Бог заповядал на Авраам да върже Ицхак и да го принесе в жертва.
И АВРААМ ПРОСТРЯ РЪКАТА СИ, И ВЗЕ НОЖА, ЗА ДА ЗАКОЛИ СИНА СИ. НО АНГЕЛ ГОСПОДЕН МУ ИЗВИКА ОТ НЕБЕТО И КАЗА: АВРААМЕ, АВРААМЕ. И ТОЙ ОТГОВОРИ: ЕТО МЕ. И КАЗА [ангелът]: НЕ СЛАГАЙ РЪКАТА СИ ВЪРХУ МОМЧЕТО И НЕ МУ ПРАВИ НИЩО (Берешит, 22:10, 12)
Няколко души се оплакали на р. Моше Лейб от Сасов от един шохет (евреин, който коли животни според халахата) и поискали той да бъде лишен от мястото си. Но един от хората казал, че шохетът е жертва на клевета, породена от завист. Р. Моше Лейб решил да го остави на работа, въпреки че мнозинството било против. И обяснил: „Въпреки че Самият Бог заповяда на Авраам да принесе сина си в жертва, Авраам послуша ангела, който му каза да не докосва Ицхак. За да нанесеш вреда на човек, се нуждаеш от разрешение от Най-висшия съд, а за да спасиш някого, е достатъчно внимание и от по-нисш авторитет“ (Есер цихцахус).
[1] Йоре деа; Ахават хесед и Арух хашулхан.
[2] Игрот Моше — Йоре деа; Минхат Ицхак.
[3] Във връзка с това ребе Менахем Мендел от Коцк привеждал изказване от Тана девей Елияху: „Кога моите дела ще достигнат делата на Авраам, Ицхак и Яаков?“. И задавал въпроса: Как можем да достигнем висотата на нашите праотци? А после обяснявал: ние искаме поне да се протегнем към техните дела. Дори тяхното ниво да е недостижимо за нас, ние следваме техните стъпки (Емет миКоцк ицмах).
[4] Чуто от р. Йосеф Дов Бер Соловейчик, ръководител на йешивата „Бриск“ в Йерусалим, внук на р. Хаим Брискер.
[5] Р. Акива Софер в Даат Софер, към тази фраза.
[6] Михтевей Хафец Хаим, Дугма мидаркей ави.
[7] Р. Авигдор Милър в книгата „Смотри, народ“ и Михтав меЕлияху на рав Деслер.
[8] Пиркей авот и Авот де раби Натан.
[9] Р. Шмуел Плискин в книгата „Дер Хафец Хаим“.
[10] Вж. раздела „Кражба“.
[11] Орах хаим; Мишна брура.
[12] Р. Меир Шапиро в Ницуцей ор хаМеир.
[13] Бава кама; Рамбам, Хилхот деот; Хошен мишпат.
[14] Р. Аврахам Шмуел Финкел в Яд Елиезер.
[15] Сефер Махарил — Законите в навечерието на Йом Кипур.
[16] Мишна брура; Махацит хашекел.
[17] Мишна брура; Каф хахаим.
[18] Вж. Хошен мишпат; Екев анава.
Рав Зелиг Плискин
Източник – toldot.com