Давайки храна или пари, вие помагате за кратко, а обучавайки на Тора – оказвате на душата вечна помощ! За да се оцени това, трябва да се разбере идеята за вечността.
За първи път, обръщайки се към Аврам, Бог му заповядал да напусне бащиния си дом и да отиде в страната Кнаан (Ханаан). Обещал на Аврам, че потомството му ще стане велик народ, и добавил:
И ЩЕ БЛАГОСЛОВЯ ОНЕЗИ, КОИТО ТЕ БЛАГОСЛОВЯТ, А ОНЕЗИ, КОИТО ТЕ ПРОКЛИНАТ, ЩЕ ПРОКЪЛНА; И ЧРЕЗ ТЕБЕ ЩЕ БЪДАТ БЛАГОСЛОВЕНИ ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА НА ЗЕМЯТА (Берешит, 12:3)
Р. Йехезкел Левенщайн цитирал това в свое писмо, посочвайки колко е ценна благословията (браха) от приятел.
Ако сте благословили някого, заради тези няколко ваши думи Бог ще ви дари със Своята безгранична благословия (Ор Йехезкел)
Не забравяйте, че казвайки на евреин „Добро утро“ или „Добър вечер“, вие го благославяте – и затова ще бъдете благословени. Не го мърморете набързо. Бъдете искрени и помнете – по същество вие му казвате: „Моля се да имаш добро утро“ (Евед Хамелех, Берешит).
Например, ако човек започва нова работа – това е подходящ повод да му дадете браха. Но ако тази дейност е забранена от Тора, не бива да я благославяте (Мишна брура).
Болен и много слаб, няколко седмици преди смъртта си, рав Йехезкел Сарна, ръководител на йешивата „Хеврон“, събрал всичките си сили, за да отиде в края на съботата (на изхода на Шабат) в йешивата и да прочете там вечерната молитва. Изкачвайки се по стълбите, той и спътникът му разбрали, че учениците вече са приключили с молитвата. Но равът продължил да се изкачва.
– Защо се затруднявате? – попитал го спътникът му. – Те вече са свършили.
– Да се молиш с общината е постановление на равините. А да пожелаеш на учениците добра седмица е изпълнение на заповедта „Обичай ближния си“ от Тора – казал рав Сарна [1].
И АВРАМ ВЗЕ ЖЕНА СИ САРАЙ [2] И ЛОТ, СИНА НА БРАТ СИ, И ЦЯЛОТО ИМУЩЕСТВО, КОЕТО БЯХА ПРИДОБИЛИ, И ДУШИТЕ, КОИТО БЯХА СЪЗДАЛИ В ХАРАН, И ИЗЛЯЗОХА КЪМ СТРАНАТА КНААН (Берешит, 12:5)
Раши цитира мидраш, в който се казва, че Аврам е привличал към Бог мъжете, а Сарай – жените. Затова Тора говори за тях така, сякаш те са ги „създали“.
В Талмуда (Санхедрин) във връзка с това е казано, че в очите на Бог, ако един човек учи друг на Тора, той сякаш го сътворява.
Да учиш на Тора е най-голямото благодеяние по отношение на хората
Давайки храна или пари, вие помагате за кратко, а обучавайки на Тора – оказвате на душата вечна помощ! За да се оцени това, трябва да се разбере идеята за вечността. Ако цялата земя беше покрита със слой пясък с дебелина един километър и веднъж на един милион години оттам се вземаше по една песъчинка – за да се премахне целият пясък, би било необходимо необозримо време. Но това все още не е вечност, защото постепенно от този пясък няма да остане нищо. А вечността няма край [3]. Ето така трябва да се цени възможността да учиш другите на Тора.
Не е вярно, че само професионални учители и познавачи могат да преподават Тора. Този, който сериозно е изучил дори малко, може да научи друг на него, и трябва да намери време да сподели знанията си с тези, които знаят по-малко. Мнозина не са имали възможност да учат Тора, когато са били млади, но с радост биха започнали да учат, ако им се отдаде възможност. Във всяка община трябва да се създават класове за изучаване на Тора на различни нива. А този, който иска да преподава, но не може да води клас, нека опита да учи поне един човек.
Особено важна заповед е да се учи на Тора войниците, отбиващи военна служба. Войникът има много трудности и изкушения, и голяма е заслугата на онзи, който успее да му повлияе положително (Махане Исраел).
Хафец Хаим пише, че преподаването на Тора е хесед (добро дело), но да се оправдава с това отказът от помощ за хората в материалните им нужди, означава да не се изпълнява мицвата хесед (Ахават хесед).
И ОТТИДЕ ОТТАМ [Аврам] КЪМ ПЛАНИНАТА, НА ИЗТОК ОТ БЕЙТ-ЕЛ, И РАЗПЪНА ШАТРАТА СИ (Берешит, 12:8)
Думата охела (шатра) тук е изписана с женско окончание. Мидрашът обяснява: първо той е разпънал шатрата на жена си, а едва след това своята (Раши). Съпругът трябва първо да изпълнява това, което е нужно на жена му, а след това това, което е нужно на него.
И ЧУ АВРАМ, ЧЕ БРАТ МУ [Лот] Е ВЗЕТ В ПЛЕН, И ПОВЕДЕ НАПРЕД ОНЕЗИ, КОИТО БЕШЕ ОБУЧАВАЛ, РОДЕНИ В НЕГОВИЯ ДОМ, ТРИСТА ОСЕМНАДЕСЕТ ДУШИ, И ГИ ПРЕСЛЕДВАШЕ ДО ДАН (Берешит, 14:14)
Тора подробно разказва за войната на четиримата царе срещу петимата царе, за да покаже как Аврам е приложил всички усилия за спасяването на пленения Лот. Това е било изпълнение на задължението да се спасява човек, чийто живот е в опасност (Ваикра). Въпреки че Лот е трябвало да вини само себе си за това, че е попаднал в такива тежки обстоятелства – нали сам е решил да живее сред грешници в плодородния и богат Сдом (Содом) – все пак Аврам е направил всичко, за да го спаси (Ахават хесед).
По време на Първата световна война, когато руснаците окупирали Бриск (Брест), петима невинни евреи били взети в плен няколко дни преди Йом Кипур и животът им се намирал в опасност. Р. Хаим Соловейчик от Бриск разбрал, че могат да бъдат освободени срещу пет хиляди рубли (огромна сума за онова време). Той се опитвал да намери тези пари, но не успявал. Какво да прави? Точно преди началото на Йом Кипур р. Соловейчик изпратил хора във всички синагоги на Бриск да предупредят никъде да не започват Кол Нидрей (молитвата преди Деня на Изкуплението за опрощаване на всички обети), докато той не разреши.
И когато вече трябвало да започват Кол Нидрей, рав Соловейчик, заедно с двама уважавани жители на Бриск, обиколил синагогите в града и предупредил събралите се, че няма да даде на никого разрешение да се моли, докато не събере пет хиляди рубли за спасяването на евреите. Във всяка от синагогите той лично отивал при някой богат човек, назовавал сумата, която той трябва да внесе, а след това отивал с него до дома му, за да вземе парите. Така в същата вечер той събрал цялата сума. Чак късно през нощта във всички синагоги пристигнали пратеници и съобщили от името на рава, че молитвата може да започне [4] (Ишим вешитот).
С малък брой хора Аврам все пак успял да отвоюва от могъщите врагове племенника си Лот и всички останали пленници. Когато се върнал с победа,
МАЛКИЦЕДЕК (Мелхиседек), ЦАРЯТ НА ШАЛЕМ, ИЗНЕСЕ ХЛЯБ И ВИНО, А ТОЙ БЕШЕ СВЕЩЕНИК НА ВСЕВИШНИЯ БОГ. И БЛАГОСЛОВИ ГО [Аврам], И КАЗА: БЛАГОСЛОВЕН ДА Е АВРАМ ОТ ВСЕВИШНИЯ БОГ, ВЛАДЕТЕЛЯ НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА. И БЛАГОСЛОВЕН ДА Е ВСЕВИШНИЯТ БОГ, КОЙТО ПРЕДАДЕ ВРАГОВЕТЕ ТИ В ТВОЯТА РЪКА (Берешит, 14:18)
Талмудът казва, че Малкицедек е постъпил неправилно, изразявайки първо благодарност към Аврам, а след това към Бог, и затова е бил наказан. Ние благодарим на всички, които са направили нещо добро за нас, и това е естествено. Но Тора ни учи да осъзнаваме:
Източникът на всяко благо е Бог. На Него ние преди всичко въздаваме хвала и на Него благодарим [5]…
Когато съобщят на съпруга, че жена му е родила, той преди всичко трябва да каже браха „…Хатов вехаметив“ (Благият и Благотворящият), а чак след това да благодари на този, който му е съобщил добрата новина [6].
Ние трябва да защитаваме тези, които са унизени
Жената на Аврам, Сара, била безплодна и посъветвала мъжа си да вземе за жена и нейната слугиня Агар. А тя забременяла и започнала да презира Сара.
И САРА КАЗА НА АВРАМ: ОБИДАТА КЪМ МЕН (хамас) Е ЗАРАДИ ТЕБ! АЗ ТИ ДАДОХ СЛУГИНЯТА СИ, А ТЯ ВИДЯ, ЧЕ Е БРЕМЕННА, И АЗ ИЗГУБИХ УВАЖЕНИЕ В ОЧИТЕ Ѝ (Берешит, 16:5)
Раши цитира мидраш, който тълкува думата хамас като кражба. Сара се оплаква на мъжа си, че той е откраднал от нея думите си – тоест мълчал е, позволявайки на Агар да я унижава (Раши там). Това ни учи на един много важен принцип. Тя оценява мълчанието на съпруга си, когато са я обиждали, като кражба – присвояване на това, което по право принадлежи на друг. Да не се застъпиш за чуждата чест е кражба. Значи ние нямаме право да мълчим, когато хората биват обиждани.
Думата в защита на унизения е наш дълг. А да не се застъпим за него е кражба [7]
Когато рав Моше Файнщайн излязъл за няколко минути от аудиторията, един от студентите неволно бутнал мастилницата, която стояла на бюрото му, и синьото мастило се разляло върху една прекрасна книга. Другите студенти започнали да му се карат, знаейки колко много равът цени това издание на Талмуда. Р. Моше се върнал, видял смутения ученик и казал: „Е, такава книга изглежда прекрасно и в синьо“ (Бастион на вярата).
[1] Марбицей Тора умусар.
[2] Името Аврам впоследствие било променено на Аврахам (Авраам), а името Сарай – на Сара (Берешит).
[3] Рав Й. Каневски в Хаей олам.
[4] Бележка на руския преводач: На Йом Кипур е строго забранено дори да се докосват пари – цяло денонощие човек не яде и не пие, отделяйки се от всичко материално, за да служи на Твореца като ангел. Въпреки това, следвайки традицията „Тора е за човека – а не човекът за Тора“, Рав Хаим решително нарушил реда на най-светия ден в годината, за да осъществи заповедта на Тора за спасяване на човешки живот. И, разбира се, това е било велик урок за всички жители на града. Защото е казано: докато човек не получи прошка от хората, и Бог няма да му прости. — Г. С.
[5] Така се постъпва и след хранене (на гости или у дома) – първо се произнася браха към Бог, а след това се благославят и се благодари на хората. — Г.С.
[6] Сефер хасидим в Каф хахаим — Орах хаим.
[7] Нахалат Йосеф.
Рав Зелиг Плискин
Източник – toldot.com