Бог е можел да спаси Ноах по различни начини. Защо го е накарал да строи ковчег?
БОГ КАЗА НА НОАХ: ДОЙДЕ ПРЕД МЕН КРАЯТ НА ВСЯКА ТВАР, ЗАЩОТО ЗЕМЯТА СЕ ИЗПЪЛНИ С НАСИЛИЕ (Берешит, 6:13)
Р. Йоханан е казал: „Ела и виж силата на грабежа. Поколението на Потопа нарушаваше всичко, но решението за техния край не беше подписано, докато не се провиниха в кражба“ (Санхедрин).
Ние трябва да осъзнаем колко сериозно престъпление е да се открадне дори най-дребната сума, и да се отдалечим от този грях [1]. В поколението на Ноах, когато някой излагал боб за продан, минувачите вземали без разрешение бобчета на стойност по-малка от една прута (най-дребната монета). В такъв случай съдът не можел да принуди крадеца да върне взетото. И така един след друг обирали продавача, докато не останело нито едно бобче. А той не можел да поиска крадците да бъдат наказани и имуществото му да бъде върнато (Мидраш Берешит раба).
В своя коментар р. Зеев Ейнхорн добавя, че хората от онова поколение със сигурност са крали и в големи размери. Тайно всеки крадял колкото може. А кражбите на стойност под една прута се извършвали публично и обществото се примирявало с това (Пируш махарзу).
Р. Шалом Швадрон е отбелязвал: „Неведнъж съм виждал как хора влизат в магазин, вземат си малко храна и не плащат. Често собственикът би искал да му платят, но му е неудобно да иска пари за такова малко количество. Това трябва да бъде осъдено. Точно така са постъпвали в поколението на Потопа.“
Поколението на Ноах се развратило и Бог го унищожил с Потоп, но спасил Ноах и семейството му, като му казал:
НАПРАВИ СИ КОВЧЕГ ОТ ГОФЕРОВО ДЪРВО (Берешит, 6:14)
Бог е можел да спаси Ноах по много различни начини. Защо го е принудил да строи ковчег?
Раши обяснява: за да пробуди любопитството на хората. Наблюдавайки как в продължение на сто и двадесет години Ноах строи ковчег, хората щели да се чудят и да питат: „Защо правиш това?“. А Ноах щял да отговаря: „Светият, благословен да е Той, скоро ще докара Потоп над света“ – с надеждата, че може би тогава те ще се разкаят (Санхедрин).
Предизвиканият интерес дава шанс да се намери път към сърцето [2]
Един равин използвал тази идея, за да разубеждава млади мъже евреи да не се женят за нееврейки. Не всеки може да приложи неговия метод и той не е подходящ за всички случаи. Това е един нестандартен подход, който обаче е доказал своята ефективност. Ето как равинът го описва:
„Обикновено се срещам с младия човек късно вечерта пред синагогата и го моля да влезем в главната зала. По това време там е тихо, има над петстотин празни места, светлините светят само отзад и при Ковчега със свитъците на Тора. След това му казвам: „Отвори Ковчега!“. Той може да попита: „Раби, сега ли?“. А аз отговарям: „Да, сега“. Той отваря Ковчега и аз го моля да извади Тора. Отново може да попита: „Раби, сега ли?“. А аз отговарям: „Сега“.
Тогава му казвам силно: „Хвърли я! Хвърли Тора на пода! Стъпи върху нея и я наплюй!“.
Младият човек, разбира се, възкликва: „Раби, шегувате се!“. Тогава аз вземам Тора от ръцете му и я връщам в Ковчега. И веднага, с твърд глас, му казвам: „Вземайки жена от друга вяра, ти хвърляш Тора, тъпчеш я, плюеш върху нея!“ – и продължавам да говоря… Много често това въздейства силно на сериозните млади хора, които са се канели да се оженят за нееврейки.“ [3]
Хората от поколението на Ноах не се разкаяли за своите злодеяния. И Потопът ги унищожил. А на Ноах, който трябвало да преживее Потопа в Ковчега, Бог казал:
ВЗЕМИ СЪС СЕБЕ СИ ОТ ВСЯКА ХРАНА, КОЯТО СЕ ЯДЕ, И Я СЪБЕРИ. И ТЯ ЩЕ БЪДЕ ЗА ХРАНА НА ТЕБ И НА ТЯХ (Берешит, 6:21)
На пръв поглед думите „и тя ще бъде за храна на теб и на тях“ изглеждат излишни. Р. Елханан Васерман предлага следното обяснение: Описвайки климата и плодородието на земята преди Потопа, мидрашът разказва, че тогава земята раждала несравнимо повече, отколкото сега. Ноах, който бил пророк, знаел, че след Потопа земята вече няма да бъде толкова плодородна. Но той получил указание да вземе точно толкова, колкото е необходимо, за да изхрани себе си и семейството си по време на Потопа.
Изводът: Когато другите страдат, ние не бива да търсим наслади. [4]
През 1895 г. по време на голям пожар в Бриск (Брест) изгорели много къщи. Р. Хаим Соловейчик полагал всички усилия, за да помогне на хората, останали без покрив. През този период той не спял у дома си, а на пода в една странична стаичка на синагогата. Напразно семейството му се опитвало да го убеди да нощува вкъщи. „Не мога да спя в собственото си легло, когато мнозина нямат дори покрив над главата си“, отговарял равинът на Бриск (Ишим вешитот).
По време на Първата световна война съсед на р. Нахум Зеев Зивас бил несправедливо обвинен, че е шпионин, и арестуван. Дълго време след това в дома на равина царяло мрачно настроение. И ако някой от семейството се разсмеел, р. Зивас строго казвал: „Как можем да се смеем, когато съседите ни страдат?“ (Тнуат хамусар).
Потопът унищожил всичко живо на земята. Спасили се само Ноах и онези, които били с него в Ковчега. А по-късно Ноах пуснал един гълъб, за да види дали водата се е оттеглила:
НО ГЪЛЪБЪТ НЕ НАМЕРИ МЯСТО, ЗА ДА ПОЧИНЕ КРАКЪТ МУ, И СЕ ВЪРНА ПРИ НОАХ В КОВЧЕГА, ЗАЩОТО ИМАШЕ ВОДА ПО ЛИЦЕТО НА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ; И ТОЙ ПРОСТРЯ РЪКАТА СИ, ВЗЕ ГО И ГО ВНЕСЕ ПРИ СЕБЕ СИ В КОВЧЕГА (Берешит, 8:9)
Р. Нафтали Цви Йехуда Берлин, ръководител на йешивата във Воложин, отбелязва, че гълъбът не е влетял направо в Ковчега. Той само долетял до него. Когато се върнал, в човката му нямало нищо и той се страхувал, че стопанинът му няма да го пусне обратно. Но Ноах изпитал състрадание, протегнал ръка и прибрал гълъба в Ковчега, за да си почине след тежкия път.
Р. Берлин добавя: ние трябва да се учим от Ноах. Ако човек не е изпълнил възложената му задача поради независещи от него обстоятелства, благодарете му така, сякаш я е изпълнил. [5]
В началото всички хора на земята говорели на един език. Тръгвайки от изток, те стигнали до долината Шинар и се заселили там.
И СИ КАЗАХА: НЕКА СИ ПОСТРОИМ ГРАД И КУЛА С ВРЪХ ДО НЕБЕТО, И ДА СИ НАПРАВИМ ИМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ РАЗПРЪСНЕМ ПО ЛИЦЕТО НА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ (Берешит, 11:4)
Авторът на коментара Ор Хахаим обяснява разпръсването на това поколение така: Хората искали да заселят само една част от земята и да живеят там, а останалото да оставят пустиня. Вавилонската кула щяла да бъде център на тази част и по нея тя щяла да се разпознава отдалеч. Но Бог искал хората да заселят цялата земя, затова ги разпръснал.
Р. Хаим Соловейчик често отбелязвал, че този урок е приложим и за разпространяването на идеалите на Тора. Нейното спазване не бива да бъде дял само на малцина, живеещи на ограничено място. Да се стремиш към това означава да повториш грешката, която е допуснала поколението на разпръсването.
Не осъждайте, докато не сте изяснили всичко докрай
И СЛЕЗЕ БОГ, ЗА ДА ВИДИ ГРАДА И КУЛАТА, КОИТО ГРАДЯХА ЧОВЕШКИТЕ СИНОВЕ (Берешит, 11:5)
Раши цитира мидраш Танхума, според който не е било нужно Творецът да слиза, за да види. Той го е направил, за да научи съдиите да не осъждат никого, докато не са изяснили и разбрали цялата ситуация. В по-широк смисъл това е урок за всички нас, не само за съдиите в съда. Защото всички ние сме съдии – всички съдят постъпките на другите. Затова нека не осъждаме никого въз основа на слухове или случайни свидетелства. Ние трябва да гледаме на човека доброжелателно, докато обстоятелствата не станат известни докрай и не се изясни, че той без съмнение е виновен по всички обвинения (Бейт Йехезкел).
Същият принцип се отнася и за учението. Както Рава казал на рав Папа и на рав Хуна, сина на р. Йехошуа: „Ако до вас достигне мое законодателно решение и на пръв поглед ви се стори погрешно, не го отхвърляйте, докато не дойдете да го обсъдите с мен. Ако решението ми се основава на правилни разсъждения, ще съумея да го обясня. А ако не – ще се откажа от първоначалното си решение“ (Бава батра).
Докато р. Зхария, зетят на р. Леви, бил жив, хората се оплаквали от него. Твърдели, че събира пари, въпреки че няма нужда от тях. Но когато починал, станало ясно, че той раздавал всичките тези пари на бедните (Йерушалми, Пеа).
[1] Йесод вешореш хаавода.
[2] Р. Мордехай Гифтер, Пиркей Тора.
[3] „Как да се възпрепятства женитбата за нееврейка“.
[4] Вж. Раши към стих 7:7; Ковец маамарим.
[5] Хаемек хадавар, към този стих.
Рав Зелиг Плискин
Източник – toldot.com