Дори най-малкото добро дело вече е „мицва“ (изпълнение на заповед) и човек трябва да се старае да го извършва.
Когато общувате с хората, помнете: всички ние сме създадени по Божий образ.
И СЪТВОРИ БОГ ЧОВЕКА ПО СВОЯ ОБРАЗ; ПО БОЖИЯ ОБРАЗ ГО СЪТВОРИ (Берешит, 1:27)
Казал р. Акива: „Обичай ближния си като себе си (Ваикра 19:18) – това е велик принцип на Тора.“
Казал Бен Азай: „Когато Бог създаде човека, създаде го по Свой образ (Берешит 1:26) – този принцип е още по-важен“ [1].
Бен Азай е имал предвид следното: щом човекът е създаден по Божий образ, следователно той трябва да бъде уважаван съобразно с това.
Помагайки на другите, вие придобивате подобие на Бог.
И СЪТВОРИ БОГ ЧОВЕКА ПО СВОЯ ОБРАЗ (Берешит, 1:27)
Хафец Хаим коментира: „По Божий образ“ означава способността на човека да се уподобява на Твореца, Който оказва милост на хората. Всеки, който извършва добро дело, по нов начин отразява Неговите деяния. А този, който си мисли: „Защо пък трябва да помагам на другите?“, се отчуждава от Бог.
Оцеляването на човечеството зависи от добрите дела. И в радост, и в мъка, всеки се нуждае от съчувствие и помощ. Това е ясно на всеки, който се замисли над него. Хесед (добрите дела) е толкова важна заповед, че Тора се връща към нея отново и отново (Ахават хесед – „Любовта да се прави добро“ [2]).
Пророкът е казал: „Всичко, което Бог изисква от теб, е да постъпваш справедливо и да обичаш хесед“ (Миха). „Човек трябва да търси възможности да прави добро. Който обича хесед, пробужда и у другите желанието да правят добро“ (Ахават хесед).
Въпреки че трябва да обичаме хесед, изучаването на Тора е по-важно. То не бива да бъде прекъсвано. Но ако никой друг не може или не иска да извърши дадено добро дело, ние сме длъжни да го направим и след това да се върнем към учението си (Йоре деа).
Веднъж, докато изучавал Тора в синагогата в Ковно (Каунас), р. Исраел Салантер чул разговор между двама просяци, които се били настанили в една странична стаичка. Единият помолил другия да го придружи до кладенеца, защото се страхувал да излезе през нощта. А другият промърморил, че няма да отиде. Тогава р. Исраел прекъснал заниманията си и отишъл до кладенеца, за да налее вода за просяка (Хаей мусар).
Дори най-малкото добро дело вече е „мицва“ и човек трябва да се старае да го изпълнява. Например, да развалиш на някого пари на дребно – това е мицва (Хесед леАврахам). Фактически, всеки път, когато подавате нещо на някого, вие изпълнявате заповедта да правите хесед (Пеле йоец). Но не бива и постоянно да молите другите да ви правят услуги. Да не безпокоите и да не затруднявате никого – това също е форма на хесед (Ноам Елимелех).
Старайте се да усещате от какво се нуждаят хората.
Приятелската усмивка, добрата дума – това е хесед. Старайте се да помагате на хората, преди още те да са ви помолили. Това не е лесно – може да им липсва точно онова, което на вас изобщо не ви трябва. Но когато започнете да осъзнавате, че на хората трябва да се помага, се появяват безброй възможности да правите добро (Алей шур).
Един човек често идвал при р. Дов Бариш Вайденфелд, ребето от Чабин, за да разговарят и да споделят мисли за Тора. Въпреки че този човек говорел много нашироко и в думите му нямало особен смисъл, ребето винаги търпеливо го изслушвало. Някой попитал ребето защо губи толкова от драгоценното си време за този човек. Той се усмихнал и отговорил: „А нима това не е хесед?“ (Работейну).
Един равин отишъл със съпругата си на гости при Хафец Хаим. Жената се оплакала, че хората се възползват от добротата на мъжа ѝ и го мамят. „Вярно е – казал Хафец Хаим, – ако човек винаги и на всички прави добро, понякога може и да пострада. Но ако не съчувстваше на нуждите на другите, тогава те щяха да страдат заради него. Ще дойде ден, когато на едната везна ще сложат всички добри дела на човека, а на другата – всичко лошо, което е извършил, и тогава той ще разбере, че е било по-добре да страда заради собствената си доброта, отколкото да причинява чуждо страдание“ (Амуд ахесед).
И СЪЗДАДЕ БОГ ЧОВЕКА ОТ ЗЕМЕН ПРАХ, И ВДЪХНА В НОЗДРИТЕ МУ ДИХАНИЕ ЗА ЖИВОТ, И СТАНА ЧОВЕКЪТ ЖИВА ДУША (Берешит, 2:7)
Авторът на класическия превод на Тора на арамейски език с коментари Онкелос (римлянин, приел еврейската вяра) определя израза „жива душа“ (нефеш хая) като: душа, която може да говори. Човек се издига над всички творения с това, че Бог го е дарил с дара на словото. Но този дар трябва да се използва по предназначение – за достойна цел. А този, който го използва, за да говори лошо за хората, се смята за по-долен от звяр. Звярът не може да навреди с думи, а човек може да убие с дума [3].
Който клевети другите, стои по-ниско от животните.
В къщата на р. Моше Пизичер влязла котка и откраднала храна от масата. Една от внучките му изгонила котката от къщата, като ѝ се карала подире. Р. Моше смъмрил внучката си за лошите думи.
Ето как Тора описва създаването на първата жена:
И ГОСПОД БОГ НАПРАВИ ДА ПАДНЕ ДЪЛБОК СЪН ВЪРХУ ЧОВЕКА, И ТОЙ ЗАСПА. И ВЗЕ [Бог] ЕДНО ОТ РЕБРАТА МУ, И ЗАТВОРИ ТОВА МЯСТО С ПЛЪТ. И ПРЕВЪРНА ГОСПОД БОГ ТОВА РЕБРО, ВЗЕТО ОТ ЧОВЕКА, В ЖЕНА, И Я ДОВЕДЕ ПРИ ЧОВЕКА (Берешит, 2:21,22)
Сънят на Адам по време на сътворението на Хава (Ева) е пример за това как съпругът трябва да се отнася към жена си. Понякога е по-разумно да се държи така, сякаш спи, и да не обръща внимание на недостатъците на жена си. Дори ако тя пренебрегва желанията му, той не бива да се гневи и да крещи. Не обръщайте внимание на дребните грешки, за да няма кавги в дома (Толдот Ицхак).
Р. Яаков Ицхак, Прорицателят от Люблин, веднъж помолил жена си да приготви храната по-рано, за да му остане време да изпълни една мицва. Но яденето станало готово дори по-късно от обикновено.
„Естествено би било да се разсърдя на жена си – казал р. Ицхак, – защото исках да хапна по-рано, за да ми остане време да изпълня волята на Всемогъщия. Но след като така се получи – нима трябва да тръгна против Неговата воля и да се разгневя?“ [4]
Истинската проверка за гневливост
Р. Елияху Лупян веднъж казал: който мисли, че се е избавил от гневливостта, мами себе си. Всъщност той запазва спокойствие само защото никой не му лази по нервите. Истинското изпитание за способността на човека да не се сърди е поведението му в семейния кръг, където винаги има достатъчно поводи за раздразнение (Лев Елияху).
Съпругът и съпругата трябва да се уважават и почитат един друг.
ЗАТОВА ЩЕ ОСТАВИ ЧОВЕК БАЩА СИ И МАЙКА СИ И ЩЕ СЕ ПРИЛЕПИ КЪМ ЖЕНА СИ, И ЩЕ СТАНАТ ЕДНА ПЛЪТ (Берешит, 2:24)
Рамбан обяснява: идеята за „една плът“ е уникална за човека. Животните обикновено се събират за кратко и само физически – за създаване на потомство, следвайки инстинкта за продължаване на рода. А светостта на брака прави хората близки роднини. „Мъдреците са заповядали съпругът да уважава жена си повече от себе си и да я обича като себе си. И да увеличава разходите за нейните нужди съразмерно с нарастването на благосъстоянието му. Той не бива да ѝ вдъхва излишен страх и да бъде бърз на гняв“ (Рамбам).
Р. Хаим Шмулевич, ръководител на йешивата „Мир“ в Йерусалим, обяснявал: „Ако съпругът се старае да изпълнява своите задължения, а жената – своите, те ще живеят в любов и спокойствие. Проблемите започват, когато мъжът смята, че жената трябва да изпълнява задълженията, а жената смята – че мъжът трябва да го прави.“
Менорат хамаор цитира мидраш, в който една мъдра жена наставлява дъщеря си: „Служи на мъжа си, сякаш е цар. Ако му прислужваш като слугиня, той ще ти служи като слуга и ще те уважава като царица. А опиташ ли се да вземеш връх над него – той ще стане твой господар и ще бъдеш в очите му като обикновена слугиня.“
Р. Елияху Деслер обикновено казвал на младоженците, че тайната на щастливия живот се крие в това всеки от съпрузите да се старае да направи половинката си щастлива. Но ако единият постоянно изисква нещо от другия, няма да видят щастие (Михтав меЕлияху).
Р. Нафтали Амстердам си спомнял, че скоро след като се оженил, р. Исраел Салантер го попитал:
– Реб Нафтали, правиш ли хесед?
– Учителю – отвърнал р. Нафтали, – аз нямам пари, за да давам на заем на някого.
– Нямах предвид това, а дали помагаш на жена си вкъщи – казал р. Салантер. – Трябва да знаеш, че си взел в дома си не слугиня, а съпруга, за която мъдреците са казали: жената на мъжа – това е самият той (Бетув Йерушалаим).
Ученик на р. Натан Цви Финкел разказвал как веднъж р. Натан го попитал дали помага на жена си вкъщи преди Шабат (събота). Той казал, че помага. И добавил, че разбира колко е важно да се оказва уважение към Шабат – нали Талмудът разказва какво са правили у дома най-големите мъдреци, подготвяйки се за посрещането на Шабат.
Но вместо да го похвали, р. Финкел го смъмрил: „Да помагаш на някого, който се нуждае от помощ – казал той, – е заповед от Тора. Тя се отнася дори за непознати, камо ли за собствената ти съпруга. В петък привечер жените обикновено са уморени и да им се помага е голям хесед“ (Тнуат хамусар).
Първо Бог настанил мъжа и жената в Ган Еден (Райската градина) и им позволил да ядат всички плодове, освен тези от Дървото за познаване на доброто и злото. А змията съблазнила жената да опита от забранените плодове:
И ВИДЯ ЖЕНАТА, ЧЕ ДЪРВОТО Е ДОБРО ЗА ХРАНА И ЧЕ Е ПРИЯТНО ЗА ОЧИТЕ, И ЖЕЛАНО, ЗА ДА ДАДЕ РАЗУМ. И ВЗЕ ОТ ПЛОДА МУ И ЯДЕ; И ДАДЕ СЪЩО И НА МЪЖА СИ, И ТОЙ ЯДЕ (Берешит, 3:6)
Защо тук не е казано за какво дърво става въпрос? Бог не иска да порицава нито едно от Своите творения. Ако Тора беше назовала вида му, хората можеха да кажат: „Заради това дърво беше прокълнат целият свят“ (Мидраш Танхума). Щом Бог спасява от срам дори неодушевени творения, още повече трябва да предпазваме от срам хората.
Веднъж р. Н. Ц. Финкел водел молитвата пред общината и изведнъж се запънал. Всички се изненадали – той винаги говорел ясно и без запъване – но после разбрали защо е постъпил така. В синагогата бил влязъл човек, за да каже Кадиш (молитва за покойник) по време на траур. Било му трудно да чете на иврит и докато сричал думите, някои започнали да се усмихват. За да намали смущението на скърбящия човек, рав Финкел също се запънал, сякаш и на него му е трудно да чете (Хаей мусар).
Веднъж извикали р. Арие Левин в съда, за да потвърди, че е станал поръчител по заем за някого. Р. Арие не бил подписвал никакви гаранции. Нещо повече, той видял, че подписът му върху документа е фалшифициран. Но човекът стоял там, навел очи от срам, очаквайки, че всеки момент р. Левин ще разкрие измамата му. Не искайки да го опозори публично, р. Арие предпочел да признае „своя“ подпис (Иш цадик хая).
Когато Адам и Хава изяли забранения плод, те били изгонени от Ган Еден, но преди да ги накаже,
БОГ НАПРАВИ НА АДАМ И НА ЖЕНА МУ КОЖЕНИ ДРЕХИ И ГИ ОБЛЕЧЕ (Берешит, 3:21)
Подражавай на Бог. Както Той е облякъл голите, така и ние трябва да обличаме хората (Сота). В идеалния случай на бедния трябва да се дават дрехи с добро качество (Рамбам). Но преди да изхвърлите някаква вещ, си представете – може би за бедния старите дрехи са по-добри от нищо (Пеле йоец).
Но трябва да се помисли и за това как да не ги поставим в неудобно положение. В много общини има доброволци, които ходят от къща на къща, за да събират ненужни дрехи. Прието е също в общината да има човек, който да проучва кои организации и хора се нуждаят от тези дрехи.
Веднъж, когато р. Елияху Лупян бил духовен наставник в йешивата „Кфар Хасидим“, при него дошъл един младеж и му казал, че мислел да остане в йешивата за няколко дни и да си тръгне в четвъртък, но толкова му харесало, че моли за позволение да остане и за Шабат. Р. Лупян се отнесъл към него сърдечно: „Нали си планирал да останеш само до четвъртък, а сега, след като остана при нас малко по-дълго, сигурно нямаш какво да облечеш за Шабат, така че вземи, моля те, нещо от моите съботни дрехи“ (Лев Елияху).
Р. Арие Левин веднъж забелязал, че един от учениците му е със скъсани обувки. Разбира се, момчето спешно се нуждаело от нови обувки, но равът знаел: ако просто му ги купи, бащата на ученика ще се обиди. Затова в междучасието, когато всички изтичали на двора да играят, р. Арие извикал това момче при себе си в кабинета и му казал, че иска да провери знанията му. Извадил Талмуда и започнал да му задава въпроси, на които то трябвало да знае отговора, и то, разбира се, отговорило на всички.
– Чудесно – казал равът, – за такъв отговор се полага награда – и връчил на момчето бележка до местния обущар. В нея пишело обущарят да даде на момчето чифт обувки за сметка на р. Левин. А освен това рав Арие дал на момчето и бележка до баща му, в която пишело, че момчето е получило обувките като награда за отлично учение (Симха Раз, „Цадикът на нашето време“).
Когато обличат децата си или повиват бебето си, родителите трябва да мислят, че чрез това изпълняват мицва, уподобявайки се на Бог.
Р. Симлай е казал: „Хеседът е велик – с него започва Тора и с него завършва. В началото се казва: И Той ги облече (Берешит), а в края е казано: И Той (Бог) го погреба (Моше)“ (Сота).
Мъдреците са учили, че добрите дела и думи са по-големи от паричната помощ.
„Който отрича хесед, сякаш отрича Бог“ (Кохелет раба).
Адам и Хава имали двама сина, Каин и Авел. И двамата принесли жертви на Бог. Жертвата на Авел била приета от Бог, а жертвата на Каин – отхвърлена, и заради това Каин убил брат си.
И КАЗА [Бог на Каин]: КАКВО НАПРАВИ? ГЛАСЪТ НА БРАТОВАТА ТИ КРЪВ ВИКА КЪМ МЕН ОТ ЗЕМЯТА (Берешит, 4:10)
Когато Каин убил брат си, Творецът му казал, че върху него пада вината и за кръвта на всички потомци на Авел, които биха могли да произлязат от него (Раши).
Хафец Хаим обяснява: не само злодеянието и вредата, но и всяко добро дело ще отекне в потомците. Ако сте учили детето си на Тора и то е станало богобоязлив човек, а после е възпитало свои деца, които са продължили неговия път, вие ще получите награда за техните добри дела [5].
Рабейну Бахя ибн Пакуда пише (в Ховот алевавот), че дори заслугата на човек, достигнал върха на предаността към Бог, не е толкова голяма, колкото на онзи, който допринася за разкаянието на грешниците.
На този, който влияе добре на другите, му се добавят техните заслуги.
Този, който усъвършенства само себе си, може би ще постигне много повече от онзи, който губи време да възпитава другите, но при втория заслугите на възпитаниците се прибавят към неговите собствени заслуги (Ховот алевавот).
Занаятчията трябва с всички сили да се старае да прави най-добрите неща.
И ХАНОХ ХОДЕШЕ С БОГ (Берешит, 5:24)
Мидрашът разказва, че Ханох бил обущар и докато работел, през цялото време мислел за възвишени неща. Р. Салантер обяснява, че „възвишени неща“ тук изобщо не означава нещо мистично. Ханох мислел как по-добре да направи всеки бод, как да не измами клиентите си. Стараел се обувките да бъдат удобни, хората да ходят с тях и да се радват. Главната му цел била да помага на другите, а не просто да продава обувки и да си изкарва прехраната (Михтав меЕлияху).
Р. Ицхак от Ворка веднъж похвалил гостоприемството на собственика на една странноприемница, който се отнасял с голямо уважение към всички посетители.
– Но той нали им взема пари – възразил някой.
– Разбира се – отвърнал р. Ицхак, – но го прави, за да може да продължава това достойно дело. Топлината на неговото посрещане и грижата за хората доказват, че той наистина обича гостите. Ако не вземаше пари, нямаше да може повече да оказва гостоприемство (Дерех цадиким).
[1] Йерусалимски Талмуд, Недарим, 9:4.
[2] Бележка на руския преводач: Вече излезе книгата ми на руски език с ежедневни уроци по класическата книга на Хафец Хаим „Ахават хесед“ – „Обичайте да правите добро“ – ежедневни уроци. – Г.С.
[3] Хафец Хаим, Шмират халашон – вж. изложението на руски език заедно със Сефер Хафец Хаим в книгата „Законите на достойната реч. Ежедневен урок“ – Г.С.
[4] Нифлаот хахозе миЛюблин.
[5] Торат хабайт – Елбена шел Тора.
Рав Зелиг Плискин
Източник – toldot.com