Тора е източник на изцеление и щит от беди. Как изучаването на Истината отменя присъдите и предпазва душата.
И ето, този, който благославя, получава благословия. И от това, че човекът благославя световете, самият той също придобива благословия, когато се занимава с Тора както подобава, стремейки се към Истината. Тъй като той е причината за всичко това, славата на Господа го обгръща през целия ден и той достига нивото на душа, взета от свято място, съобразно величието на неговото занимание с Тора и прилепването му към нея. Както са казали мъдреците: „Ако човек освещава себе си отдолу, освещават го от Небесата; той освещава себе си малко, а го освещават изобилно“ (Йома 39).
И в предисловието към книгата Зоар (12:2): Пета заповед: … в този стих се говори за три заповеди… и едната е да се проявява усърдие в Тора, да се полагат трудове над нея и да се търси в нея Истината всеки ден, като по този начин човек поправя душата и духа си. Защото докато се занимава с Тора, човек се усъвършенства чрез придобиването на още една свята душа, както е писано: ‘изпълнено с жива душа’, душата на онзи свещен звяр… И когато полага усилия в Тора, чрез движението на устните си, произнасяйки нейните слова, той се удостоява с придобиването на жива душа и става като светите ангели… Това е Тора, която се нарича „вода“. И тя ражда, и се изпълва с жива душа от мястото на онзи звяр, и го привлича в света, както сме учили. И за това е казал цар Давид: ‘Сърце чисто създай в мен, Боже’ (Теилим 51), и тогава ‘и дух прав обнови вътре в мен’.
И той властва и се разпорежда с всичко. Всички зли присъди срещу него се отменят и нямат никаква власт над него дори докато е още в този свят. Както е писано в първа глава на трактата Брахот (5а): „Каза раби Шимон бен Леви: всеки, който се занимава с Тора, мъките го напускат.“ А в глава Кейцад меабрин (54а) е писано: „Ако го боли главата, нека се занимае с Тора, както е казано: … ; боли го гърлото, нека се занимае с Тора, както е казано: … ; боли го стомахът, нека се занимае с Тора… ; боли го цялото тяло, нека се занимае с Тора, както е казано: ‘И за всяка плът са изцеление’ (Мишлей 4:22).“ Подобно нещо се казва и в Мидраш Ваикра Раба (гл. 12), в мидраш Танхума (гл. Итро) и в Мидраш Теилим (псалом 109), виж там.
И в сборника Тана де-бей Елияу (раздел Елияу Раба, гл. 5): „’Повдигащ бедния от праха’ (Теилим 113:7). Ако човек е извършил много грехове и са го осъдили на смърт… а той се е разкаял и е започнал да чете Тора, Книгите на пророците и Писанията, да учи Мишна, Мидраш, закони и сказания, и да служи на мъдреците, то дори да са му издали сто присъди, Светият, благословен да е Той, му ги отменя…“
И пак там, в началото на шеста глава: „’Въведе ме царят в чертозите си’ (Шир ха-ширим 1:3). Така както Светият, благословен да е Той, има тайни чертози в Своята Тора, така и всеки от мъдреците има тайни места в своята Тора. И ако видиш, че скоро те застигат страдания, бягай в чертозите на Тора и страданията веднага ще се отдръпнат от теб. Както е казано: ‘Иди, народе Мой, влез в покоите си’ (Йешая 26:20), затова е казано: ‘Въведе ме царят в чертозите си’. ‘Ще ликуваме и ще се радваме в теб’ чрез това, с което Ти ни възвеличи и превъзнесе, и ни увенча с голямата корона от словата на Тора, от единия край на света до другия.“
И пак там, в пета глава: „’И ето, докато вървяха и разговаряха’ (Млахим Бет 2:11). ‘Разговаряха’ означава единствено слова на Тора… И когато бил изпратен ангелът… дошъл и ги намерил да се занимават със словата на Тора, и не могъл да ги надвие… Оттук са казали: нищо зло не може да надвие двама души, които вървят по пътя и се занимават с Тора…“, виж там.
И в книгата Зоар (гл. Вайехи, 242а в края): „’Исахар е як осел’… Започна да говори и каза така: ‘На Давид. Господ е моя светлина’ (Теилим 27:1)… колко скъпи са словата на Тора, колко скъпи за Светия, благословен да е Той, са онези, които се занимават с Тора. Защото всеки, който се занимава с Тора, не се страхува от бедствия в света; пазен е той горе, пазен е долу. И не само това, но той усмирява всички бедствия в света и ги спуска в дълбините на великата бездна. Дойди и виж, в часа, в който идва нощта… Когато се пробужда северният вятър и настъпва полунощ, свято пробуждане настъпва в света… Блажен е делът на онзи човек, който бодърства в този час и се занимава с Тора, защото докато той разкрива Тора, помества всички зли оръдия в гнездата на великата бездна… И затова Исахар, който се е занимавал с Тора, е усмирил осела и го е свалил долу… защото онзи се е издигал, за да навреди на света, а той го е поставил между пределите.“
И мъдреците са казали в трета глава на трактата Сота (21а), че Тора защитава от страдания както във времето, когато човек се занимава с нея, така и във времето, когато не се занимава с нея, виж там. Защото тя „му прави само добро, а не зло, през всички дни на живота си“ (Мишлей 31:12). Тоест дори във времето, когато не се занимава с нея, стига през цялото време да е прилепен към нея, да не се откъсва от нейния вечен живот и постоянно да пази в съзнанието си стремежа да я изучава отново (*).
(*) Бележка: А това, което е писано: „Прави му…“ („гмалатху“), думата „гмул“ означава „отплата“ на този, който преди това му е сторил добро. И за това е казано, че Тора се „отплаща“ с „добра отплата“ на човека, който постъпва благодетелно с нея, тоест когато я изучава заради самата нея. Но дори ако е изучавана не заради нея самата, а за собствена изгода, не за да ѝ сторят благо, и би следвало Тора да му отвърне със зло (да не бъде!), въпреки това тя не му „плаща“ със зло. Напротив, дори „от лявата ѝ страна“, тоест на тези, които вървят по нейния „ляв път“, занимавайки се с нея не заради самата нея, тя дава „богатство и слава“ в този свят.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com