Силата на нашето служене чрез молитва. Тайни и закони на молитвата.
В особен аспект[1], когато стоим в молитва пред Благословения, в часа, предназначен за нея, това е хранене на световете и на самата човешка душа. Както е написано в Зоар (Берешит, 24): „Неговото хранене е молитва, зачитана като жертвоприношение“.
И в Рая Меемна (глава Емор, цитат, споменат в глава 7): „И Ривка каза на Яаков (Берешит 27, 26), за да го събуди в тези негови „ястия“. И Яаков се пробужда долу, облечен в молитва и молби. И каза (Ицхак): Кой е този, който е наловил дивеч“ — с много молитви и молби — „и е ял (Ицхак) от всичко това?“. И в глава Пинхас, 235: „(Думи от Тора): „И яде (Ицхак) уловеното от сина си“ — това са молитви, които вървят и се разделят“.
И в Зоар там (Пинхас 226) е обяснен целият ред на стиха (от Шир а-Ширим 5, 1): „опитах моята пита с мед“, както и целият ред на формулата на молитвата от началото до края. Също така в Рая Меемна (Пинхас, 244) е обяснен редът на молитвата по малко по-различен начин.
А Зоар 241: Каза раби Шимон: „Заради тази тайна е забранено на човек да яде, докато не яде Висшият Цар. И за какво е казано това? За молитвата. Докато Висшият Цар не яде — това се отнася за първите три (благословения в Шмоне Есра) и последните три…[2]“. Виж там продължението. И всичко това е в смисъла, който говорихме по-горе: продължаване и добавяне на святост, благословение и светлина във всички светове. Истинският служител трябва да има това намерение.
Бележка на автора
Служението с молитва е установено в съответствие с ежедневните жертвоприношения (тамид), които също са били принасяни в определеното за тях време и са били основно „хранене“ (на духовните светове). Както е казано в стиха (Бамидбар 28, 2-4): „Приношението Ми, хляб Мой… Един агнец принасяй сутрин, а друг агнец принасяй привечер“, което съответства на сутрешната и вечерната трапеза, които са същността на храненето. И е написано (Ваикра 21, 8): „Защото хлябът на твоя Бог принася той (в жертва)“. И виж Зоар: глава Вайеце, лист 164-А, започваща с думите „Приношението Ми, хляб Мой“…
И така в Зоар са детайлизирани и обяснени всички храносмилателни органи и усвояването (на храната), които съществуват у човека, че те също са (отразени) в структурата на Колесницата на висшите светове и сили, наречени с имената на тези органи буквално, тъй като те са съдове, „усвояващи“ и пречистващи жертвоприношенията. Виж там на страници 224, 234-235 в Зоар и Рая Меемна за тайната на четирите нива на жертвоприношение: „всеизгаряне, благоухание, приятно за Господа“[3]. Трите нива: всеизгаряне, благоухание, приятно – съответстват на реда на трите захранвани органа – черния дроб, сърцето и мозъка: всеизгаряне – на черния дроб, благоухание – на сърцето, приятно – на мозъка, тъй като в тях се настаняват трите нива на душата – нефеш, руах и нешама, защото същността на тяхното обитаване се поддържа от тези три органа. Има и още по-висше скрито ниво, съответстващо на душата на душата (нишмата ле-нишмата) – тайната на корена на душата, който сякаш е прилепен към Благословения, и това (означава думата): „на Господа“.
Затова нашите учители, с благословена памет, са казали (в трактата Брахот, лист 55-А): „Във времена, когато е съществувал Храмът, жертвеникът е изкупвал (греховете на хората). Сега (когато няма Храм) масата на човека изкупва (греховете) му“.
Коментар
В тази глава авторът се връща към темата за молитвата и обяснява, че молитвата и жертвоприношенията пряко произвеждат това действие, което чрез заповедите би се осъществило в обобщена форма.
Особеността на молитвата и жертвоприношенията е, че те предполагат самоотричане по отношение на Небето. При жертвоприношението се взема обект от материалния свят и се изгаря за Всевишния. В молитвата човек изразява саможертва и се отрича по отношение на Небето, както ще бъде обяснено по-нататък, в продължението на вторите Врати. Това не е така при изпълнението на заповедите, напротив: ние използваме обекти в света, защото същността на заповедите не е анулиране на света, а служение вътре в него, за да го осветим и пречистим.
Защо е необходимо анулирането на света и на себе си в часа на молитва и жертвоприношение? Защото в този момент човек сякаш привлича присъединяването на Светлината на Безкрайния, възвишена над всичко съществуващо, към духовните светове, а оттук следва пълна саможертва, тъй като в сравнение със Светлината на Безкрайния всичко се анулира.
Авторът подчертава, че служението на молитвата и жертвоприношенията трябва да се извършва в съответствие с намерението да се разпространи повече святост и благословение във всички светове. И макар в момента на жертвоприношението човек да трябва да се отрече и анулира своя свят по отношение на Небето, това не е анулиране заради анулирането, а за съединяване на Светлината на Безкрайния със световете и низвеждане на благодат в тях. В това се състои и волята на Всевишния. Самоотричането при молитва също е такова. Човек анулира себе си и се издига нагоре в своята молитва, но не за да остане там завинаги, а за да доведе до съединяване на Всевишния със световете и да да приведе надолу благодат отгоре за себе си и за всички светове.
Затова авторът уподобява молитвеното служение на прием на храна. Подобно на това, както целта на яденето не е унищожаването на храната, а енергията и жизнената сила, получена от нея от човека, така целта на анулирането, което се случва при жертвоприношенията и молитвата, е низвеждане на жизненост отгоре на световете и на човека.
[1] Молитвата (и жертвоприношенията) произвежда пряко действие, което чрез заповедите се случва само в общ вид.
[2] Тези благословии на молитвата Шмоне Есре не изразяват нуждите на Израил, а само волята на Всевишния в света, затова те се наричат като че ли „храна“ за Твореца.
[3] Ваикра 1:9: „А вътрешностите и краката ѝ да измие с вода, и нека свещеникът всичко воскури на олтара: това е всесъжение, жертва чрез огън, благоухание, приятно за Господа.“
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com