Както съединението на душата с тялото дава живот на тялото, така и съединението на Бога със световете поддържа живота в тези светове.
И подобно на това, както храната и пиенето са необходими за поддържане на връзката между душата на човека и неговото тяло, а при тяхното отсъствие душата се отделя и напуска тялото, така и съединението на Същността на Всевишния със световете, което е и тайната на „Големия Човек“[1], съединение, необходимо за поддържане на тяхното съществуване, е поставено в зависимост от Божествената Воля, от заниманието с Тора, от изпълнението на заповедите и от молитвеното служене на избрания народ. А без тях Всевишният би отстранил Своята Същност от световете и те мигновено биха се върнали в небитието.
Затова са казали и Мъдреците (Таанит 3): „Какво означава написаното (Захария 2:10): ‘…защото, подобно на четирите посоки на света, ви разпръснах Аз…’? Както светът не може без посоки, така светът не може без Израил.“ За това става дума и в Мидраша: „Благославяй, душо моя, Господа…“ (Псалми 104). Какво имаше предвид Давид, възхвалявайки Всевишния със своята душа? (Мидрашът дава няколко сравнения между връзката на душата и тялото и връзката на Бога със света, и по-специално следното: както душата не яде в тялото, така и пред Всевишния няма храна (и затова душата, която не яде, трябва да възхвали Бога, Който не яде; и същевременно, пребиваването на душата в тялото зависи от храната, така и „присъствието“ на Бога в света зависи от служенето). В същия дух се казва и в Мидраш Теилим: „Както душата не яде и не пие, така и Всевишният не яде и не пие…“
Като споменават „храна и питие“ повече от другите телесни удоволствия, Мъдреците са искали да ни съобщят следното. Макар самата душа да не яде и не пие, все пак самото съединение на душата с тялото като едно цяло и съществуването на човека през отредения му живот зависи от храната и питието на тялото. По подобен начин, въпреки че върху Същността на Единствения Безкраен нашите заповеди, Тора и служение не оказват никакво въздействие и по никакъв начин не Го засягат, за което е казано „Всевишният не яде и не пие“, – въпреки това Неговата воля е постановила самото Негово съединяване с духовните светове, изградени по схемата на човешкото тяло с всичките му детайли, включително органите на храносмилането, да зависи от добрите дела на свещения народ, които са „храната“ на световете[2]. Тя дава на световете енергия и сила за съществуване[3] и добавя светост и светлина чрез съединението на Всевишния с тях, според Висшата воля. Всичко зависи от нивото на делата на избрания народ, които поправят и обединяват световете, позволявайки им по този начин да получават влияние на светлина и допълнителна святост от Всевишния, подобно на храната, която добавя сили на тялото.
В това е и същността на стиха (Притчи 9:5): „Дойдете, яжте от моя хляб“, който Мъдреците тълкуват като отнасящ се до изучаването на Тора — „Моят хляб“ в буквалния смисъл, като че ли хляб на Всевишния. В това е и смисълът на казаното в Зоар (Ваикра, 7): „Израил храни техния Небесен Отец“.
И в Зоар, глава Балак (202): „защото от него ще ядеш“ (Дварим 20:19)… онази здрава скала… онзи праведник сякаш храни света и му дава храна, и затова — „защото от него ще ядеш“, и няма храна в този свят, освен от него.
И така каза магидът на Бейт Йосеф (Магид Мешарим, гл. Бешалах) относно манната, че всички създания се нуждаят от храна, и дори сфирот, излъчени от Бога, се нуждаят, ако може така да се изразим, от „храна“. Тяхната храна е Тора и добрите дела, които се вършат долу.
И в Раая Меемна, 121: „Свят е Израил за Господа, начатъкът на Неговата реколта…“ (Йирмияу 2:3). Израил е наречен великото и силно Дърво, и храната за всички е в него; в него е Тора, която е храна Горе. В него е молитвата, която е храна Долу. И дори ангелите нямат храна, освен чрез Израил. Ако евреите не се занимаваха с Тора, не би слизала към тях (ангелите) храна откъм Тора, която е уподобена на дърво. За това е казано: „Дърво на живота е тя (Тора) за онези, които се държат за нея…“
Коментар
В следващите глави авторът обяснява, че служението на човека в Тора и заповедите, а особено в молитвата, е като храна за духовните светове. Когато човек яде храна, това по никакъв начин не засяга, но все пак пребиваването на душата в тялото зависи от храната, и ако човек не яде — душата го напуска. Така и нашето служене — макар да не засяга по никакъв начин Самия Творец, то води до съединяването на Светлината на Безкрайния (Неговата неограничена воля) със световете.
Човек притежава тази сила именно защото е сътворен по „подобието на Бога“, по някакъв начин прилича на Светлината на Безкрайния, която е вътрешното изпълване на световете. Защото душата на човека се разпростира в неговото тяло така, както Светлината на Всевишния се разпростира в световете. Това подобие не е буквално, защото не може да се говори за истинско подобие между сътвореното и Твореца. Подобието е само в това, че и човекът, и духовните светове получават своята жизнена сила от някой, който е несравнимо по-духовен и по-висш от тях и се разпростира в тях. И ако не виждахме, не бихме могли да повярваме, че е възможно такова съединяване между душа и тяло, между Светлината на Безкрайния и световете. Но с това подобието свършва. Затова авторът винаги говори за „съединение“ и „разпространение“ на Светлината на Безкрайния в творението, но не за „пребиваване“, защото пребиваване е възможно само при подобие между два обекта.
[1] Духовните светове са устроени по схемата на човека, затова всички светове, взети заедно, се наричат „Големият Човек“.
[2] Това се отнася и за самата душа на човека, както са казали Мъдреците относно стиха „Няма нищо по-добро за човека от това да яде и да пие…“ (Коелет 2:24). „Храната и питието, за които се говори в този свитък, символизират Тората и добрите дела.“ И също относно стиха (Йешаяу 3:10) „Кажете на праведника, че ще му бъде добре, защото ще ядат плода на делата си.“ И същото важи и в обратна посока, както е написано (за злодеите): „…и ще ядат от плодовете на своя път“ (Притчи 1:31). И в Зоар: „душите се хранят с думите на Тората, защото това е техният хляб…“
В това е същността на „масата на праведниците“, която ще бъде приготвена в Бъдещия свят, както каза цар Давид (Псалми 23:5): „приготви пред мен трапеза…“ и в това е смисълът на думите „дойдете, яжте моя хляб“.
[3] Подобно на това, че има видове храна, които осигуряват само основна поддръжка на организма, а има и такива, които добавят сила и здраве, и човек се старае да добавя сили и не се задоволява с минимална диета за оцеляване; така и „душата няма да се насити“ с минимално количество Тора и добри дела, и цялата цел на човека е да умножава Тората и заповедите, така че допълнителна святост и благословение да слизат във висшите и низшите светове, повече от основната линия, която Творецът е начертал при сътворението за необходимото съществуване и живот на световете. Както е обяснено в Ец Хаим, че цялото ни служение е да привлечем разширения „обгръщащ светлина“ (макифин), по-голяма от мярката на „линията“ (кав) на правата светлина, която Всевишният е протегнал при сътворението за необходимото съществуване и живот на световете.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com