За благословенията, смисъла на думата „благословен“ и тяхното въздействие върху човека
И тук е необходимо да разберем, че думата „барух“ („благословен“) не е възхвала и славословие, както я разбират обикновените хора. Защото в онзи пример от Талмуда, когато Всевишният помолил рабби Ишмаел да Го благослови, той не произнесъл думи на възхвала, а се обърнал с молитва и молба за милосърдие. И по подобен начин е приведено в трактат „Бава меция“ (114:1): „Върни му (заложения) пояс, когато се стъмни… и ще те благослови“ — с изключение на предмет, посветен на Храма, за който не се изисква благословение. И Талмудът се учудва: „Нима не е така?! Нали е написано: „И ще ядеш, и ще се наситиш, и ще благословиш Всевишния…!”[1]
А всъщност под думата „благословен“ се разбира умножаване и увеличаване, както е написано: „Приеми моето благословение…“ (Бит. 33:11), „…и ще благослови хляба ти“ (Изх. 23:25), „…и ще благослови плода на утробата ти“ (Втор. 7:13), и много други подобни цитати от Писанието, които не могат да се тълкуват като възхвала, а именно като увеличаване и умножаване.
И в Зоар на няколко места се използва изразът „привличане на благословение“, „наделяване с благословение“, „добавяне на благословение“. Виж и в „Райа меимна“, началото на глава Екев, че „Благословен си Ти, Господи (Авайе)“ означава точно това, което се разбира буквално: „да се протегне и излее живот от Източника на живота върху святото Име на Всевишния“[2]. И е написано: „И ще ядеш, и ще се наситиш, и ще благословиш Господа, твоя Бог“ — тези благословения човек излива с тези думи и т.н. Така пише и „При Ец Хаим“, Врата Кадишей, гл. 1: „Тайната на [думата] „благословен“ — е в множеството разнообразни увеличения.“ Така е писал и Рашба относно рабби Ишмаел и благословението към Твореца.
А когато благославяме Бога, нямаме предвид Същността на Единствения Владика — в никакъв случай! Защото Той е над всяко благословение[3]! Същността на това действие можем да разберем чрез написаното в Зоар, че Светият, благословен Той, едновременно е скрит и разкрит. От една страна, същността на Безкрайния е напълно скрита, до степен, че не може да бъде наречена с никакво име, включително и с Името Авайе[4].
И дори това, че в Зоар Всевишният се нарича „Безкраен“ (Ейн Соф), не означава, че с това Му се дава име, а само изразява нашето постигане на Неговите сили, чрез които Той въздейства, присъединявайки се по Своя воля към световете. Именно поради това Той се нарича в тази книга „Безкраен“, а не „Безначален“. Ясно е, че от гледна точка на Неговата същност, Той няма нито начало, нито край. Но от гледна точка на нашето възприемане на Неговите сили – цялото ни постигане е само „начало“, а разкриването на тези сили е безкрайно.
Но онова, което в някаква степен е постижимо за нас, и на което ние даваме названия, описваме с множество епитети, имена, определения и качества, които срещаме в Тора и в установената молитва – всичко това е само от страна на връзката на Твореца със световете и силите от момента на сътворението, за да им дава съществуване, живот и да ги управлява според волята Си. (Това се нарича „постепенното слизане на Сфирот“).
И съобразно с промените в частните порядъци на Висшето Управление, което прониква в нашия свят – било към страната на Съда, било на Милосърдието – чрез висшите сили и тяхното съчетаване, се променят и Имената, и названията, и епитетите. Всяка конкретна проява на висшето Управление[6] има отделно име и частно определение. Всички тези описания се отнасят до създадените сили. Например, „Милостивият“ или „Състрадателният“ означават проявление на милост към творенията.
Дори и същностното Име Авайе не се отнася към самата същност на Твореца, а към Неговата връзка със световете. Именно така се тълкува то – „бил, е и ще бъде, и дава съществуване на всичко съществуващо“, тоест Той, благословен, по Своя воля се свързва със световете, които е създал, за да ги поддържа всяка секунда.
За това пише и Аризал (в предговора към „При Ец Хаим“), че всички имена и наименования са имена на Същността[7], които се разпространяват чрез сфирот.
Бележка на автора: А това, което фигурира в „Пиркей де-Рабби Елиезер“, че преди Всевишният да създаде света, е имало само Него и Неговото Име, се отнася именно до акта на сътворението, тоест преди света Брия. Тогава е имало само Той – същността Му – и Неговото Име – светът Ацилут[8]. Но ако Той не беше излъчил света Ацилут, не би могло да се каже за същността Му „бил, е и ще бъде“.
Коментар
В първата част на тази глава авторът обяснява, че думата „барух“ („благословен“) означава умножаване и увеличаване, и когато я произнасяме, привличаме благословение от Всевишния, Източника на всички благословии, към всички светове и до нашия свят. Но не се има предвид, че „барух“ е само действие, изразяващо привличане, а по-скоро означава „източник на благословения“. С това, че разкриваме, че Всевишният е източник на всички благословии, привличаме допълнително благословение и благодат за цялото мироздание.
Умножаването става чрез разкриване на източника на реалността. Понеже този източник е по-висш от самата реалност и не е ограничен от нейните закони, когато се разпространи в нея – тя се умножава. Например, източникът на хляба е висшият замисъл да се даде препитание на света, и колкото повече се разкрива този замисъл, толкова повече хляб има в света, или толкова по-наситен става той. Така, когато чрез думата „благословен“ изразяваме и разкриваме, че Всевишният е източник на целия живот и благословение, с това привличаме благословение във всички светове.
Във втората част на главата авторът предупреждава за възможна грешка: тъй като казваме, че благословението сякаш е нужно на Всевишния, трябва да се подчертае, че не става дума за Него самия, че Той има нужда от благословение. С молитвите си ние привличаме Неговото съединяване със световете и проявата Му чрез Неговите Имена.
[1] Ако думата „благословен“ означаваше прославление, тя не би била нужна на Всевишния, а е нужна на човека, който благославя и чрез това получава благодат свише. Но ако тя означава умножаване, тогава тя е „нужна“ на Всевишния (в дадения случай – на Храма). Затова, когато Гемара казва, че посветеното на Храма изисква благословение, това е аргумент в полза на това, че думата „благословен“ означава умножаване и прибавяне.
[2] Висшето управление (което се символизира с Името) също се нуждае от умножаване, и човек излива върху него благословии от Източника на живота.
[3] След като стана ясно, че „благословен“ означава умножаване, трябва да се предупреди, че не се има предвид, че самата същност на Всевишния се нуждае от умножаване.
[4] Без съмнение, може да се говори за Създателя на света и дори да се нарича с име. Но на Самия Него, без връзка със сътворения свят, не може да се отнесе абсолютно никакво описание, име или ограничение.
[5] С други думи, дори и постижимото за нас, в аспекта на Неговото присъединяване и управление на световете, също е безкрайно, и затова Той се нарича Безкраен.
[6] Всяко име изразява начин на управление, според който Всевишният се отнася към света. Присъединяването Му към света се разкрива в Неговите имена.
[7] Всевишният не е само източник на всичките Си действия, но Той Сам като че ли се разпространява в Своите имена и действия. По-подробно за тази концепция – в следващата глава.
[8] В света Ацилут се намират всички имена и всички управления. Той се нарича „Неговото Име“ в единствено число, понеже името, което включва всички имена – това е името Авайе, то се нарича същностно име, тъй като изразява самото разкриване на всички имена на Всевишния.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com