Редът на молитвата е разделен на четири части, които съответстват на аспектите на душата и световете (Асия, Йецира, Брия), което позволява постепенното издигане и свързване на душата с корена на всички души на Израел, приближавайки се към най-високото духовно ниво.
След като човек вече е свикнал и се е приучил към молитвата, която свързва трите аспекта нефеш–руах–нешама в неговата душа посредством буквите, гласните и знаците за ударение и интонация във всяка дума, както беше обяснено по-горе в гл. 16, тогава той може да положи усилия, с чистота на своята мисъл и намерение, да прилепи всичките три аспекта нефеш–руах–нешама към корена на своята душа, „душата на душата“, чрез съчетанията на буквите на думата в техния най-висш корен на святостта.
И когато достигне това ниво, може да се счита, че той изобщо не се намира в този свят, и тогава светът сам по себе си се превръща в нищо в неговите очи. Защото това ниво е по-високо от степента на човека днес[1], както писах по-рано — когато човек включва себе си в корена на своята душа в общия висш корен на всички души на Израел заедно.
Забележка на автора.
Затова е постановено, че веднага след молитвата „Амида“ евреинът трябва да произнесе стиха: „На Тебе, Господи, ще въздигна душата си“, имайки предвид напълно да предаде на Всевишния своята душа — нефеш, руах и нешама — дори до смърт, и да ги възвиси заедно с нефеш, руах и нешама на трите свята, и да ги включи всички заедно в Малхут Ацилут, както е написано в „При Ец Хаим“.
В това се състои и основният смисъл на „падането по лице“ (нефилат апаим), споменато в Тора. Както е написано в Зоар: „Иди и виж, Моше и Аарон се предадоха на смърт, в какво? Понеже е казано: ‘И паднаха по лицата си и казаха: Боже, Боже на духовете на всяка плът…’, и на всяко място падането по лице е към онова място — ‘Боже на духовете’ — това е мястото на душите на света, и всички души се издигат там и оттам идват.“
Затова човек трябва да си представя в сърцето си, че напълно излиза от този свят.
Затова мъжете на Великото събрание постановили да се произнася преди молитвата стихът: „Господи (Адонай), отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала“.
Защото, ако човек достигне тази степен по време на молитвата, такова мислено свързване с горния свят може да превърне тялото му в безсловесен камък, и подобно на ням той не може да отвори уста, а само Всевишният отваря устните му, за да може да произнесе думите на молитвата.
Затова в този стих се споменава именно Името „Адонай“, което е свързано с тайната на Кнесет Исраел, спомената по-горе.
И виж в „При Ец Хаим“ за този стих, който се произнася преди молитвата, за който Мъдреците са казали, че е подобен на дълга молитва. За това са казали Учителите (Йевамот 105): „Молещият се трябва да насочи сърцето си нагоре“. И също: „Първите благочестиви хора престояваха един час… за да насочат сърцето си към Б-га…“, и това е обяснено.
Забележка на автора.И затова редът на молитвата се разделя на четири части, които съответстват на четирите аспекта — нефеш, руах, нешама и коренът на душата. Корбанот (четене на откъси за жертвоприношенията преди молитвата) съответстват на аспекта нефеш и на света нефеш — Асия, защото жертвоприношенията са за греховете на аспекта нефеш, както е написано: „А душата (нефеш), ако съгреши… и ще принесе…“. „Псукей де-Зимра“ (откъси от Псалмите, възхваляващи Всевишния) съответстват на света руах — света на възпяващите ангели. Четенето на „Шма“ и свързаните с него благословии съответстват на чертозите на света Брия, който, както е известно, е светът на нешамот.
Когато евреинът произнася главите за жертвоприношенията до „Барух шеамар“, той трябва да има предвид да възвиси целия аспект нефашот на света Асия, който е вътрешната част на света Асия, да ги включи в духовете (рухот) на света Йецира, и също да включи своята душа заедно с тях и да ги свърже със своя дух (руах).
А от „Барух шеамар“ до благословиите на „Шма“ да включи всички нефашот на Асия и рухот на Йецира, както и своята нефеш и руах, в нешамот на света Брия.
А от благословиите на „Шма“ до „Амида“ да включи и издигне всички нефеш-руах-нешама на световете Брия, Йецира и Асия, както и собствените си нефеш-руах-нешама заедно с тях, и да ги включи всички заедно в корена на душата и корена на събранието на всички души на Израел заедно. На това намекнал Аризал, като е написал: „…и по този начин цялата Шхина (т.е. Кнесет Исраел) ги включва всички в себе си“. Затова Ари-зал е казал, че преди молитва трябва да се приеме заповедта: „Обичай ближния си както себе си“.
[1] Макар че нивото на корена на душата днес е недостижимо, стремежът да се свържат нефеш-руах-нешама с него ни приближава до него колкото е възможно, и затова това е най-високото възможно ниво на молитвата.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com