Обяснения на думите за любовта към Бога и служенето Му с цялото сърце и с цялата душа, както се казва в известната еврейска молитва
Относно казаното: „[да обичате Господа, вашия Бог, и да Му служите с цялото си сърце] и с цялата (кол) ваша душа“, е известен спор между Мъдреците на няколко места в Талмуда: според едни думата „кол“ означава „цялото“, а според други – „частично“. Така е и тук, и двете значения са верни.
Защото има няколко категории и нива в това, за всеки човек – според силата на чистотата на сърцето и мисълта му. Този, който има много сила и чистота на мисълта и намерението си, може да се прилепи към Всевишния „с цялата си душа“ чрез велика любов и копнеж към Него. А всеки – според собствената си сила и според степента на чистотата на сърцето си в дадения момент, тъй като чистотата на сърцето не е една и съща във всяко време. Но ето какво е достойно и правилно: във всеки случай да се стараете вашето намерение да бъде желано пред Бога, да се прилепите към Него с любов и чистота на сърцето, „с част от душата си“ във всяка дума на молитвата.
Затова стихът казва „и с цялата си душа“, за да звучи двусмислено, както обяснихме по-горе: всеки – според своята сила, ниво и подготовка. А основната подготовка за това зависи от начина, по който човек прекарва деня и нощта си в изучаване на Тора и изпълнение на заповедите.
*Нивото на Хана беше такова, че тя изля в своята молитва пред Всевишния „цялата си душа“. Затова тя и каза: „излях душата си пред Господа“, а „изливане“ означава напълно, както е известно в Талмуда. (Тоест, че в нея не остана никакво желание, свързано с материалния свят, защото душа (нефеш) означава „желание“, както е написано (1 Шмуел 20): „Каквото каже душата ти, това ще направя за теб“, и „общото желание“ е свързано с „душата като цяло“.)
Всичко това се отнася до молитвата, чиято същност е изливането на душата, така че с всяка дума да се прилепите към Всевишния – именно изливането на „цялата“ душа пред Него, без да се прави разлика между „отделните части“, които се съдържат в душата. Но има и по-висока степен – да се съсредоточите върху конкретните „компоненти“ на душата, но за това е нужна практика и трябва да се напредва постепенно от едно ниво към друго. След като човек вече се е научил известно време в молитвата да излива и прилепва цялата си душа, може да премине към съсредоточаване върху отделните съставни части, от които се състои неговата душа.
Бележка на автора: Трябва да се знае, че дори когато се молите на нивото на свързване на отделните компоненти на душата, не бива да се отказвате от свързването на цялата душа, защото частното има нужда от общото, а общото – от частното. Тоест, преди молитва най-важното е да съедините цялата си душа и воля, които обхващат всички сили и желания на човека, така че те да станат част от светлината на Всевишния. Затова във всяка дума от молитвата трябва да прилепяте и индивидуалните сили на душата, и според силата на това общо свързване ще се протегне права линия светлина към всяка отделна част, така че всички части на волята на човека да могат да се включат в обединението на общата всеобхватна светлина. Виж в „Ец Хаим“, където се обяснява, че линията светлина, която се спуска от Светлината на Безкрая, не достига до най-долния край на обгръщащата светлина (макиф). Трябва да се разбере концепцията за обгръщащите светлини една в друга, които се създават чрез протягането на линията светлина. Тоест, че всяка индивидуална сила – според нейното ниво – трябва да се свърже с общото, а общото също се определя от качеството на частните елементи. Началото на линията светлина е провеждането на общата мисъл към сърцето, средната точка на цялото тяло, тъй като всяка дума се изрича от „диханието на сърцето“. Всичко това е ясно за този, който може да разбере сам.
[1] Тоест, желанието се отнася до душата като цяло, а не до някаква нейна отделна част.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com