Молитвата се уподобява на служението на воин, който действа не заради себе си, а за величието на своя цар. Човек трябва да осъзнава, че личните му страдания и нужди отразяват по-дълбока реалност, свързана с небесния ред и славата на Твореца.
Написано е (Йоел 2:11): „И издаде Господ гласа Си пред войнството Си“. Това намеква за великия принцип на молитвата, общото намерение на която е да добави сила на святостта. Подобно на воин на царя, който оставя всички свои грижи и нужди настрана и по собствена воля отдава душата си за славата на царя, за да може той да спечели царската корона на държавата и царството му да се възвеличи — така също наистина подобава на човек с праволинейно сърце да насочи всички свои намерения и мисли в молитвата само към това да прибави сили на светите светове и да пробуди с гласа си Висшия Глас[1], за да привлече от него благословение и святост за всички, да премахне духа на нечистотата от света и да поправи света чрез царството на Благословения[2], а не заради личните си грижи и нужди.
Самите ние виждаме в молитвите за Рош а-Шана (Новата година), че те са съставени от началото до края само с цел да възвеличат царството на Благословения, за да се издигне то така, както е било в началото, преди греха на първия човек. Също и формулата на молитвата през цялата година: макар на пръв поглед в нея да се говори основно за нашите собствени грижи и нужди, несъмнено е ясно за всеки разбиращ и се вижда от самия текст[3], че мъжете от Великото събрание не са имали предвид само простия смисъл на думите на молитвата, както вече писах по-горе в глава 10.
И молитвите са установени по подобие на постоянните жертвоприношения (тамид), които се възнасяха изцяло на огъня на олтара и нямаше в тях част, предназначена за човека.
И макар в Талмуда да се учи законът, че на частно лице е позволено да обновява думите на молитвата си за собствените си нужди и страдания във всяко благословение според темата му, и в това не трябва крайната цел да е говоренето за собствените неволи – това не е правилният път за онези с праволинейно сърце.
Наистина е удивително как изобщо човек може да иска и умолява Благословения да отстрани от него беди и страдания? Да вземем за пример медицината: ако лекарят дава горчив еликсир, или дори ако лекарят е принуден напълно да отреже орган, за да не се разпространи отровата на болестта по-нататък – дали болният ще го умолява да не му даде еликсира или да не отреже органа? Нали самият болен е наел лекаря именно за това? Как тогава може да моли Благословения да премахне страданията му? Нима те не са пластир[4] и еликсир на живота, изкупващ неговите грехове, както са казали нашите учители (в трактат Шабат 55-А): „Няма страдание без грях“. А ако няма страдания, с какво ще се изкупи грешната душа?
Наистина, насочеността на намерението в молитвата трябва да бъде само заради Всевишния. Когато има оскверняване на Името на Благословения, например потисничество на целия Израел (за което се говори в книгата на пророк Йехезкеле 36:21): „Говориха за тях: ‘Това е народът на Господа’[5] – а те са бити и мъчени“. Тогава има задължение[6] да се моли и да пролива сълзи пред Всевишния заради оскверняването на Неговото Име и само заради Неговото Име Той ще изпълни.
Също и частният човек, когато се моли за своята беда – дори да няма оскверняване на Името в това – може да възкликне за голямото страдание горе, което се случва, когато човек страда долу[7]. Както казват нашите учители с благословена памет в Мишна, трактат Санхедрин (6 гл., 5 мишна): „Каза рабби Меир: когато човек страда, какво казва Шхина? ‘Боли ме главата! Боли ме рамото!’“.
Първа бележка: За тези две ситуации намеква мъдрецът от Мишна (гл. 3, трактат Рош а-Шана): „И стана, когато Моше издигаше ръцете си, Израел надделяваше“ (Шмот 17:11). Но нима ръцете на Моше воюват? А само е казано – през цялото време, когато синовете на Израел гледаха нагоре и смиряваха сърцата си пред своя Баща на небесата – те побеждаваха, а ако не – претърпяваха поражение.[8] Точно така се казва и в книгата Бемидбар[9].
Относно ситуацията, когато има оскверняване на Името на Всевишния, стихът за войната с Амалек ни дава намек. Защото именно тук е имало оскверняване на Името на Благословения, както е известно от думите на Учителите в Песикта, в притчата с ваната[10]. Там се казва, че амалекитяните отрязвали при убитите евреи мястото на обрязването и го хвърляли нагоре. Това е казаното: „И беше, когато Моше издигаше ръцете си…“ Но нима ръцете на Моше донесоха победата във войната? А само докато синовете на Израел гледаха само нагоре и не викаха към Благословения с молитва за своите беди, а само за оскверняването на Неговото Име, тогава те надделяваха[11], а ако не – търпяха поражение.
И още е казано, че относно случай, в който няма оскверняване на Името, стихът за медния змей намеква как трябва да се моли и да се обръща човек към Благословения. Нима медният змей убива или съживява? А само тогава, когато напълно отлагаха настрана своите страдания и отправяха погледа си нагоре, и изливаха молбите и молитвите си заради голямата болка Горе, която са причинили в часа на греха, както и за болката, която сега има Горе заради това, че се намират в беда като наказание за греховете си – тогава те се изцеляваха.
Втора бележка: Това, че е написано: „Боли ме главата! Боли ме рамото!“ – сочи към главния и ръчния тфилин. Защото нашите учители с благословена памет казаха (в трактат Брахот 6-А), че Святият, благословен да е Той, слага (Себе си) тфилин. А аспектът на тфилина на Благословения е присъединяването (да бъде благословено Името Му), за да ни стори добро във всичко, както е казано там: „Тфилинът на Владетеля на света – какво е написано в него? „И кой е като народа Твой, Израел, единствен народ на земята“[12], „Защото кой е този велик народ“[13] и т.н. Всички откъси, които са там — те само възхваляват Израел, и всички те са записани в ръчния тфилин. Относно това е написано: „И Господ те издигна днес, за да бъдеш Негов особен народ, както ти говори“[14]. Подобно на това, както в нашите тфилин са написани възхвали за Святия, благословен да е Той, така и в Неговите тфилин като че ли се възхваляваме ние, защото те са аспект на присъединяването (на Святия, благословен да е Той, към народа Израел). И за това е написано: „Израел, в когото ще се прославя (етпаар)“[15] — тайната на тфилина на Владетеля на света, защото тфилин се нарича „слава“ (пеер), както казаха нашите учители с благословена памет в книгата Зоар, глава Бешалах, лист 62 — началото на втората страница.
Затова, когато човек преживява несгоди, като че ли няма връзка и съединение между човека и Името на Благословения в пълнота, както трябва. Относно това е казано: „Боли ме главата! Боли ме рамото!“, защото това са местата на тфилин, тъй като именно там трябва да бъде съединението със святостта.
И е казано в Шмот Раба (глава 2): и виж стиха „Аз спя“[16] — (думата) „моя чиста“ (тамати), на какво съответства това? ***
Така каза Святият, благословен да е Той: „С него съм Аз в беда“[17]. И в мидраш Танхума в края на глава Ахарей мот е казано: „Всяко спасение, което идва за Израел, — това е Святият, благословен да е Той, както е казано: ‘С него съм Аз в беда’. (И с това иска да завърши: ‘Ще му дам да види спасението Ми’[18]). Твоето спасение – то е, както е казано: ‘И дойди ни на помощ’. А в мидраш Шохер тов към книгата Теилим, псалом 13, е написано: „Ще се зарадва сърцето ми на Твоето спасение“. Каза рабби Абау: „Това място е едно от трудните за разбиране, защото спасението на Святия, благословен да е Той, – то е спасение за Израел, но не е написано ‘нашето спасение’, а само е написано ‘Твоето спасение’… Твоето спасение – това е нашето спасение“. И още виж в Зоар, в глава Емор, лист 90, началото на втората страница, относно стиха „На Господа е спасението“.
И това е, за което е написано: „С него съм Аз в беда“[19]: когато е в беда, човек като че ли привлича към нея и Благословения, и тогава – „ще го избавя, защото е познал Моето име“. Когато човек вече не усеща собствените си страдания заради бедата, в сравнение с горчивината, че сякаш е причинил страдание Горе[20], тогава тази горчивина става пречистване от престъплението[21] и по този начин човек се изкупва дотолкова, че страданията се отдалечават от него.
И това са светите строгости[22] (гвурот), тук, както обикновено, Всевишният подслажда горчивото с горчиво, и това е изправяне на качествата в техния корен.
Коментар
В тази глава авторът излага възгледа, че дори когато човек в молитвата си има предвид простия смисъл на думите – молба за удовлетворяване на своите нужди – той трябва да мисли само за „нуждите на Всевишния“, а Нему е нужно човекът да бъде щастлив. По-нататък се обяснява, че думите на молитвата, установени от Мъдреците, имат няколко слоя. Простият смисъл е молба за човешките нужди, но в дълбокия смисъл ние молим за поправянето на света в царството на Всемогъщия. Дори когато се молим по прост начин, ние искаме удовлетворяване на нашите нужди не като частни лица, а като воини на царя, които имат нужда от средства, за да воюват за него. А в най-дълбок смисъл самата молитва е борба за славата на Всевишния.
Дори когато човек се моли със свои думи за собствените си проблеми, трябва да има предвид не толкова своите страдания, а сякаш страданията Горе и оскверняването на Името на Създателя, когато народите казват: „народът на Бога е унизен и страда“. Първичната воля на Всевишния е да дари добро, и когато тя не се реализира, Горе като че ли има страдание. Така човек моли Всевишния в молитва да реализира собствената Му воля – да се присъедини към мирозданието и да въздаде добро.
И когато човек се моли за страданието Горе, бедите се отдалечават от него. Той унищожава злото със силата на вярата си, че Творецът желае доброто за сътворените, тази вяра го доближава до Създателя и отдалечава злото.
[1] След като човек осъзнае, че всички негови нужди са като „нужди на Всевишния“, той размишлява, че „нуждата на Всевишния“, заложена в тези нужди, е несравнимо по-важна от удовлетворението на личния му недостиг, и оттук отменя първоначалното си намерение и се моли само за да пробуди Висшия глас и да увеличи славата на Небесата.
[2] Това е коренното и основно желание на Всевишния и то се нарича „Неговият глас“.
[3] Макар и простият смисъл на думите на молитвата, молбите за нашите нужди, несъмнено е верен, самият факт, че са се събрали 120 старейшини, сред които и няколко пророци, за да установят формулата на молитвата, означава, че във всяка дума има дълбини на дълбините и тя намеква за възвишени неща, свързани със славата на Небесата.
[4] Тоест, всеки недостиг на човека всъщност му е нужен, защото изкупва неговите грехове. И ако цялата същност на молитвата е да се запълнят недостигите на сътворените, тогава няма място за молитва.
[5] Пълният цитат: И разпръснах ги сред народите, и те се разсеяха между страните; според пътищата им и делата им ги осъдих. И дойдоха при народите, при които дойдоха (бяха изгонени), и оскверниха Моето свято име, (защото) говореха за тях: „Това е народът на Господа, и от Неговата земя излязоха!“ И пожалих Моето свято име, което домът Израил оскверни сред народите, при които дойдоха. Затова кажи на дома Израилев: така казва Господ Бог: не заради вас върша това, доме Израилев, а заради Моето свято име, което осквернихте сред народите, при които дойдохте. И ще осветя Моето велико име, осквернено сред народите, което осквернихте между тях. И народите ще познаят, че Аз съм Господ, — слово на Господа Бога, — когато се осветя у вас пред очите им. И ще ви взема от народите, и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви. И ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите от всичката ви нечистота; и от всичките ви идоли ще ви очистя. И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа във вас. И ще премахна каменното сърце от плътта ви и ще ви дам сърце от плът. И Духа Си ще вложа във вас; и ще направя така, че да следвате Моите закони и да спазвате и изпълнявате Моите наредби.
[6] По-горе, в глава 4, се обяснява, че същността на молитвата е да се съедини Светлината на Безкрайния с световете, а когато Израил е в беда и Всевишният не им въздава добро, Неговото съединение със световете е непълно.
[7] Във второто пояснение по-долу се обяснява защо, когато един човек страда, има страдание на Небето.
[8] Продължението на мишната: Казано ти е: през цялото време, докато синовете на Израел гледаха нагоре и смиряваха сърцата си пред своя Отец на небесата — те побеждаваха, а ако не — търпяха поражение.
[9] Продължението на мишната: По същия начин се казва (Бемидбар 21:8): „Направи си змия и я постави на стълб, и ще бъде: всеки ухапан ще погледне към нея и ще остане жив“ — Нима змия убива и змия съживява? Не: през цялото време, докато синовете на Израел гледаха нагоре и смиряваха сърцата си пред своя Отец на небесата — се изцеляваха, а ако не — се разлагаха живи.
[10] Имало гореща вана, в която никой не се осмелявал да влезе. Някой скочил във ваната, изгорил се, но и я поохладил. Така целият свят се страхувал да воюва с Израел, а Амалек го направил първи.
[11] Тоест получавали също и избавление от личните си беди и несгоди.
[12] Диврей а-Йамим 17:23
[13] Дварим 4:7
[14] Дварим 26:18
[15] Йешая 49:3: „И каза ми: ти си Моят слуга, Израел, в когото ще се прославя“.
[16] Шир а-ширим 5:2: Аз спя, но сърцето ми бди. Глас! Любимият ми чука: „Отвори ми, сестро моя, приятелко моя, гълъбице моя, чиста моя, защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми — с капки нощна роса“.
[17] Теилим 91:15: Ще извика към Мен, и Аз ще му отговоря, с него съм в беда, ще го спася и ще го прославя.
[18] Теилим 91:16
[19] Теилим 91:15: Ще извика към Мен, и Аз ще му отговоря, с него съм в беда, ще го спася и ще го прославя
[20] Човек разбира, че неговото страдание е всъщност световна трагедия, защото Сам Всевишен като че ли страда заради страданието на човека („състрадава“ му), и това отслабва и притъпява личното му усещане за страдание.
[21] Страданията на човека го очистват от злото. Когато човек сякаш състрадава на Всевишния заради това, че Той не може да му въздаде добро поради неговите грехове, тогава разкрива своята прилепеност към Твореца дори в злото и нечистотата, и вече няма нужда от страдания за очистване.
[22] Когато Творецът използва строгост („съд“) умерено и се вижда, че тя е само второстепенна, за да очисти света от злото, тя се нарича „свети строгости“. Съществуват и „тежки строгости“, когато силите на Съда действат в света необуздано.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com