Молитвата не е просто обръщение към Създателя, а дълбоко духовно действие, което засяга висшите сфери на мирозданието. Всяка дума на молитвата, както учи Зоар, се издига към Небесата, пробужда висшите сили и създава нови светове.
И не само в думите „Благословен си Ти“, чийто смисъл е увеличаване и умножаване на благословението и изобилието, можем да имаме такава насоченост на мисълта, но и във всяка дума във всички редове на молитвата също е възможно да имаме такава интенция. Защото всяка дума от молитвата или което и да е благословение се възнася нагоре чрез крилати ангели, за да действа във висшия корен на дадената дума. И чрез това молещият се като че ли става сътворец, който гради и насажда множество светове.
Както е написано в Тикуней Зоар (18, 35): „Когато човек произнесе… думи в молитва, няколко птици разперват крилете и устата си, за да ги приемат. За това е казано (Коелет 10:20): ‘Защото небесната птица ще пренесе твоята реч и крилатата ще предаде словото’. И Светият, благословен да е Той, взема тези думи и с тях строи светове, защото е казано (Йешаяу 66:22): ‘Защото както новите небеса и новата земя, които Аз правя’, а тайната на това се разкрива във стиха: ‘Аз вложих Своите думи в устата ти… за да устроя небесата’. ‘И да кажа на Цион: ‘Ти си Моят народ!’. Не чети ‘Моят народ’ (ами), а чети ‘с Мен’ (ими), тоест ‘в партньорство с Мен’. И така това се обяснява в Тикуней Зоар на лист 69 и 106.
Който разбира, сам ще разбере, че неслучайно за съставянето на толкова кратка молитва са били нужни 120 старейшини от Великото събрание, сред които е имало и няколко пророци. Само те са го постигнали чрез духа на светостта и висшето пророческо постижение, и за тях са били ясни пътищата на целия ред на мирозданието и всички раздели на Колесницата. Затова са съставили формулата на благословиите и молитвите именно с тези думи, понеже са виждали как всяка отделна дума поправя множество светове, висши сили и структурата на Колесницата. Както са казали нашите учители с благословена памет (в трактатите Шабат 116-Б и Менахот 64-А): „Служението е потребност за Всевишния“[1].
В това е същността на изказването на нашите учители (Йевамот 64): „Святият, благословен да е Той, жадува за молитвата на праведниците“. И в Танхума (глава Толдот) е казано: „Защо бяха бездетни майките? — каза рабби Леви: Защото Святият, благословен да е Той, жадуваше за техните молитви“. И в Зоар (Толдот, 137): „Ела и виж. Двадесет години чакаше Ицхак с жена си и тя не раждаше, докато не се помоли с молитвата си. И това е, защото Святият, благословен да е Той, желае молитвите на праведниците. Каква е причината? За да се умножи и добави множество святост за всички, които се нуждаят, чрез молитвата на праведниците[2]“. А стихът (Притчи 15:8) казва съвсем ясно: „Молитвата на благочестивите е Неговото благоволение“.
Затова нашите учители наричат молитвата (Брахот 6) „неща, които стоят на върха на света“. Тоест, самите думи на молитвата стоят на върха на света.
В Зоар (Ваякел) се казва: „Молитвата на човека е служене на духа, което стои в най-висшите тайни, и хората не знаят, че молитвата на човека пробива въздуха, пробива небосводите, отваря (висшите) врати и се издига нагоре“. Виж също там, лист 201-Б, и на лист 202-А и началото на лист 202-Б: велики чудеса относно въздигането на думите на молитвата. В началото на глава Ваетханан, начало на лист 260-Б: „И по време на молитва всички тези думи, които човек изговаря с устата си в молитвата, всички се издигат нагоре и пробиват небосводите, докато не достигнат… и се увенчават“.
Молещият се предизвиква със своя глас отдолу висшия глас, великия глас, познат от Зоар. За него е казано на няколко места в Зоар, че молитвата се издига, за да привлече благословения от дълбините на всичко, и това е великият глас. А казаното (Берешит 27:22): „Глас — гласът на Яков“ — се отнася за това, че гласът на молитвата на човека пробужда съответния висш глас.
Затова нашите учители (Таанит 16) обясниха в коментар на стиха (Йеремия 12:8): „Извиси тя гласа си против Мен, затова Я намразих.“ И казаха: това е недостоен пратеник на общността. Те искат да кажат, че в него не е намерено нищо, освен гласа, който не води до пробуждане на висшия глас заедно с него. Това е, което е написано: „Извиси тя гласа си против Мен“ — само един (глас, който няма подкрепата на праведен живот) — „затова Я намразих“. И по този въпрос е написано (Йоел 2:11): „И издаде Господ гласа Си пред войнството Си[3]“.
И затова нашите учители с благословена памет (в трактат Брахот 31-Б) наричат молитвата — служене с цялото сърце. Въпреки това, се учи от Писанието, където е описана молитвата на Хана, че е необходимо молитвата да се изговаря на глас[4].
Коментар
В тази глава авторът разкрива нещо важно относно значението на думите на молитвата и обяснява, че молитвеното служене съвсем не е такова, както бихме разбрали на пръв поглед. Струва ни се, че в молитвата стоим пред Всевишния, а думите на молитвата са просто средство да изразим мислите и молбите си. Но тук се обяснява, че думите на молитвата имат собствена стойност и те се издигат до най-висшите висини, до самия Всевишен.
Думите на молитвата действат извън границите на световете, защото те привличат присъединяването на Светлината на Безкрайния — която е над всяко понятие за свят — към всички светове.
В това се изразява „сътрудничеството“ на Всевишния с Израил в сътворяването на света. Заповедите също са „сътрудничество“, както беше обяснено в Първите врати. Но заповедите са дадени отгоре, а думите на молитвата евреите са открили сами. Не бихме могли да си помислим, че сътворено същество може само да изобрети неща, които да засегнат поправянето на всички светове! В заповедите „сътрудничеството“ се изразява в правилния избор — в това, че човек изпълнява волята на Всевишния.
Затова в Първите врати авторът подчертава основно факта, че заповедите освещават частите на човешкото тяло и не говори за това, че те влекат присъединяване на светлината на Безкрайния към световете, макар че и това също е вярно. А в молитвеното служене това присъединяване е самата му същност.
Понеже молитвата влече присъединяването на Всевишния към световете, — Той като че ли „жадува за молитвите на праведниците“. Мъдреците казват, че Творецът е направил еврейските прамайки бездетни, за да се молят за деца! Защо обаче за молитвата е необходим недостатък?
По-нататък, в Третите врати (гл. 2), авторът обяснява, че всички светове по своята същност са нищо — те всяко мигновение като че ли „се проектират“ наново от Всевишния. Но за нас това е скрито зад плътна завеса. А в момента, в който пристъпим към молитва, трябва да направим „цепнатина“ в тази завеса и да признаем, че светът не може да съществува без присъединяване към него на Светлината на Безкрайния, защото цялата същност на молитвата е да предизвика именно това присъединяване. Но тъй като не сме способни да признаем и осъзнаем просто, че всички светове по същество са нищо, единствената възможност да постигнем това е чрез размисъл върху недостатъците на света. Затова човек, който няма недостатък, не е в състояние да се моли, защото недостатъкът трябва да се отнася до него лично. И е нужно да видим недостатъка на всички нива на мирозданието — от най-ниското материално ниво до най-висшите висини, — защото без присъединяването на светлината на Безкрайния към мирозданието целият свят веднага би се анулирал и превърнал в нищо. Затова, докато прамайките нямаха недостатък, включително телесен, те не можеха да се молят.
[1] Светът е несъвършен и в него има потребност за поправяне и служене. Мъжете от Великото събрание са могли да постигнат в какво се състои тази потребност и според нея са установили формулата на молитвата.
[2] Всевишният желае молитвите на праведниците, защото чрез тях се добавя святост за всички, които се нуждаят от нея. Праведниците се молят не само за своите нужди, а за всички.
[3] Гласът на Всевишния — това е Неговата воля.
[4] Защото именно речта и гласът оказват въздействие върху висшите светове.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com