Мъдреците обясняват, че душата изпълва тялото, подобно на начина, по който Бог изпълва целия свят, създавайки връзка между телесното и духовното. Описанието на Всевишния чрез образи от човешкото тяло подчертава Неговата близост, но остава само образ, който ни помага да си представим неописуемото.
Въпреки това трябва да разберем същността на добавянето и умножаването на благословението в духовните светове чрез делата на човека и защо световете се нуждаят от това.
Мъдреците казват (Брахот 10:1): „Тези пет ‘благославяй, душо моя’ са казани от цар Давид по отношение на Всевишния и по отношение на човешката душа. Както Бог изпълва целия свят — така душата изпълва цялото тяло…“ Нещо подобно е казано и в Мидраша и в Зоар[1]. Виж Ец Хаим.
Именно за това говорят Мъдреците в трактат Рош аШана (24) и други: „Всички изображения са позволени, освен човешкото лице“. Те обясняват, че стихът „не си правете с Мен… никакво изображение“ означава — „не правете изображение на Мен“.
И в Мидраш Берешит Раба се казва: „Написано е (Коелет 2:21): ‘Защото има човек, който се труди мъдро, със знание и умело…’ Раби Йудан каза: голяма е силата на пророците, които уподобяват формата на Създателя, както е казано (Даниел 8:16): ‘…и чух гласа на човек посред (реката) Улай…’ (Тоест, гласът на Бога е приел човешка форма). Раби Йеуда, син на рабии Симон, каза: „Имаме друг стих от Писанието, който показва още повече, както е казано (Йехезкел 1:26): ‘…а върху подобието на трона – подобие на вид на човек…’“
И в Бамидбар Раба, гл. 19, на стиха „Мъдростта на човека осветява лицето му“ (Коелет 8:1), рабии Юдан каза: голяма е силата на пророците, които уподобяват подобието на Висшата Сила на човешка форма…
На пръв поглед всичко това е странно, защото е казано: „Кому ще ме уподобите вие?!“ (Йешаяу 40:18).
Но същността е такава, както вече писах по-горе (края на глава 3): цялото наше, ако може така да се каже, възприемане на Всевишния – е само от страната на Неговото присъединяване към духовните светове. А всички светове и сили, висши и низши, ако се разглеждат като едно цяло – са устроени във всички свои детайли по модела на човешкото тяло с всичките му органи и части. Тази структура включва в себе си всички сили и всички светове, както е обяснено по-горе, в Първите врати. Именно това е концепцията за „мярата на човешкия ръст“ (шиур кома), която споменават Мъдреците в мидрашите. Аризал в Ец Хаим пише, че именно за тази концепция намеква Писанието в думите (Берешит 1:27): „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори“.
А Същността на Всевишния се разпростира и скрива във всички тях (в цялата „мяра на ръста“), и ги изпълва, и Той е тяхната душа, подобно на душата, която се разпростира и скрива в тялото на човека. Затова ни е позволено да описваме Всевишния по този начин.
И Рамбам също е писал в „Пътеводител“ (гл. 72), че целият този свят като едно цяло се нарича „мяра на ръста“, и подробно е описал как частите на този свят могат да бъдат уподобени на частите на човешкото тяло, а Всевишният е душата на света, подобно на душата на човека спрямо неговото тяло. Думите на Рамбам са достойни за казалия ги, защото точно така се обяснява и в Зоар (Толдот 134).
Мъдреците често споменават, че човек е образ и подобие на Царя на света, както е казано в трактат Санхедрин (46): „Не оставяй неговия (престъпника) труп да виси на дърво през нощта, защото проклятие Божие е обесеният“ (Дварим 21:23). Учили са, каза рабби Меир: каква алегория може да се приложи към това? Двама братя близнаци – единият станал цар, а другият – разбойник; царят заповядал и го обесили, всеки, който го види, казва: царят е обесен. И Раши обяснява: „човек е създаден по подобие на Всевишния“.
И в Шмот Раба (30): „Който удари човек и той умре – със смърт да умре“. Това е подобно на човек, който е унищожил портрета на царя… Царят казал: който докосне портрета ми – ще загине… Така и убилият човек – все едно е унищожил портрета на царя. Затова е казано в Тора: „Който пролива човешка кръв – от човек ще бъде пролята кръвта му, защото по образа на Бога е създаден човекът“.
Бележка на автора. Макар Мъдреците алегорично да са уподобили присъединяването на Всевишния към световете със съединението на душата с тялото, в никакъв случай не бива да се заблуждаваме, че те наистина са подобни, защото всъщност няма между тях никакво сравнение или уподобяване. Както се обяснява в Зоар и в Раая Меемна на много места, и Писанието ясно казва: „Кому ще уподобите Бога?“ Освен това всеки разумен човек разбира, че е невъзможно да се съди за Твореца, опитвайки се да го уподоби на сътворените. Мъдреците не са уподобили същността на душата на същността на Твореца, а само в един аспект са направили това сравнение: че въпреки че душата е сила, сътворена от Всевишния, въпреки това е невъзможно да се постигне нейната същност, да ѝ се припише някакво описание или действие, ако не е във връзка със съединението ѝ с тялото. Още повече Всевишния е невъзможно да бъде постигнат, освен от страната на Неговото съединение със световете.
В това именно се състои същността на всички описания, които се срещат в Тора по отношение на Всевишния, като например око, ръка, крак и други подобни – всичко това е от страната на Неговото съединяване със световете, които са подредени според устройството на всички тези органи, и те са същностни имена на тези сили и светове, а не заимствани. Така и при човека тези имена не са заимствани и не се отнасят до него само като символ или намек за скрити висши концепции, за разлика от името на човека, което е просто указание към този образ и структура, която по договореност е наречена с даденото име. Но и при човека те (наименованията на органите) са същностни, защото той е структуриран, изграден и подреден според схемата на устройството на висшите светове.
Коментар
В тази глава авторът съобщава нещо ново относно подобието на човека с Твореца. В Първите врати вече подробно беше обяснено, че човекът е сътворен по образ на Бога, но там се говореше единствено за това, че схемата и структурата (шиур кома) на управлението на творението и висшите светове е подредена по образа на частите на човешкото тяло. Във Вторите врати, особено в тази глава, се обяснява допълнителен въпрос: подобно на това, че човекът е сътворен така, че в него има външно и вътрешно, тяло и душа, която му дава живот, така и висшите светове са като тяло, а Светлината на Безкрайния, която се разпростира в тях и им дава живот, това е тяхната душа.
В края на главата авторът обяснява антропоморфизма в стиховете на Писанието, в които се споменава „ръката на Бога“, „очите на Бога“ и т.н. Рамбам е писал, че това са просто фигури на речта, „Тора говори на езика на хората“. Но кабалистите са спорили с Рамбам и са писали, че действително във висшите светове има духовна реалност, която се нарича „ръка“ и т.н. Защото Всевишният е пожелал да се разкрие в мирозданието по подобие на човека и затова по Своя воля е създал тези пътища, в които Той наистина се проявява, както е описано в книгите на пророците. И макар несъмнено самата Светлина на Безкрайния да не може да бъде описана с такива епитети, и когато говорим за Светлината на Безкрайния, която се съединява със световете, няма никакво сравнение и уподобяване с душата на човека, както е казано в бележката на автора. Но когато говорим за висшата „схема на човека“ (шиур кома), всичко споменато в книгите на пророците е пълноценна духовна реалност. И подобно на това, както отнасяме действията на човека към неговата душа, макар че тя не се разделя на органи, тъй като след като се е облякла в тялото, можем да кажем, че тя чува чрез ушите и т.н., така и по отношение на Всевишния, ако можем така да се изразим – може да се отнесе към Него всичко, което се случва в световете, тъй като Той се разпростира в тях.
[1] В Раая Меемна се обяснява, че така, както Всевишният се разпростира във всичките Си свети Имена, и всички те посочват и свидетелстват за Неговата Същност, така и душата се разпростира във всички части на тялото и е видима чрез действията си в тях.
[2] Това е допълнително знание в сравнение с вече казаното в Първите врати, че същността на Светлината на Безкрайния се разпростира в цялата „мяра на ръста“ (шиур кома), подобно на разпространението на душата в човешкото тяло.
[3] В този стих става дума за Светлината на Безкрайния, която се съединява със световете.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com