Народът на Израел е оприличен на ябълково дърво. Три категории в управлението на света.
И ето, поколението на Пустинята, което получи Тора на планината Синай, „ядеше от трапезата на Всевишния“ — всеки ден хляб от небето (манa), а дрехите им не се износваха и нямали нужда да се занимават с изкарване на прехрана. По всички мнения те изпълнявали волята на Всевишния, стига честно да са посветили сърцето си единствено на Тора, служенето и богобоязливостта, ден и нощ Тора не се отдалечавала от устата им, буквално, и не се отклонявали дори за няколко минути заради работа. Както казали Мъдреците (Мехилта, Бешалах): „Тора е дадена само на онези, които са яли манна[1]“. Затова тогава херувимите били поставени така, че да изразят, че в онова време се изпълнява волята на Твореца — с лице един към друг, за да се покаже, че ще видят лика на Всевишния пряко, лице в лице със своя свят народ.
Но в дните на цар Шломо, когато мнозинството от народа на Израел били принудени да се отклоняват, за да се грижат за прехраната си, поне за да поддържат живота си — а именно в това, според раби Ишмаел, се състои основната и истинска воля на Всевишния (който смятал, че за повечето хора е по-добре да постъпват по този начин, както е казано в Пиркей Авот: „добро е изучаването на Тора заедно със земни занимания… а всяка Тора, без работа, накрая се обезсилва и води до грях“). А всичко казано в Пиркей Авот се отнася до дела на благочестие[2], но само при условие, че дори по време на работа в сърцето си човек размишлява върху думите на Тора. Затова първоначално херувимите били поставени, според символиката на „изпълняват волята на Всевишния“, с лица, насочени малко встрани, и все пак прегърнати в любов, за да покажат любовта на Всевишния към нас.
(Това е според мнението на раби Ишмаел; а този, който смята, че и херувимите на Шломо първоначално са били поставени с лице право един към друг, следва мнението на раби Шимон).
На пръв поглед все още може да се попита: защо е било нужно и двата херувима да бъдат обърнати малко встрани, нали единият от тях, който символизирал Всевишния, би трябвало да бъде поставен направо[3]?
Но работата е там, че, както писахме по-горе, свързването на Всевишния със световете и всички сили, ако може така да се каже, и всички техни порядъци и взаимовръзки, както и всички порядъци на Неговото управление над нас, зависят от степента на движение и пробуждане, които стигат до тях от нашите действия долу. И в съответствие с тази мярка се спуска и към нас висшата благодат. Затова и херувимът, който символизира Всевишния, е трябвало да бъде поставен малко на диагонал, точно под такъв ъгъл, под какъвто стоял и херувимът, символизиращ народа Израел — именно по тази причина.
Затова при разделянето на Червено море Всевишният каза на Моше: „Защо викаш към Мен? Кажи на синовете на Израел и нека вървят!“ (Шмот 14:15). Това означава, че всичко зависи от тях. Ако те проявят силна вяра и се уповават на Всевишния, и без страх навлязат право в морето, убедени[4], че то със сигурност ще се разтвори пред тях, то именно по този начин ще предизвикат пробуждане горе, което ще направи за тях чудо и морето ще се раздели.
В това е смисълът на стиха „На моята кобила сред колесниците на фараона те уподобих, любима моя“[5] (Песен на песните 1:9). Както в колесниците на фараона имаше нещо противоестествено — обикновено ездачът управлява коня, но във войската на фараона конят управлявал ездача, както разказват Мъдреците (Шмот Раба, 23) — така и Аз те уподобих, любима Моя, точно по същия начин: макар Аз да съм „конник на небесата“ (Псалми 68:5), въпреки това ти като че ли Ме управляваш чрез своите действия. Защото Моето свързване със световете, ако може така да се каже, зависи единствено от това, накъде се накланят твоите дела. За това става дума и в стиха (Дварим 33:26) „конник на небесата – в помощ на теб“ и в думите на Мъдреците (Шабат 116, Йевамот 5, Менахот 65): „нашето служене е потребност за Всевишния[6]“.
Забележка на автора
В съответствие с тази концепция може да се разбере изказването на Учителите в глава 6 от трактат Шабат: „Каза раби Хама, синът на раби Ханина: какво означава написаното (Песен на песните 2:3): „като ябълка сред горските дървета…“, защо Израел е оприличен на ябълково дърво?.. А Тосафот питат: но този стих не се отнася за Израел, а за Всевишния, защото завършва: „…така моят възлюбен сред юношите“?!“
Но според казаното по-горе, може да се отговори, че Израел алегорично уподобява Всевишния на ябълково дърво — несъмнено защото сам Израел с делата си е оприличен на ябълка, и както ние се показваме пред Него[7], така и Той се явява на духовните светове точно в същата пропорция и мярка.
Затова Талмудът пита: в какво именно Израел с желаните си действия се е оприличил на ябълка, така че по този начин е постигнал Всевишния в алегорията с ябълката[8].
Коментар
Ако херувимите показваха нивото на изпълнение на заповедите от евреите или техните грехове, би трябвало да ги поставят директно едни срещу други, защото дори когато евреите се занимават с изкарване на прехрана, те изпълняват волята на Всевишния в съвършенство (според мнението на раби Ишмаел). Но херувимите изразяват отношението между Израел и Твореца, и когато Израел насочва вниманието и има отношение и към света, макар това да е волята на Всевишния, все пак отношението към Него не е напълно съвършено. В този смисъл става ясно защо Словото на Всевишния изхождало от пространството между херувимите, а не от ковчега, в който били скрижалите.
В тази глава се споменава качеството упование във Всевишния (битахон), в контекста на разтварянето на Червено море. Евреите трябвало да вярват и да уповават, че морето ще се разтвори, и тогава то действително се е разделило. На пръв поглед оттук можем да заключим, че човек може да се надява и да вярва за определено събитие, че Всевишният ще му даде именно него. Но това не е така, защото тук става дума за спасението на народа Израел, което е било директно обещано от Бога. Един отделен човек не може да бъде сигурен, че ще бъде спасен или ще успее — може би Творецът има други планове за него. Упованието се състои не в това, а в увереността, че всичко в света става по волята на Всевишния и Той прави всичко по най-добрия начин за света и за всеки човек. В същото време има мнение, че ако човек вярва и уповава, че ще получи нещо конкретно — Всевишният ще му даде това, което иска.
В тази глава авторът обяснява три категории, една над друга, в управлението на света от страна на Всевишния в зависимост от народа Израел. Те са паралелни на трите аспекта на висшето управление, които се споменават по-нататък, в глава 16. В началото на главата авторът казва, че Божественото присъствие (Шхина) — тоест степента на светлина или скриване на Всевишния в света — зависи от отношението на народа Израел. В бележката той добавя, че и видът, и начинът на това светене зависят и се променят според делата на Израел, и когато те се оприличават с делата си на ябълка, Той също се разкрива по този начин. А в края на главата се обяснява, че и първите три сфери на управлението, които включват намерението и целта на Всевишния в ръководството на света, зависят от отношението на общността на Израел, както се е разкрило при разтварянето на Червено море.
[1] С други думи, в момента на даването на Тората отношението между Твореца и Израел е било съвършено. Несъмнено е възможно човек да се занимава с Тора и същевременно с нещо друго. Но в часа, когато се получава Тората, трябва да се бъде в положението на „хранещите се с манна“, когато няма нищо освен Тора. (Затова младите хора прекарват няколко години в йешива, където се занимават само с Тора и са свободни от грижата за прехраната).
[2] Тоест, изучаването на Тора, съчетано със земни занимания, не е просто позволено, а това е благочестие.
[3] Това е въпрос според мнението на р. Ишмаел. Защото според мнението на р. Шимон бар Йохай, че занимаването с прехрана се счита за „не изпълняват волята на Всевишния“, е ясно защо вторият херувим гледа встрани. Защото когато човек не изпълнява това, което трябва, Всевишният се отвръща от него. И само според р. Ишмаел, че занимаването с прехрана е буквално волята на Всевишния, не е ясно защо вторият херувим не е поставен направо.
[4] Тук виждаме, че упованието на народа Израел се е състояло не само в осъзнаването, че зависят от Твореца и Той може да ги спаси, но и в пълната увереност, че морето ще се разтвори пред тях.
[5] В Песен на песните Всевишният алегорично се уподобява на юноша, а народът Израел – на девойка.
[6] Трудно ни е да разберем смисъла на тази концепция, но във всеки случай е ясно, че нашите действия водят до разкриване на висшето управление по определен начин.
[7] С други думи, нашето постигане на качествата на Всевишния също зависи от нашите дела и духовното ниво, което заслужаваме чрез делата си, е формата, в която постигаме Всевишния.
[8] Този стих се отнася до даването на Тората на планината Синай.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com