Има ли човека позволение дори за кратко време да се отклони от заниманията с Тора и да се заеме с осигуряването на прехраната си?
Взаимното разположение на херувимите е обсъждано от нашите Учители в Талмуда (Бава Батра 99). Раби Йоханан и раби Елазар спорят: единият казва „лицата им са един към друг“ (Шмот 25:30), а другият казва „лицата им са към дома“ (Диврей аЯмим II, 3:13). За този, който казва „лицата им са един към друг“, стихът „лицата им са към дома“ не създава затруднение: първият случай е, когато Израел изпълняват волята на Всевишния, а вторият – когато Израел не изпълняват волята на Всевишния. А за този, който казва „лицата им са към дома“ – но нали в друг стих пише „лицата им са един към друг“?! Отговорът е: били са обърнати по диагонал, и към дома, и един към друг. Виж и Рашбам, който обяснява защо във втория случай не може да се тълкува „тук — когато Израел изпълняват волята на Всевишния, а там — когато не изпълняват“: защото ако още в началото херувимите са били направени с лице към дома, това би означавало, че от самото начало са символизирали, че Израел не изпълнява волята на Всевишния?! Същото пишат и Тосафот – че най-вероятно от самото начало са ги поставили така, че да показват, че Израел изпълнява волята на Всевишния.
На пръв поглед все още не е ясно, защо от самото начало са поставили херувимите по времето на Шломо[1] по диагонал, а не един право срещу друг?
Но въпросът е следният. В Талмуда (Брахот 35) е казано следното. Учили са Мъдреците: „И ще събереш житото си…“. Понеже е казано (Йеошуа 1): „Да не се отдалечи тази книга на Тора от устата ти“ — може би това трябва да се разбира буквално? Писанието казва (Дварим 11): „И ще събереш житото си…“ — дръж се с тях, както е прието в света[2]. Думите са на раби Ишмаел. А раби Шимон бар Йохай казва: може би човек ще оре по време на оран, ще жъне по време на жътва — какво ще стане с Тора? Но когато Израел изпълняват волята на Всевишния, тяхната работа се върши от други, а когато Израел не изпълнява волята на Всевишния, сами вършат работата си, както е казано „и ще събереш житото си“.
На пръв поглед е странно, че раби Шимон бар Йохай отнася стиха „и ще събереш житото си“ към ситуация, в която Израел не изпълнява волята на Всевишния. Защото ако разгледаме този стих в контекста, ще видим: „и ще бъде, ако слушате Моите заповеди, да обичате Господа… и да Му служите с цялото си сърце… и ще събереш житото си“.
Но въпросът е в това, че, без съмнение, раби Ишмаел не смята, че човек има позволение дори за кратко време да се отклони от заниманията с Тора и да се заеме с прехрана, и през това време напълно да се откъсне от Тора, а само намеква с израза „дръж се с тях, както е прието в света“, като „с тях“ — се има предвид думите на Тора, т.е. дори през това кратко време, когато се занимаваш с прехрана, която е абсолютно необходима, поне в мислите си мисли само за думите на Тора.
Затова Рава казвал на учениците си (Брахот 35): „в месеците Нисан и Тишрей не идвайте при мен“[3], за да не идват в Дома на учението, но несъмнено е, че учениците на Рава не прекъсвали напълно заниманията с Тора дори в домовете си през тези месеци.
Талмудът достига до следния извод: „Мнозина постъпвали като раби Ишмаел — и при тях се получавало; мнозина постъпвали като раби Шимон бар Йохай — и при тях не се получавало.“ Именно „мнозина“, защото без съмнение за мнозинството хора е почти невъзможно да се занимават с изучаване на Тора през целия си живот и да не се отклонят дори за час заради прехраната, и по този въпрос е казано в трактат Авот: „Всяка Тора, с която няма работа — накрая се отменя и води до грях.“ Но ако човек лично може през целия си живот да се занимава само с Тора и служене на Всевишния, то несъмнено е длъжен да не се отклонява дори за кратко време от Тора и служене заради прехраната, както смята раби Шимон бар Йохай.
Може да се отбележи, че стихът „…и ще събереш житото си“ се различава от цялата глава „и ще бъде, ако слушате Моите заповеди…“. Цялата глава е написана в множествено число, а този стих — в единствено число. Затова раби Шимон бар Йохай извежда от него, че човек не изпълнява волята на Всевишния, ако се отклонява от Тора дори и за кратко, за да се заеме с прехрана.
И е известно, че един от херувимите символизира Всевишния, а вторият — Израел, Неговия избран народ. Доколко Израел е близо до Твореца в дадения момент — това се виждало по чуден начин по разположението на херувимите. Ако Израел „гледал право“ към Твореца, херувимите също гледали един към друг, а ако те се „отвърнели“ малко един от друг, това се забелязвало и при херувимите, а ако евреите се отвърнели от Твореца, то и херувимите се обръщали с гръб един към друг.
В трактата Йома се споменава, че по време на празниците завесата била повдигана и на народа били показвани херувимите, които се прегръщали един друг: „вижте колко е голяма любовта към вас пред Всевишния…“
И в Зоар, Трума 152: „Кога е времето на милосърдието? В часа, когато херувимите са лице в лице един към друг, когато тези херувими гледат един друг в лицето, тогава всички светове се поправят… изразявайки доколко Израел се изправя пред Всевишния…“
И в Зоар, Ахарей 59: „(Какво означава стихът) ‘да седят братя заедно’? В часа, когато херувимите гледат един друг в лицето, е написано ‘колко е добро и приятно да седят братя заедно’, а когато момчето (херувимът, символизиращ Бога) се отвърне от момичето (херувимът, символизиращ Израел) — горко на света…“
А в Зоар Хадаш, в края на глава Трума: „През цялото време, когато Израел са били праведни, херувимите се прегръщали един друг лице в лице. Когато съгрешавали, херувимите отвръщали лице един от друг… чрез тази тайна се разбирало дали евреите са праведни или не… Написано е: ‘служете на Господа с радост’, радостта на двамата херувими… когато радостта е над тях, светът се връща в състояние на милосърдие…“
Забележка на автора
Затова в първата глава на Шма е написано „обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество“, а във втората глава – „обичайте Господа, вашия Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа“. А „с цялото си същество“ – не е казано.
Защото главата Шма е казана в единствено число, и всеки човек е в състояние да изпълни буквално „да не се отдалечи тази книга на Тора от устата ти“, и затова е казано „с цялото си същество“, тоест – с цялото си имущество, без да се занимава с осигуряване на прехрана изобщо. А втората глава е казана в множествено число, а повечето хора почти неизбежно трябва поне малко да се занимават със спечелване на средства, за да осигурят живота си, и затова не е казано „с цялото си същество“.
(И макар според мнението на раби Шимон бар Йохай това все още да не е най-висшата степен на изпълнение на истинската воля на Създателя, все пак дори според това мнение не се смята, че „не изпълняват волята на Всевишния“, ако малко се отклоняват и към осигуряване на прехрана, и по време на това човек действа разумно и размишлява за Тора и страхопочитанието пред Бога. А според раби Ишмаел именно в това се състои основната воля на Всевишния по отношение на повечето хора. Раби Шимон и раби Ишмаел спорят по въпроса в какво се състои основната воля на Създателя и каква е най-висшата степен за повечето обикновени хора.)
[1] Талмудът обсъжда херувимите, които е направил Шломо, а херувимите, които е направил Моше, според всички мнения са стояли лице в лице.
[2] Трябва да се учи Тора толкова много, колкото е възможно, но заедно с това трябва да се работи за прехраната (както е прието в света).
[3] През месеците на сеитба и жътва.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com