Съществуват две системи на взаимодействие, чрез които една сила може да въздейства върху друга. Едната — това е детерминизъм и принуда.
Сега вече е лесно да се обясни значението на концепцията, за която говорихме в пета глава: че човек се нарича душа и жизнена сила на безброй светове. Въпреки това, той не прилича на душата, която се намира в тялото и е прикована към него — защото такова нещо е невъзможно.
Същността е в това, че така както всички движения и наклонности на органите на тялото се случват чрез жизнената душа, която се намира в него, така и тук: всички наклонности на силите и световете и порядъците на Колесницата, тяхното поправяне, изграждане и разрушаване, се случват изцяло в зависимост от активността на човека долу. Защото той включва в себе си и е изграден в съответствие с броя на детайлите на своите сили и техния ред — според порядъка на развитие и взаимовръзка на всички висши и низши сили и светове. Понеже от страна на корена на своята висша душа, човекът е по-висш и по-скрит от всички сътворени светове, и затова включва в себе си всички тях.
Двете причини (посочени в 5-та и 6-та глава) — че коренът на човешката душа е по-висш и скрит от световете, и че тя съдържа в себе си всички светове — наистина са едно и също.
Затова именно на човека е дадена свободата на избор, възможността да насочи себе си и световете в посоката, която пожелае. Но дори и ако с греховете си той вече е довел до разрушение и понижение на световете и порядъците на Колесницата, той все пак притежава сила и възможност да поправи това, което е извратил, и да изгради наново разрушеното, тъй като е съставен от всички тях и всички те имат общо с него.
За това говори и цар Давид в Псалм 121: „Г-спод е твоята сянка отдясно ти.“
Смисълът е в това, че сянката на всеки предмет се движи точно според движенията на самия предмет. По същия начин и Всевишният, като че ли, се „присъединява“, за да накланя световете в зависимост от движенията и посоката на действията на човека долу.
Така е казано и в Мидраша: „Каза Всевишният на Моше: иди и кажи на Израел, че Моето Име е ‘Ще бъда, както ще бъда’, тоест – както ти ще бъдеш с Мен, така и Аз ще бъда с теб. Така каза и Давид: ‘Г-спод е твоята сянка отдясно ти’ — какво означава ‘Г-спод е твоята сянка’? Както сянката – ако ѝ се усмихнеш, тя ти се усмихва; ако плачеш, тя също. Ако ѝ покажеш лице сърдито или приветливо — така и тя. Така и Всевишният — ‘Г-спод е твоята сянка’ — както си ти с Него, така е и Той с теб.“
И в Зоар, Тецаве 184 се казва: „Ела и виж. Долният свят е разположен така, че постоянно да получава… а горният свят му дава само според това как долният стои. Ако той стои в сиянието на лице долу — така и се озарява отгоре. А ако стои в печал — му се дава съд според това. По същия начин е казано: ‘Служете на Г-спода с радост’ (Псалм 100:2) — радостта на човека привлича към него друга, висша радост. Така и долният свят – както се пробужда той, така съответно привлича свише…“
В това се крие и смисълът на херувимите, които украсявали Ковчега на Завета: по времето на Моше те били обърнати „лице срещу лице“, а херувимите, които направил Шломо, били обърнати „към дома“, както ще обясним.
Коментар
В тази глава авторът завършва обяснението как човек въздейства на световете. Съществуват две системи на взаимодействие, чрез които една сила може да влияе на друга. Първата — това е детерминираност и принуда: висшето има силата да накара низшето да действа по неговата воля, подобно на това как душата управлява тялото, принуждавайки го да действа според нейните намерения. Вторият вид управление е „лице в лице“ — когато човек се отнася достойно към друг, дори към онзи, който стои по-високо от него, той го привлича към себе си и онзи започва да се държи така, както този човек желае.
Не бива да се мисли, че когато човек изпълнява заповед, той „принуждава“ Всевишния да му изпрати духовно въздействие и да изпълни молбите му. Въздействието на човека върху световете става чрез взаимоотношение. Когато човек изпълнява заповед, той се отнася към Всевишния по подобаващ начин и изпълнява Неговата воля — и съответно Всевишният му изпраща духовно влияние и благодат. Затова в тази глава авторът започва да обяснява темата за херувимите, защото те символизират взаимоотношението между Всевишния и еврейския народ като „лице в лице“.
На нас ни изглежда, че въздействието на човека върху световете зависи от неговите действия: ако той изпълнява волята на Всевишния и Неговите заповеди — Всевишният изпълнява желанията му, а ако не — се отдалечава от него. Но в Мидраша не е казано: „ако изпълняваш заповедите, Той ти се усмихва“, а е казано: „ако ти Му се усмихнеш — и Той ти се усмихва“. С други думи, Създателят стои не срещу самите заповеди или престъпления, а срещу обръщението на човека. Ако чрез изпълнение на заповедите ти заставаш срещу Него — изразяваш своето отношение към Него — Той също застава срещу теб и изразява отношение към теб.
Затова авторът подчертава значението на изпълнение на заповедите с радост: именно чрез радостта се проявява отношението на Израел към волята на Всевишния.
[1] Ако човек се наричаше душа на всички светове само защото коренът на неговата душа е по-висш от всички останали, тогава въздействието му върху световете би било подобно на действието на душата в тялото. Но това е невъзможно, както подробно се обяснява в началото на шеста глава. Душата действа в тялото мигновено, тъй като тя е причината за всяко съзнателно действие, както е и в природните закони, при които от причината незабавно следва следствието. Човекът обаче въздейства върху световете по различен начин — не както действат детерминираните природни закони.
[2] Във всеки обект има две точки, които го включват изцяло. Едната е в началото, а другата — в края. Първата точка е идеята, замисълът на обекта, който съдържа целия обект в потенциал. Втората точка е съвършенството на обекта, което се получава чрез съединяването и хармонията между всички негови части. Например, когато човек замисля да направи маса, в самата идея за масата вече се съдържа цялата маса. А когато замисълът се осъществи и всички части се сглобят, получава се маса, която обединява всичко. Превъзходството на човека се състои в това, че той включва в себе си цялото творение — но това съдържание се проявява в две точки. В пета глава авторът обясни, че човекът обхваща цялото мироздание, тъй като душата му е идеята на творението и всичко създадено в света е сътворено според изначалната идея за човека. Затова той включва всичко, защото цялата реалност е заложена в идеята, чрез която е била създадена. Но има и още едно измерение на съдържанието — в това, че човекът е сътворен последен и включва в себе си всичко сътворено. Тъй като той е резултатът от реализацията на всички светове и тяхното обединение. За това се говори в шеста глава. И двата аспекта всъщност са едно и също.
[3] Свободата на избора е дадена на човека от самото начало именно с цел той да управлява световете. Създателят е създал света така, че в него да има притежател на свободна воля.
[4] Служението с радост изразява отношение. Затова е нужно да се пристъпва към служенето на Всевишния с радост, а не само с покорство.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com