За величието на ангелите и човека и за превъзходството на човека над ангелите
В съответствие с тази концепция могат да се обяснят различните мнения на най-големите равини от ранното средновековие по въпроса — кой е по-велик, човекът или ангелът? Всеки привежда доказателства от прекия текст на Писанието. Нашият подход обаче помага да се обясни, че всъщност и двете мнения са „думи на живия Бог“, но става дума за различни аспекти.
Несъмнено ангелът е по-велик в сравнение с човека — както по самата си същност[1], така и по своята святост и невероятно постижение. Те са напълно несравними, както е написано в Зоар Хадаш, Берешит: „Постижението на ангелите е велико постижение, което не е толкова под тях, второто постижение… а третото постижение е по-нисшето ниво, основано на прах[2]… и това е постижението на хората.“
Там също: „Ангелите, близки до (Бога), получават първо въздействието (постижението) отгоре, а от тях то слиза към Небесата и цялото им воинство, а от тях — към човека.“ И в Зоар, Трума: „Висшите ангели са по-свети от нас.“
Но в едно нещо човекът има голямо превъзходство над ангелите. Това е издигането и свързването на световете, силите и светлините един с друг — нещо, което нито един ангел не може да постигне.
Това е така, защото ангелът е, по същество, една единствена сила[3], която не включва в себе си всички светове заедно.
(И така е написано в Ец Хаим — че ангелът е само частен аспект на онзи свят, в който се намира, а човешката душа, с трите си части Нефеш, Руах и Нешама, е съставена от всички светове). Затова ангелът няма сила и възможност да издигне, свърже и обедини даден свят с по-висш свят, тъй като той не е изграден от тях и не е тяхно общо място[4]. Дори издигането на самия ангел към неговата степен, за да се свърже с по-висш свят, не зависи от него самия. Затова ангелите се наричат „стоящи“, както е написано (Йешая 6): „Серафимите стоят над Него“, „и ще ти дам да ходиш между тези стоящи“ (Захария 3). Единствено човекът издига, свързва и обединява[5] световете и светлините със силата на своите действия, тъй като е съставен от всички тях. И тогава и ангелът също постига издигане и допълнителна святост, която идва в резултат на действията на човека, тъй като той също е включен в човека.
И също така трите аспекта Нефеш, Руах, Нешама на самата човешка душа — не им е дадена тази сила за възвисяване и свързване на световете и самите тях, докато не слязат в нашия свят на действие, в тялото на човека, както е написано (Берешит 2:7): „и вдъхна в ноздрите му душа на живот“, в тялото на човека, и тогава „човекът стана жива душа“ на всички светове, както обяснихме в глава 4.
В това е същността и на видението на стълбата на Яаков. Виж Раая Меемна, Насо 123: „и вдъхна в ноздрите му душа на живот“, за което се казва „и сънува, и ето — стълба“ (Берешит 28:12), стълбата несъмнено е душата на живота[6]… Виж по-нататък в глава 19. И чрез тази стълба/душа „Божиите ангели се изкачват и слизат по нея“, с други думи — те се изкачват и слизат посредством душата на живота на човека, която „опира на земята“, т.е. нейната долна част се облича в тялото на човека.
Коментар
В нашата глава се обяснява, че задачата на човека е да свързва нашия свят, света на действието, с световете над него, а това е възможно само защото всеки обект в нашия свят е паралелен на висшите светове и е свързан с тях. А по-горе (глава 5) се казва, че външната част на всеки свят е вътрешната част на света под него. Затова всеки обект в нашия свят има пласт, който се отнася към висшите светове. Отвън изглежда по определен начин, а в своя дълбок пласт се разкрива по-висш. Но вътрешното и външното са свързани едно с друго и по същество са едно и също. Това е като стъпалата на стълба, където всяко стъпало е подобно на друго, но се намира по-високо от него. Защото вътрешното напълно прилича на външното, но стои по-високо.
Тук може да се обясни понятието „тайна, вътрешна Тора“. Мнозина мислят, че тайната част на Тора се занимава с въпроси, които не се разглеждат в откритата част, и обратното. Но това не е вярно. Защото тогава не би могло да се каже, че тайната част е по-вътрешна в сравнение с откритата. Изразът „тайната част на Тора“ означава, че всеки въпрос има външен разкрит слой и вътрешен скрит слой, а съдържанието на двете е едно, но колкото по-дълбоко човек навлиза, толкова по-дълбоко и обемно възприема въпроса. Човек, който има отношение към тайната, е способен да говори за нея с прост език, без да разкрива, че е вътрешно, защото по същество говори за същия предмет. Затова от начина, по който човек говори за тайната на Тора, може да се разбере дали наистина има отношение към нея.
[1] Самата същност на ангела е несравнимо по-велика от същността на човека, както се обяснява по-нататък.
[2] Постижението на човека, макар да произтича от корена на неговата душа, който е над всичко в духовните светове, е основано на „пръстта“. Това означава, че дори най-високите постижения човек възприема чрез въображението си.
[3] Всичко сътворено в света, освен човека, дори и най-великото, е точно такова, каквото е. Само в човека присъства всеобхватност и той е повече от самия себе си. Виж по-горе, в края на пета глава.
[4] За да свърже низшия свят с висшия, трябва да има отношение към висшия свят.
[5] В това се състои и служението на човека — да издига реалността на по-висока степен.
[6] Душата е оприличена на стълба, тъй като в нея има различни нива.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com