Всеки човек включва в себе си всички сили и светове. Нашите грехове разрушиха Небесния Храм — висшите свети светове. А Тит и Навуходоносор — само Земния Храм.
И ето го учението за човека. Никой от народа на Израел не трябва да казва в сърцето си: „Кой съм аз и какво съм аз[1], та с моите незначителни дела да влияя на нещо в този свят?“
Той трябва да знае, да разбере и да утвърди в мислите на сърцето си[2], че всички подробности на неговите действия, думи и мисли не се губят, а са изключително важни и възвишени[3]. Те оказват огромно въздействие — издигат се до своя духовен корен и предизвикват въздействия в горните светове.
Бележка на автора: И може да се каже, че това са имали предвид и нашите Мъдреци в трактата Авот (2:1): „Знай какво е над теб“. Те са искали да кажат: дори и да не виждаш с очите си великите последици, които произтичат от твоите действия — знай: всичко, което се случва във висшите светове, дори в най-висшите, всичко това е „заради теб“, в съответствие с твоите постъпки — в каква посока те клонят.
И всъщност, мъдрият човек, който осъзнае това, ще се разтрепери в сърцето си. Ще се ужаси, колко далеч стигат неговите недобри постъпки. Те развалят и вредят дори с най-незначителен грях много повече, отколкото са разрушили Навуходоносор и Тит (които разрушиха Първия и Втория Йерусалимски храм).
Защото Навуходоносор и Тит със своите действия не причиниха никакво разрушение или повреда в горните светове — те нямат дял в духовните светове, за да оказват влияние върху тях. Само нашите прегрешения (на народа на Израел) намалиха и отслабиха, ако може така да се каже, силата на Всевишния, и Божият Храм, Небесният Храм, бе осквернен. И поради това Навуходоносор и Тит получиха сила да разрушат Земния Храм, който отговаря на Небесния Храм. Както са казали нашите Мъдреци (Ейха Раба 1:43): „Претопи смляното брашно“[4] — тоест вече е било разрушено отвътре.
Така нашите грехове разрушиха Небесния Храм, висшите свети светове. А те — само Земния Храм.
И за това се молеше цар Давид (Псалм 74:5): „Нека се приеме, сякаш вдигнаха брадви в небесните висини към върховете на дърветата“, — той молеше да се приеме, че са разрушили небесните висоти, но всъщност техните действия не са засегнали нищо там.[5]
Има още един момент, от който трябва да трепери сърцето на всеки човек от свещения народ. Всеки човек включва в себе си всички сили и светове, както ще бъде обяснено по-нататък с Божия помощ — в шеста глава и във вторите Врати, пета глава — че той сам е Висшето светилище и Храмът. А сърцето на човека, центърът на тялото[6], съответства на Светая Светих, която е крайъгълният камък, началото и източникът на всякаква святост. И за това намекнаха нашите мъдреци в Мишна, в глава „Утринна молитва“ (Брахот 20а): „Нека насочи сърцето си към Светая Светих.“
А в Зоар, в глава „Шлах“, е казано: „Ела и виж: когато Святият, Благословен да е Той, сътвори човека, сътвори го по Висшия образ. И му даде сила и власт в центъра на тялото му — там, където е сърцето. Подобно на това Бог устрои света и го направи като едно общо тяло… И сърцето е в средата, то е източник на сила за всичко, и всичко зависи от него. А Светилището обгражда Светая Светих. А в Светая Светих се намира Шхина (явното Божествено Присъствие), и завесата, и херувимите, и ковчегът. И там се намира сърцето на цялата земя и на целия свят. И оттам се хранят…“ Виж там нататък подробно.
И така, ако човек допусне в сърцето си някаква нечиста мисъл за прелюбодеяние, това е все едно да въведе блудница в Светая Светих на висшите и свети светове. И той добавя сила на нечистотата и на Ината страна много повече от Тит, който е въвел блудница в земния Храм.
И така също всеки грях, с който човек от народа на Израил въвежда в сърцето си „чужд огън“ — било то гняв или влечения[7] — това е пряко онова, което е написано: „Домът на нашата святост и великолепие (Храмът)… бе изгорен от огън“ (Йешаяу 64:10). Да ни опази Бог от това!
За това и каза Г-спод Бог на Йехезкел (43:7): „Мястото на Моя Престол… където ще пребъдвам сред синовете на Израел завинаги — няма вече Домът Израилев да осквернява Моето свято Име… с блудство… нека отдалечат блудствата си и Аз ще пребъдвам сред тях.“
Бележка на автора: Защото Скинията и Храмът включваха в себе си всички сили и светове, и всички структури на святостта. Всички помещения и стаи, етажи и килии, и всички съдове на Храма, съответстваха на формата, подобието и структурата на висшите светове и на строежа на Колесницата. Тях ги основаха Давид и пророк Шмуел, „Всичко беше от Господа им показано, Който ме вразуми относно всички начертани работи“ (Диврей а Ямим I, 28:19).
И казаха нашите Мъдреци в глава „Кое е тяхното място“ (Зевахим 54б), какво означава написаното: „И отиде той (Давид) и Шмуел, и се спряха в Найот в Рама.“ Каква е връзката между Найот и Рама? Това означава, че те седяха в Рама и търсеха място, достойно за Красотата на Света — Храма („найот“ означава красоти).
И за това е казано в Мидраш Танхума (началото на глава „Пекудей“), че Храмът е равен по значимост на сътворението на света. И там се изброява, че всичко, което е било при сътворението на света, е имало съответствие в Скинията — Преносимия Храм, който беше в пустинята. И затова е казано за Бецалел (ръководителя на строежа на Храма): „И ще го изпълня с мъдрост, разбиране и знание“ (Шмот 31:3), защото с тези три неща са сътворени всички светове, както е казано (Притчи 3): „Господ с мъдрост сътвори земята, устрои небесата с разбиране, с Неговото знание се разтвориха бездните…“
И затова казаха Мъдреците (Брахот 55а): „Бецалел умееше да съединява буквите, с които бяха сътворени небето и земята.“
И затова човекът също включва в себе си всички порядъци на мирозданието и всички нива на Колесницата, и цялото творение като цяло. Той е също така форма и схема на строежа на Светилището и Храма, включително на цялата им утвар. На всичко това той точно съответства със строежа на своите органи и всички свои сили. И наистина, в Зоар се показва как точно Светилището и Храмът съответстват на структурата на човека — едно към едно.
Защото е ясно, че основната цел на Храма и на Шхината (осезаемото Божествено присъствие) е самият човек. И ако той освети себе си както трябва чрез изпълнение на всички заповеди — които също така са свързани в своя корен с „органите“ на формата на човека, който е образ, съставен от всички светове, взети заедно — тогава той самият става Храм, и в него като че ли пребивава Всевишният. Както е казано (Йирмияу 7): „Храмът на Господа, Храмът на Господа те самите са.“ И както казаха Мъдреците: „И ще Ми построят Светилище, и ще пребъдвам в тях“ — не е казано „в него“ (в Светилището), а е казано „в тях“ — в сърцето на всеки от тях.
За това казаха Мъдреците (Ктубот 5): „Делата на праведниците са по-велики от сътворението на небето и земята, защото за сътворението на небето и земята е написано (Йешаяу 48:13): „Ръката Ми основа земята, а десницата Ми разпростря небесата“, а за делата на праведниците е написано: „Светилище на Господа устроиха Твоите ръце“ [8](Шмот 15:17). В началото се говори за делата на праведниците, а доказателството е взето от Светилището. Но така е наистина: праведниците чрез своите дела, които са угодни на Всевишния, са самите Светилища на Господа в буквалния смисъл.
В същия дух може да се тълкува стихът (Шмот 25:8): „И направете Ми Светилище, както ти показвам… и така направете“, а Учителите коментираха: „и така направете — за всички поколения“. А според нашия подход може да се каже, че това означава следното: Всевишният казва — не мислете, че Моята крайна цел е външното строителство на Храма. Знайте, че истинската Ми воля при построяването на Скинията и на цялата ѝ утвар е само, за да ви се намекне, че чрез нейния пример да видите и да направите себе си по същия начин — така че чрез достойните си постъпки да се уподобите на Храма и неговата утвар, всички свети и готови за пребиваване на Моята Шхина сред вас. Затова и е казано: „Направете Ми Светилище и ще пребъдвам сред вас“ — именно „сред вас“; „всичко както ти показвам строежа на Скинията“ — Моята крайна цел е да направите така себе си.
И така говори Всевишният на Шломо, след като той завършва строежа на Храма: „Този Дом, който ти строиш“ — той е само „ако вървиш по Моите закони, и Аз ще пребъдвам сред синовете на Израел“ — именно така. Затова, когато те развалиха своя вътрешен Храм, не им помогна външният Храм, и неговите основи бяха разрушени.
За това каза Всевишният на Йехезкел (гл. 43): „Обясни на дома Израилев за този Дом, и нека се засрамят за греховете си; и ще измерят чертежа. И ако се засрамят за всичко, което са вършили — обясни им формата на Дома, и устройството му, и изходите му, и входовете му, и всички очертания му, и всички установления му, и всички очертания му, и всички закони му — и го опиши пред очите им, и ще пазят всички очертания му и всички установления му, и по тях ще постъпват.“ И това очевидно се тълкува[9] , както е в арамейския превод на този стих: „…и те ще се смирят и ще се поправят, когато видят строежа на Храма и неговата форма.“
И оттук ще стане ясно (Берешит 2:7): „И създаде Господ Бог човека от пръст… и вдъхна в ноздрите му душа на живот, и стана човекът жива душа.“ Простият смисъл на този стих е обяснен от Ункелос: „и стана човекът говореща душа.“ Тоест — докато бил само тяло, това било просто пръст, без жизнена сила и движение. А когато вдъхнал в него душа на живот, човекът оживял и започнал да говори. И виж там коментара на Рамбан.
Но не е казано: „и стана в човека“ (жива душа), а е казано: „и стана човек“. Това може да се обясни според гореказаното — че чрез душата човекът е станал жива душа за безброй светове. Както всички действия на тялото на човека се извършват и са подчинени на душата му, така и човекът сам е сила и жива душа, която задвижва безброй светове, висши и низши, защото те се управляват от него.
Коментар:
В тази глава авторът описва няколко структури в света, сътворени паралелно и съответстващи една на друга във всичките си детайли: световете, Храмът, 613-те заповеди и човекът. Това не е просто външно съответствие. Съществува вътрешна паралелност между човека и всички светове, поради която делата на човека засягат най-висшите сфери. А паралелът между човека и строежа на Храма показва, че основното място на пребиваване на Шхината е самият човек — и ако той се освети чрез изпълнение на 613-те заповеди, които също съответстват на всички структури на святостта и висшите светове, той сам ще стане място, достойно за пребиваването на Шхината.
Авторът обяснява, че и човекът, и светът имат „сърце“ (център), и сърцето на човека е паралел на сърцето на света. И „сърцето“, и „мозъкът“ пораждат мисли, но това са два различни вида мисли, които си влияят взаимно и се допълват. Мисълта в „сърцето“ съответства на мисълта в „мозъка“, както Земният Храм съответства на Небесния. Мисълта на „мозъка“ стои над реалността на човека. Ако той нямаше възможност да мисли над своето ниво и възприятие, не би могъл да се издига в духовността. На нивото на разума човек може да мисли по различни начини — мислите са възвишени, но колебливи, защото всяко явление има много страни. Но нещата, възприемани чрез сърцето, са такива, че нямат „втора страна“, и затова сърцето е мястото на вярата.
Когато говорим за „сърце“, не става дума за емоции — те са променливи и не могат да бъдат център на живота на човека. Става дума за усещания или интелектуални разбирания, с които човек напълно се отъждествява и които са му ясни като непоклатима реалност.
Целта на мисълта в „мозъка“ е да достигне до сърцето, защото без това тя остава само идея. За тази връзка между мозъка и сърцето говорим всеки ден два пъти в молитвата Шма: „… и ще бъдат тези думи… на сърцето ти“ — за да станат мислите на Тора централни в живота на човека. Затова и в Танаха, и в думите на Мъдреците, мисълта винаги се свързва със „сърцето“, защото докато една мисъл не стане централна за живота, тя е просто интелектуална идея в мозъка.
В бележката авторът обяснява, че човекът не само „предхожда“ сътворението на света и е съставен от всичко сътворено заедно, но той е и целта на цялото творение. Целта на сътворението е Името на Всевишния да се възвеличи и освети в света, и Шхината да пребивава в него. Авторът обяснява, че крайната цел е Шхината да пребивава върху самия човек, а всички други места, където тя пребивава — дори самият Храм — съществуват, за да научат човека как да привлече присъствието на Шхината върху себе си.
[1] Фактът, че човекът влияе на висшите светове, определя неговото „Аз“ и неговата същност.
[2] Концепцията, разглеждана в тази глава, трябва да бъде в центъра на живота на човека (сърце = център) и да стане основа на цялото служене на Бога.
[3] Дори най-простото действие, свързано със заповед, оказва въздействие много над света, в който е извършено. Затова в служенето няма нужда човек „да се издига нагоре“, а да се заема именно с прости действия.
[4] Така Дъщерята на Цион говори на Дъщерята на Едом — тоест народът Израил — на народа на Рим.
[5] Святостта на Небесния Храм се разкрива на земята чрез Земния Храм, който е негово отражение. Затова е възможно да се поиска: тъй като Навуходоносор и Тит разрушиха мястото, което съответства на Небесния Храм, и повредиха съда за Шхината в нашия свят — нека им се зачете, все едно че са нанесли щета в Небесния свят.
[6] Сърцето е централната точка на човека, а Светая Светих е центърът на света. Човекът е създаден като прототип на света. И той, и светът имат централна точка.
[7] Авторът дава пример с негативни черти на характера, защото те завладяват сърцето и заемат централно място в живота на човека.
[8] За Светилището е казано, че е направено с „две ръце“, а за небето и земята — само с „една“.
[9] Йехезкел описва строежа на Третия Храм, който съответства на строежа на човека без грях. Размишлявайки над него, евреите осъзнавали какво им липсва и се засрамвали от греховете си.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com