Целият живот и съществуването на всички тези светове са възможни единствено чрез святата Тора, когато Израил се занимава с нея, защото тя е светлината на всички светове.
Разбиращите ще схванат, че така е и в най-висшия ѝ корен[1]. Че само най-ниският аспект на „майката на децата“[2], тайната на висшата душа на живота, именно той влиза и се разпространява вътре във „Висшия Човек“[3] в тайната на „добавянето“[4], след поправянето чрез добри дела на обитателите на долния свят. И в това се състои тайната на мохин кадишин („мозъци на святостта“), трите първи сфирот[5] на „Висшия Човек“, а основната му същност са „шестте края“[6], както е известно и разяснено за разбиращите в книгата „Ец Хаим“. И за това са казали мъдреците, че нешамата пребивава в мозъка. А част от категорията нешама обгръща[7], облича и осветява с блясък главата на човека отблизо, в тайната на „венеца[8], с който го е венчала майка му[9]“ (Песен на песните 3:11), в тайната на диханието и въздуха[10], излизащи от устата на „Майката“ към светлината, която го обгръща. Както е написано в книгата „Ец Хаим“, че категорията нешама е диханието на висшите уста, но нейната основна същност напълно се крие горе и е скрита в най-висшия си източник вътре в устата, и само осветява отдалеч[11].
И по този начин[12] можем да разберем смисъла на казаното от мъдреците в мидраша „Шмот Раба“ (гл. 41) за стиха: „Защото Господ дава мъдрост, от устата Му – знание и разумение“[13] (Притчи 2:6): „На какво прилича това? На цар, който имал син. Синът се върнал от училище и намерил пред баща си голямо блюдо с храна. Бащата взел оттам късче и му го дал… Синът казал: Искам да получа само онова, което е в устата ти. Какво направил бащата? Дал му.“ Тоест, желанието на любимия син било да се удостои с искрите от светлината на категорията нешама, чийто източник се крие в дъха на устата на Този, Чието Име е благословено.
И още, намекнаха там със своя свят език, като уподобиха тази идея на малко дете, което се връща именно от училище, като по този начин без никакво съмнение съобщиха, че няма никаква възможност в света да се постигнат искрите на светлината на нешамата, освен чрез занимание, съзерцание и размишление над думите на святата Тора в святост, защото и двете тези неща произтичат от един и същ източник, както е известно на разбиращия[14].
Бележка на автора: И според това ще разбере онзи, който размисли върху това, според простото разбиране на думите на „Зоар“ в гл. „Ахарай“ (73а), че Светият, благословен да е Той, и Тора, и Израил са свързани едно с друго[15]. Без съмнение, дълбочината на тази идея докосва дълбоки тайни, но все пак може да се обясни и просто, според казаното по-горе[16].
Става дума за това, че Светият, благословен да е Той, е едновременно скрит и открит (Зоар върху гл. „Емор“ 98б[17]), защото същността на Господаря на всичко, Безкрайния, благословен да е Той, е непостижима и мисълта изобщо не може да Го обхване. А онова малкото от малкото, което сме способни да разберем, се отнася само до Неговата връзка със световете[18], от момента на тяхното сътворение и извеждане от пълното небитие, за да им дава жизнена сила[19] и да поддържа тяхното съществуване през цялото време, и да ги управлява, както е казано (Неемия 9:6): „И Ти даваш живот на всички тях“.
И затова възхваляваме Него в нашата молитва, като Го наричаме „Живот на световете“, защото цялото намерение на сърцето ни във всички молитви и молби не трябва да бъде насочено към никой друг, освен към Единствения във вселената – Безкрайния, благословен да е Той; но не само откъм Неговата същност, в аспект на пълното Му отделяне от световете, а и откъм Неговата връзка със световете – според простата Му воля и скриването Му в тях, за да им дава живот. И в това се състои цялата идея на корена на служенето и на всички заповеди[20], и само в това е всичкото ни постижение. Виж по-нататък във вторите врата, гл. 4 и гл. 5, където това е обяснено подробно.
И целият живот и съществуване на всички тези светове е възможен единствено чрез светата Тора, когато Израил се занимава с нея, защото тя е светлината на всички светове, душата и животът на всички тях. И ако светът от единия до другия край остане празен дори за миг от занимание и размишление върху светата Тора, тогава всички светове биха се върнали в състояние на безформен хаос. Както са казали мъдреците: „(Светът е създаден) заради Тора…“, както е казано: „И живота вечен насади вътре в нас“ (Сидур). Защото източникът на нейния корен е горе, по-високо от всички светове, и затова от нея зависи животът на всички тях[21].
И още са казали: „[В началото сътвори Бог…] заради Израил…, наречени ‘начало’“ — както обяснихме, че чрез делата на човека и неговото размишление над думите на светата Тора той може да се удостои с блясъка на светлината на категорията нешама в себе си, за да разбере дълбочината на светите тайни на Него[22], и тогава заслужава да бъде наречен „Израил“, както е известно от Зоар. „Но от всичко, което излиза от устата на Г-спода[23]“ (Дварим 8:3) — това е аспектът нешама в човека, диханието на устата на Благословения — чрез нея също живеят и съществуват всички сили и всички светове, защото нешама се намира по-високо и е по-вътрешна[24] от всички светове. И в това е смисълът на това, че Светият, благословен да е Той, и Тора, и Израил са свързани едно с друго[25], и за това е казано: „В началото, тоест заради началото — заради Тора, която се нарича ‘начало’, и заради Израил, които се наричат ‘начало’.“
И за това е казано там, че в момента, когато Израил стоеше при планината Синай, за да получи Тора, те са помолили да чуят реченията на Декалога от устата на Светия, благословен да е Той, както е казано (Песен на песните 1:2): „Нека ме целуне с целувките на устата си“.
Защото в този свят миг всички се удостоиха да бъдат обгърнати и озарени със сиянието на искрите от блясъка на категорията нешама[26] от диханието на устата на Благословения, казано в преносен смисъл. В това се крие и тайната на венците, с които се удостоиха евреите на Синай — „и вечна радост ще бъде на главите им“ (Исая 35; виж също Бавли, Шабат 88а).
И затова те се удостоиха да постигнат тайните на вътрешната душа на святата Тора, както се казва за това в Зоар, гл. Беаалотха (152а): „Тора има тяло… мъдреците, слугите на Висшия Цар, тези, които стояха при планината Синай, гледат единствено към душата на Тора, която е основната част от всичко — самата същност на Тора.“
И за това казаха мъдреците на няколко места в Мидраш Раба: „Оръжие имаше при тях на Синай, върху което беше гравирано откритото име на Бога“ — това е най-висшето постижение в категорията нешама и в тайните на Тора — които са именно откритото Име. Защото така стоят нещата и горе, в най-висшия им корен[27], както говорихме за това в предишната глава, в тайната на „венеца, с който го венча майка му“ (Песен на песните 3:11).
И за това са учили мъдреците в Мидраш (Шир аШирим Раба): „В деня на Неговата сватба — това е Синай, а в деня на радостта на сърцето Му — това са думите на Тора“, и в това е смисълът на „венеца, с който го венча майка му[28]“ — това са именно венците, които са били на Синай, това е животът на царя. Виж и в книгата Ец Хаим, „шаар а-клалим“, края на гл. 5.
Коментар
В тази глава се разясняват дълбоки истини, свързани с най-висшето управление. Управлението, което виждаме и забелязваме — това е управлението на наградата и наказанието, с което Всевишният ръководи света в отговор на поведението на хората. Ясно е, че има различни качества и начини, по които Той реагира, но всички те са реакция на действията на хората. Това е управлението на шестте основни качества (ХГТНХЙ). Но ако действа само това управление, то може да провали плана на Всевишния, Неговия замисъл при сътворението на света, защото е възможно хората да извършат твърде много грехове и светът да се развали дотолкова, че да не може да бъде доведен до целта си. Затова Творецът има и друго управление, което не зависи от действията на хората. Това управление е по-висше, тъй като се отнася до целта, към която Всевишният иска да доведе света, и затова се нарича „мозъкът“ на управлението.
На пръв поглед изглежда, че светът се управлява просто чрез награда и наказание, защото по-висшият пласт на управлението не се разкрива в нашия свят. Но всъщност и двата вида управление действат постоянно, и Всевишният ги съчетава заедно и води света към неговата цел заедно с управлението на наградата и наказанието, отвътре в него. Творецът управлява света, както пожелае, чрез делата на хората, и Неговата цел непременно ще бъде постигната. Той не само реагира на действията на хората, но и води света към определена цел. Но ние не винаги можем да видим това управление — то обикновено е скрито за нас, и тогава ни остава да се доверим на Бога и да вярваме, че Той е справедлив и води света към съвършенство, дори и да не разбираме в момента как точно се случва това. Едва в бъдеще светът ще се освети дотолкова, че това управление ще бъде явно и разкрито.
Тъй като „душата“ на най-висшето управление, която води света към своята цел, само покрива „главата“ на явното (разкрито) управление отгоре, ние не забелязваме нейните действия. Затова, макар да чакаме това разкриване и вярваме, че то ще дойде, то не оказва видимо въздействие върху нас и не влияе на нашия избор. Само при великите хора понякога може да се види, че целта е близо до тях и влияе върху техния избор. Пример за това е Йосеф, който казва на своите братя, че не може да им направи зло, защото макар „те да са замислили зло против него“, Всевишният „го е обърнал в добро“. В историята с продажбата на Йосеф се разкрива как Творецът използва свободната воля на човека, за да изпълни Своята воля. Но за самия Йосеф това се разкрило „отблизо“. С други думи, това разкритие го е задължавало. Той би могъл да каже: както вие замислихте зло против мен, а Всевишният го превърна в добро, така и аз сега ще ви отплатя със същото, а ако Всевишният пожелае, ще ви спаси. Но Йосеф не казва нищо такова, защото „окръжаващата светлина“ е била до него, „отблизо“. Той живее не според управлението на наградата и наказанието, а според първоначалната цел на Всевишния. От тази гледна точка, братята не са му причинили никакво зло.
В бележката авторът обяснява изказването на Мъдреците: „Святият, благословен да е Той, Тора и Израел са свързани едно с друго.“ Жизнеността на света зависи от тези три: от „Святият, благословен да е Той“ — това е аспектът, с който Той се свързва със световете, за да им дава живот; от Тора, която стои над всички светове и е коренът на тяхната жизненост; и от Израел — когато те се занимават с Тора и се свързват с нея, над тях грее светлината на душата, диханието на устата на Всевишния, и по този начин те дават живот на света. Изучаването на Тора е върхът на възможното прилепване към Твореца, защото когато човек изучава Тора, той се свързва и прилепва към Тора — волята на Всевишния, и към Самия Него, защото Той и Неговата воля са едно, и заедно те дават живот на цялото мироздание.
Разликата между изучаването на Тора и изпълнението на заповедите е следната: когато изпълняват заповедите, Израел стои на страната на приемащия – като че ли срещу Всевишния, и за всяка заповед Той им дава награда – живот, святост и благословение. Но по време на изучаването на Тора, Израел като че ли стои от едната страна заедно с Всевишния, Който дава живот на света. Жизнеността, която този, който се занимава с Тора, въвежда в света, е свойство на самото изучаване на Тора, а не награда за самото изучаване. В това се крие дълбочината на израза „свързани един с друг“. Святият, благословен да е Той – е този, който дава живот, и Израел и Тора – които също дават живот, се свързват по време на изучаването на Тора и заедно даряват жизнена сила на света. Това е връзка на общност и партньорство, а такава връзка е много по-дълбока.
След това авторът привежда цитат от книгата Зоар за Тора. Поради неговата голяма важност, привеждамe го изцяло:
Раби Шимон каза: горко на този човек, който казва, че Тора е дошла само за да разказва прости истории, да разказва за обикновени събития. Ако е така, бихме могли и сега да съставим Тора от обикновени думи и още по-добре. А ако смисълът е просто да се опишат светски събития – дори в историческите книги могат да се намерят по-интересни неща. Ако е така, да вземем тях и да съставим от тях Тора по същия начин.
Но всъщност всички думи на Тора са висши думи и възвишени тайни. Ела и виж: горният свят и долният свят са на едни и същи везни – Израел отдолу и горните ангели отгоре. За ангелите е казано (Псалми 104:4): „Прави ангелите Си духове“. В момента, в който те слизат долу, се обличат в одежди на този свят, и ако не се облекат в подходящи за този свят одежди, няма да могат да съществуват в този свят и светът не би понесъл тяхното присъствие. Ако с ангелите е така, то още повече с Тора, чрез която Той ги е създал, и са сътворени всички светове, които съществуват заради нея. Следователно, когато тя слиза в този свят, тя се облича в одежди на този свят, иначе светът не би могъл да я понесе. Така, повествованията на Тора са одеждите на Тора. Онзи, който смята, че тази дреха е самата Тора, а не нещо друго, ще изгуби душата си и няма да има дял в бъдещия свят. За това каза Давид (Псалми 119:18): „Разкрий очите ми, за да видя чудесата в Твоята Тора“ – това, което е под дрехата на Тора.
Ела и виж. Има дреха, която всички виждат. И глупците, като гледат човека, обръщат внимание само на дрехата, която им се вижда добре. Тази дреха е предназначена за тялото. Тялото е предназначено за душата. Така е и с Тора: тя има тяло, това са заповедите на Тора, които се наричат „тялото на Тора“. А това тяло се облича в одежди – това са историите за делата на този свят. Глупците, живеещи на земята, виждат само тези одежди, тоест разказите на Тора, и за нищо друго не мислят и не се замислят какво има под тези дрехи. Мъдрите слуги на Вишния Цар, онези, които стояха на планината Синай, гледат само към душата, тоест към същността на цялата Тора, а в бъдеще ще заслужат да видят душата на душата на Тора…
Горко на нечестивците, които казват, че Тора не е нищо повече от прости разкази. Те забелязват само тези дрехи. Блажени са праведниците, които гледат в Тора по правилния начин. Както виното винаги се намира в съда, така и Тора винаги е в тези одежди. Затова трябва преди всичко да се гледа това, което е под дрехата, и затова всички тези думи и всички тези разкази са одежди.
[1] По-горе авторът казва за отделния човек, че висшата душа, която го управлява, не влиза в него, а пребивава само над него, отвисоко. Тук той обяснява, че и самото висше управление („висшият човек“) има най-висок корен, който го покрива отвисоко и озарява вътрешността му.
[2] „Майката на децата“ – сфирата Бина, източник и корен на управлението на наградата и наказанието, което реагира на действията на обитателите на долния свят.
[3] „Висшият човек“ – всички аспекти на висшето управление, които управляват долния свят.
[4] Същността на висшето управление, което се разкрива в света, винаги е „награда и наказание“ – и дори когато се разкрива по-висш аспект на управление, произхождащ от сфирата Бина („управление на Единството“), то се проявява като добавка, а основното управление не се отменя. Виж коментара. Виж също по-долу в гл. 19 от книгата „Ец Хаим“, „Портата на стоенето“, където се казва, че онова, което идва като добавка, веднага отлита и се връща нагоре поради греховете на обитателите на долния свят, понеже то не е дълбоко вкоренено там.
[5] Първите три сфири са „мозъкът“ на висшето управление и в самия мозък се разкрива целта на управлението.
[6] „Шестте края“ – това са шестте сфири: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод, които изграждат основната същност на управлението. Управлението в нашия свят по същество е „награда и наказание“, но има други светове, където властва друго управление – например в Бъдещия свят управлението не е реакция на човешки действия.
[7] Това е по-висока степен в сравнение с „мозъка“ на управлението. Мозъкът се намира в тялото на управлението, както и мозъкът на човека е в черепа. Но има нива над главата – част от висшето управление, което е над главата, но близо до нея.
[8] Венецът е над главата на висшето управление, но близо до нея – като корона, която украсява главата.
[9] „Майката на синовете“ – Бина. Това е коренът на управлението, което властва в нашия свят.
[10] Управлението на наградата и наказанието – това е „синът“, а неговият корен се нарича „майка“; устата на „майката“, в които се разкрива вътрешната същност, и дават обкръжаваща светлина на управлението, което властва в нашия свят (управлението на награда и наказание).
[11] Основният корен и замисъл на цялото творение винаги остава далечен. И дори онова, което понякога се разкрива, е само слабо отражение в сравнение с истинската цел, която никой от сътворените не е постигнал. Не можем да си представим дълбочината и възвишеността на замисъла на мирозданието, защото дори в най-малкото действие на Твореца е заложена безкрайна дълбочина. Едва в Бъдещия свят тези замисли ще се разкрият постепенно, малко по малко, но не изведнъж.
[12] Тук авторът се връща към разглеждането на душата на отделния човек.
[13] Така тълкуването на стиха според мидраша е следното: мъдростта Всевишният дава на всички, а знанието и разбирането – само на онези, които обича, както се обяснява в алегорията. И макар че мъдростта (хохма) е по-висша от знанието и разбирането, във всяка мъдрост винаги има и прост смисъл, дори да е много висока и дълбока, и всеки човек може да я разбере според своето си ниво. А знанието и разбирането са свързани само с вътрешната същност и затова се разкриват само на достойните за тях.
[14] Връзка с висшата душа (нешама) може да се постигне само чрез Тора, а вътрешната Тора се постига само чрез висшата душа. Това ще бъде пояснено и по-нататък, в четвъртите врати, гл. 11 и 12.
[15] Именно така са казали Мъдреците, а не както понякога погрешно се цитира „Всевишният, Израел и Тора са едно“.
[16] Там е обяснено, че тези трима са свързани чрез даването на жизнена сила на световете. Виж още по-долу, в четвъртите врати, гл. 19, от думите „И по тази причина…“, и там в гл. 27, и в „сборника с речи“ края на 1 и 4.
[17] Виж бележката на Маариц, от думите „И за това се говори в Зоар“.
[18] Това е аспектът „открито“.
[19] Несъмнено се обръщаме към самия Бог, но само като „даващия живот на света“, Създателя на света, тъй като именно в това качество Той се отнася към нас.
[20] Заповедите определят отношението на Всевишния към света, и в това е цялата същност на служенето – да се способства за това, същността на Всевишния да се присъедини и да пребивава в световете. Макар че за нас е непостижимо как точно нашето служене влияе на Него, такава е реалността.
[21] Жизнената сила, която изучаването на Тора дава на света, не е награда за изучаването, а е следствие от това, че при изучаването човек се свързва с онова висше място, където се намира коренът на живота на всички светове.
[22] Това са тайните на Тора, които са свързани с имената на Всевишния. Имената на Всевишния са начините, по които Той се свързва със световете и им дава живот. Затова човек, който изучава скритата Тора, се отнася към това дълбоко лице на Тора и той също дава живот на световете.
[23] Това е душата на човека, която също дава живот на световете.
[24] Тя не е над всички светове, както е казано за Тора, а е по-вътрешна от всички светове. Защото Тора не е част от световете, а стои над тях, а душата – е част от световете, но най-висшата.
[25] „Святият, благословен да е Той“ – това е връзката на Твореца със световете. Тора – реалността на Тора, която стои над всички светове. А жизнеността на световете зависи от заниманието с Тора от страна на Израил.
[26] Виж по-нататък в четвъртите врати, гл. 28, от думите „и също в това събитие“, където авторът пише, че въпреки всичко, те са постигнали само вътрешността на душата на Тора, а не самата душа на душата („нишмата ле-нишмата“).
[27] Както по време на даряването на Тора евреите са постигнали искри от светлината на душата си, така и коренът на висшето управление е светил отблизо.
[28] Израел по време на даряването на Тора е достигнал до степента „майка“, тоест издигнали са се до там, че да станат корен на висшето управление.
Автор – Равин Хаим от Воложин