Какво е душата и в какво се състои присъствието на душата в човешкото тяло.
И ако ви се стори странен фактът, че думата „душа“ (нефеш) произлиза от думата „дишане“, а ние с цялата очевидност наблюдаваме, че човешкото дишане е въздух, който се издига от областта на сърцето нагоре. Още повече, че това е аспектът „ор хозер“ („връщаща се светлина“[1]), който не е най-висшият аспект.
Но въпросът е там, че душата се нарича с дума, указваща на дишане, не защото се има предвид дишането на човека, а тук се намеква, с езика на подобието, за дишането на Устата на Благословения, както е казано: „И вдъхна в ноздрите му дъха на живота“ (Брешит 2:7).
И вече нашите мъдреци (Бавли, Санхедрин 91а, началото на глава „Хелек“) са уподобили произхода на духа на живота в човека с изработването на стъклени съдове, говорейки за възкресението на мъртвите, и са казали така: „Щом това (възможността за възстановяване) е вярно за стъклените съдове, които човек изработва с дъха си[2], то колко повече ще е вярно за… кръв и плът, сътворени с духа на Светия, благословен да е Той“. Така също е приведено и в мидраша „Шохер тов“ към книгата Теилим, гл. 2[3], виж там.
Защото разглежданото тук е подобно на тази аналогия: ако обърнем внимание на устата на майстора, който изработва стъклен съд в момента на работа, ще забележим в него три аспекта. Първият аспект — когато въздухът (дъхът) все още се намира в неговата уста, преди да достигне вътрешността на кухата тръба — това може да се нарече само „дъх“ (нешима). Вторият аспект — когато въздухът влезе в тръбата и се протяга като линия — тогава се нарича „дихание“ (руах). Третият, най-нисш аспект — когато диханието излезе от тръбата и влезе в стъклото, разпростирайки се в него, докато не придобие формата, която стъкларят е пожелал[4], и тогава той спира да духа — тогава се появява „отдушник“ (нефеш), от думата спиране, почивка.
Подобно на това е и същността на трите аспекта — нефеш, руах и нешама, които са дарени, казано с езика на алегорията, чрез дъха на Устата на Благословения, като аспектът нефеш е най-нисшият и напълно пребивава в тялото на човека.
Аспектът дух — руах — представлява изливане свише, понеже горният му край и връх са свързани и държат се горе за най-низшата част на аспекта нешама, и той се спуска и влиза също и в тялото на човека, където се свързва с най-висшата част на аспекта нефеш, както е казано: „Докато не излее върху нас дух свише“ (Йешая 32), „ще излея Моя дух“ (Йоел 3), т.е. той се дарява на човека като изливане отгоре, както казахме и както ще обясним по-подробно по-нататък в глава 17, как точно е устроена тяхната връзка.
Обаче аспектът нешама — това е самият дъх, вътрешната същност на който е скрита в непостижимото[5], и неговият благословен източник, казано алегорично, се намира в дъха на Устата на Онзи, Чието Име е благословено, защото самата му същност изобщо не влиза в тялото на човека[6], и Адам — първият човек — е бил удостоен със същността на нешамата преди грехопадението, а вследствие на греха тя се е оттеглила от него и е останала само да го покрива отвън[7].
И след това само Моше Рабейну е бил удостоен да вмести в тялото си същността на нешамата, поради което и получил названието „човек Божий“ (Дварим 33:1)[8], защото, както е известно, и трите свята, тоест световете брия, йецира и асия, започвайки от техния аспект нешама и нагоре, представляват абсолютна божественост[9], както е написано в книгата „Ец Хаим“.
А освен него (Моше) не е бил удостоен със същността ѝ нито един човек[10], а само светли искри от нея проблясват върху главата на човека, който я заслужи, всеки според своето ниво и степен.
И виж в Райя Меемна към глава Насо (123б): „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот“ — това е образът, който е над човека…[11], и в „Зоар Хадаш“ към книгата „Рут“ (64в): „И ако бъде удостоен… веднага се спуска върху него голяма сила отгоре… пробужда се върху него отгоре свято пробуждане и пребивава над човека, обкръжавайки го отвсякъде. И това пробуждане, което пребивава върху него, идва от висшето място, и името му е нешама“, виж там.
И тя дава на човека допълнително разбиране, за да може да постигне скритата мъдрост, която се крие в нашата свята Тора[12]. Както е написано в „Сефер Тикуним“, гл. „Лех леха“, 79б: „Нешама се пробужда у човека в аспекта бина (разбиране)“. И в „Зоар Хадаш“ („Рут“, 64а): „И се пробужда у него във висшата мъдрост (хохма илаа)…“
И виж в „Ец Хаим“ („Шаар мохин де-катнут“, гл. 3): „Но не всеки човек я заслужава. И знай, че този, у когото има сила в неговите постъпки… ще има удивителна памет за думите на Тора, и ще разбира всички тайни на Тора… и ще му се разкрият тайните на Тора по правилен начин.“ И виж по-нататък за тази тема във висшия ѝ корен[13] и ще разбереш.
И за това говори Писанието (Йов 32:8): „Наистина, дух има в човека, и диханието Господне дава разум“ — тоест аспектът руах се спуска, въвежда и влиза в човека, но нешама, която е „диханието Господне“, тоест дъхът на устата на Благословения, самата ѝ същност не се въвежда и не се разкрива вътре в човека, защото тя пребивава във висините, вътре в устата на Благословения, казано алегорично, а тя само дава на човека разбиране чрез своите искри свише, за да му помогне да постигне дълбочините на тайните на святата Тора.
А това, за което говорят Зоар и мъдреците на Кабала, че обиталището на аспекта нешама е мозъкът на човека, те имат предвид тези искри от нейния сияен светлинен поток, които просветляват с постижение човешкия мозък и разум, но не самата ѝ същност.
И най-вече те говорят за аспекта на трите първи сфирот на руах [14], тайната на „мозъците“ (мохин), които понякога блестят, а понякога се отдръпват, идват като „добавка“ на този, който се удостои с това, както е известно, но не за основния аспект нешама. И така пише нашият велик Учител, благочестивият гаон рабейну Елияу в своя коментар към книгата „Ейхалот“, Втора палата.
И всичко това е едно, защото най-ниският аспект на нешама, който блести в интелекта и разума на човека, подпомагайки го в разбирането, това именно са „три първи сфири в неговите мозъци“, както ще обясним по-нататък, с помощта на Всевишния.
Коментар
Като предисловие към служението на разкаянието (тшува), което ще бъде обяснено в глава 17 и нататък, авторът говори за възвишеността на човешката душа. В началото на главата той привежда алегорията на Мъдреците, които уподобяват низхождането на духа на живота в човека на изработването на стъклени съдове. Мъдреците казват, че както стъкленият съд може да се поправи, тъй като е изработен от стъклар със силата на дъха му, така и човек може да бъде изправен, защото като че ли е изработен с „диханието“ на Твореца, казано алегорично. На пръв поглед възможността да се поправи стъклен съд — за разлика от керамичния — е свързана с това, че той се прави чрез топене. Но Мъдреците говорят за по-дълбок духовен пласт. Дълбокият смисъл на думите им е следният: керамичните съдове майсторът прави с ръцете си, и макар че ръцете също са част от човека, те нямат отношение към вътрешната му същност, защото когато даваш нещо с ръцете си на друг, не даваш нещо от себе си отвътре. Затова керамичният съд съществува сам по себе си и ако се счупи — невъзможно е да бъде поправен. Но стъклените съдове се изработват чрез издухване с уста, която е отворена навътре в човека, и затова самият стъклар като че ли е свързан със съда, и дори съдът да се счупи, той може да бъде поправен, защото стъкларят все още е жив.
Авторът привежда няколко източника за това, че висшата душа (нешама) не влиза в тялото на човека, а само сияе върху него отгоре. Макар че душата е част от човека, тя е несравнимо по-висока от всички негови индивидуални сили. Ако човек беше постигнал своята душа, той би умрял от страх — както се е случило с евреите при планината Синай по време на даването на Тора, когато те са умрели от силата на постижението на искрите от светлината на душата, и е трябвало да бъдат възкресени, както разказват Мъдреците. Душата е подобна на „посолство“ на една държава в друга: то се намира на територията на чужда страна, но върху него се разпростират законите на страната, която представлява. Душата, от една страна, се намира в нашия свят и е свързана с човека, а от друга — принадлежи на свят, който целият е при Всевишния.
Целта на слизането на висшата душа, както пише авторът, е да учи човека на Тора и да му дава разбиране за тайните на скритата Тора. Това трябва да се разбира в широк смисъл: висшата душа дава на човека връзка с висшите духовни светове и определено разбиране за духовността, може би интуитивно. Тайните на Тора се изучават чрез уподобяване на едно нещо с друго, а не чрез изследване и интелектуален анализ, тъй като целта им е да се достигне пълно и всеобхватно виждане и само чрез него нещата се разкриват в цялата си дълбочина. Който иска да се отнася към скритата Тора правилно, трябва да развие в себе си интуиция, за да усеща и отхвърля неща, в които има твърде много анализ. Затова скритата Тора се нарича „мъдрост на Кабала“ (хохмат аКабала). Мъдрост — означава възприемане на нещата в тяхната цялост, за разлика от разбиране (бина), свързано с анализа.
[1] Това продължава темата за „връщащата се светлина“ (ор хозер). Душата трябва да дойде свише, а човешкото дишане, при което човек издишва въздух, който преди това е влязъл в дробовете му, е „връщаща се светлина“ и не може да бъде израз на душата. Защото висшата категория е аспект на източника — тя не получава енергия от нищо друго, а като че ли черпи от самата себе си.
[2] Раши на думите „които изработва човек“: защото когато изработва съд, има тръба, в която духа, и така разказват майсторите.
[3] Ако стъкленият съд, направен чрез диханието на човек от плът и кръв, ако се счупи, може да бъде поправен, то още повече човек, който е създаден чрез диханието на Светия, благословен да е Той, както е казано: „и вдъхна в ноздрите му дихание за живот“.
[4] В края на сътворението се вижда в какво е било желанието на майстора от самото начало. Подобно на това, светът Асия е целта на всички светове.
[5] Душата като че ли се намира при Всевишния и затова тя е скрита и непозната.
[6] Ограничеността на тялото не е в състояние да вмести душата.
[7] Виж Четвърти врати, края на гл. 28.
[8] Виж по-нататък, Трети врати, гл. 13 и гл. 14, и „Сборник речи“ 14.
[9] Степента „нешама“ е толкова анулирана по отношение на Твореца, че е невъзможно да бъде различена като нещо отделно. Виж коментара в края на главата.
[10] Виж Втори врати, гл. 17, където се казва, че Ханох е удостоен дори с „нишмата ле-нишмата“ — „душата на самата душа“, и когато достигнал тази степен, материалният свят вече не можел да го понесе и той бил принуден да напусне този свят. Също така пророк Илия напуска нашия свят, когато е удостоен дори с част от това висше сияние.
[11] Оттук се вижда, че тя не е вътре, а именно „над“ човека. „Образът“ е цяла „схема на човека“, цял свят над главата му.
[12] Виж Четвърти врата, гл. 28, че първият от праотците ни, когато се е удостоил с аспекта на душата на своята душа („нишмата ле-нишмата“), е могъл чрез нея да съзерцава висшето сияние — душата на душата на святата Тора, и са му били разкрити висшите мъдрости.
[13] Става дума за следващата глава, където се изяснява, че и при висшето управление също има, ако може така да се каже, душа, която го обкръжава и осветява отвътре.
[14] Това са интелектуалните сили на руаха (духа), които управляват основната същност на човека, която се намира в руах.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com