За четирите нива на творението — четирите свята. Редът на тяхното създаване и целта на всяко едно от тези нива.
Също така за пробуждането отгоре чрез аспекта „реч“ пророк Амос казва: „Защото ето, Той е Създателят на планините и Творецът на вятъра, и възвестява на човека за какво е разговорът му“ (Амос 4:13). В Зоар (Лех Леха 86б, Вайхи 234б, 249а, Йитро 80а, Тазриа 50б, Шлах 161а, Идра Зута лист 293, Зоар Хадаш Шир а-ширим 55г) се казва, че „възвестява“ означава да се разкрие скритият смисъл на нещото.
Тук пророкът предупреждава човека, че понеже пребивава сега в този най-нисък свят, не вижда и не постига строежа или разрушението, които всяка негова дума поражда горе, в по-висшите светове, и може да му дойде наум кощунствената мисъл, че думите или речта му нямат никакво значение, че не са способни да произведат никакво действие в света. Но нека знае със сигурност, че всяка негова дума и разговор, всичко, което излиза от устата му[1], не се губи и не преминава без следа.
Забележка на автора
И според реда на четирите свята АБИ“Я би трябвало първо да се каже „творец“ (боре), а след това „създател“ (йоцер).
Но идеята е, че думата „йецира“ означава формиране на нещо от вече съществуваща материя (йеш ми-йеш), а думата „брия“ — създаване на нещо ново от нищото (йеш ме-айин), и с това са съгласни всички тълкуватели на простия смисъл (и така се казва в Зоар Хадаш Брейшит, Мидраш а-Нээлам 17а[2]).
В това е смисълът и на написаното в този стих: макар да ни изглежда[3], че сега, след като светът е сътворен, Той само „създава“ (йоцер) планините — от вече съществуваща материя, понеже сътворяването на ново от нищото вече е станало през шестте първи дни на творението, но истината е, че и тогава, и сега, във всеки момент и всяка секунда[4] Той „творѝ“ (боре) планините, като ги извежда от небитие, чрез жизнеността на духа, която наново им дарява по Своята благословена воля във всеки нов миг, и така е казано в трактат „Авот“ (4:22): „Той е Създател (Йоцер) и Той е Творец (Боре)“, и това отразява нашата мисъл[5].
И от произхода на думите може внимателният читател да разбере простия смисъл на названията на четирите свята: Ацилут (Произвеждане/Еманация), Брия (Сътворение), Йецира (Създаване), Асия (Действие).
Известно е, че световете са възникнали стъпаловидно, от една степен към друга, и колкото по-ниско е слязъл светът по веригата, толкова по-груб е станал[6]. Всички светове като цяло се делят на четири различни групи според важността на техните нива (с изключение на висшите светлини, които дори не могат да бъдат наречени Ацилут[7]).
Първият свят — от тези четири, които е излъчил Благословеният, и които можем да наречем с име, се нарича Ацилут. Думата Ацилут има две значения — означава „присъединяване“, както в думата ецло („при него“, „до него“), а също и значение на духовно разпространение, еманация, както в израза „вайеецал мин а-руах“ („и изля от духа…“, Бемидбар 11:25), и като „ацилей йадав“, раменете (Йехезкел 13:18), които са свързани с тялото и също са началото на израстването на ръцете. Защото светът Ацилут е изцяло божествен, както се казва в предговора към Тикуним, че в света Ацилут: „Той и същността Му са едно в тях“, а в книгата Ец Хаим (вратите на АБИ“Я, гл. 5 и др.): „Нашият свят се нарича айин („нищо“), защото разумът не постига[8] същността на еманацията и съединението, защото Той и животът Му, и същността Му са едно.“
Вторият свят — се е придвижил и е слязъл едно стъпало по-ниско от първия, защото донякъде неговата реалност е постижима[9], и може да се нарече „съществуващ“ („йеш“), и именно той е този, който е получил съществуване от несъществуване („йеш ме-айин“), и затова се нарича „сътворение“ („брия“), както писах по-горе.
А третият свят — се е придвижил в този ред на степените по-нататък от втория свят и е станал още по-груб, защото неговата реалност е още по-постижима, и той е този, който има съществуване от вече предшестващо съществуване („йеш ми-йеш“), и затова се описва с думата „създаване“ („йецира“), както грънчар („йоцер хомер“ — „изработващ от глина“), тоест изработва съдове от вече съществуваща суровина („йеш ми-йеш“).
Накрая четвъртият свят е завършекът на труда по създаването на всички предишни светове[10], тяхното поправяне за истинската добра цел, заради която Благословеният е сътворил всичко. Това е нашият най-низш свят, в който живее човекът, който с действията си привежда в движение всички светове. Както е казано (Берешит 1:31): „И видя Бог всичко, което бе направил — и ето, беше твърде добро“, и по този повод се казва в Мидраша (Берешит Раба, гл. 8): „‘И ето, твърде добро (м’еод)’ — и ето, добър е човекът (‘адам’ — същите букви, в друг ред)“, а това е повторено и в гл. 9[11]. А в гл. 4 се казва: „Рави Шимон бен Елазар каза: от началото на сътворението на света Светият, благословен да е Той, пожела да стане съработник[12] на низшите светове.“
Затова този четвърти свят се нарича „действие, изработка“ (асия), което показва на окончателното поправяне на нещото, както е във стиха: „И даде на момчето и побърза да го приготви (лаасот)“ (Берешит 18:7), както и на много други места. И така се казва в Зоар Хадаш на това място: „Асия — това е поправянето на нещото, така че то да стане по-голямо и по-добро, отколкото е било преди, както казва стихът: ‘И Давид стана известен, когато се завърна след поражението на осемнадесет хиляди арамейци’ (Шмуел Бет 8:13)“.
И така е казано в книгата Зоар (Саба 100б): „Дори дъхът от устата има своето място[13], и Светият, благословен да е Той, твори от него това, което твори, и дори човешкото слово, и дори звукът, не изчезват напразно, но всичко има своето място и положение“. А в глава Мецора (55а): „Всяка дума, която излиза от устата на човека, се възнася нагоре и пронизва небесните сводове и се издига там, където ѝ е отредено да бъде.“ А в началото на глава Насо: „Защото думата, която излиза от устата на човека, се възнася и пронизва небесата и застава на определеното ѝ място.“
Защото точно в съответствие с думите на човека се случва горе, и се пробужда висша сила, и добрата реч добавя сила към силите на святостта, както е казано у пророка (Йешая 51:16): „И ще вложа думите Си в устата ти… за да насаждаш небеса…“
И в Зоар (гл. Емор, 105а) се казва: „Защото няма произнесена дума, която да не се издига нагоре… и този, който произнася свещени думи с устата си, думи от Тора, от тези думи се създава глас, който се въздига нависоко, и се пробуждат светите на Всевишния Цар и украсяват главата Му, и радост настава горе и долу“, а в глава Ваякел (217а) подробно се казват страшни и удивителни неща за речта на светите думи от Тора — че всички светове се озаряват с радост, веселие и ликуване влизат в светите висши дворци и ги украсяват със свети венци. Виж също гл. Кдошим 85а[14].
И така се казва на много места в Тикуней Зоар, че от всяка дума, глас и дъх на Тора и молитвата се създават свети ангели, и обратно — от лошите думи човек създава небеса и светове на празнотата за Отвъдната страна, да ни опази Милостивият, и става причина за разрушение и развала на световете от структурата на святата Колесница, които имат отношение към корена на речта.
И виж в Зоар (Цав, 31б): „Защото няма добро и зло, святост и нечистота, които да нямат източник и корен горе…[15], и горко на онези хора, които виждат, но не знаят какво виждат, защото няма реч, за която да няма място, ‘защото небесната птица ще донесе гласа’ (Коелет 10:20), и няколко хиляди крилати същества го улавят и го носят на съдиите, а те го съдят — към добро или не.“ И както е написано в Зоар (Лех леха 92а[16], и в глава Кдошим, както казахме по-горе): „Защото няма казана дума, която да не се издига нагоре… и няколко ангели на възмездието съпровождат този глас, докато не достигне и не пробуди голямата бездна… и колко сили се пробуждат против този човек… горко на онзи, от чиито уста излизат лоши думи…“ (виж там).
И е написано: „Защо ще се разгневи Господ на гласа ти и ще разруши делата на ръцете ти“ (Коелет 5:5). А мъдреците казаха за това: „Който изрича с уста, е по-голям от този, който върши с ръце“ (Ерхин 15а), и още казаха: „Който изменя в думите си, е като идолопоклонник[17]“ (Санхедрин 92а).
За това говори и пророкът: „И възвестява на човека за какво е речта му“ (Амос 4:13) — тоест, когато човек застане да даде отчет пред Създателя, благословен да е Той, тогава Всесилният ще му разкрие тайната, скрития смисъл — какво е породила неговата дума горе, във висшите светове, както казахме по-горе, че „възвестява“ означава разкриване на скрития[18] смисъл на нещото.
Понятието „свят“ означава реалност, която включва в себе си всички детайли. Затова световете, които се намират един над друг, не са като няколко стаи в една къща или различни обекти, които не са свързани помежду си. А те са различни нива на разглеждане на цялото битие. Всеки свят е степен на битието и в общ смисъл има четири такива степени.
Никой сътворен в света не е в състояние да разбере какво е светът Ацилут, тъй като това е свят, в който безкрайното и крайното се съчетават заедно. От една страна, целият този свят остава при Всевишния, а Той е напълно безкраен; но от друга страна — този свят е обърнат към нас, а ние сме крайни. Светът Ацилут включва Имената на Създателя, Неговите качества, които Той е пожелал да разкрие в света, Неговото управление на света. Затова Ацилут се нарича божественост, защото Той и Неговото име са едно. Качествата на Всевишния, които се намират в света Ацилут, са корените на нашия свят. И макар да се наричат „нищо“ и ние нямаме никакво постижение в тях, знаем, че тяхното постепенно развитие се превръща във все по-осезаема реалност, докато не достигне света, в който живеем.
Светът Брия е първият свят, отделен от божествеността, затова се нарича „нещо от нищото“, отделена реалност, произлизаща от „нищото“, какъвто е Ацилут. Това може да се оприличи със следната алегория. Когато човек обмисля някаква идея, по никакъв начин не можем да разберем какво мисли. Но когато човек пише, дори да не знаем какво точно, можем да схванем, че вече има нещо съществуващо. Светът Ацилут е подобен на мисълта, която изобщо не може да се забележи отвън и затова се нарича „нищо“. А в света Брия, макар все още да не могат да се различат детайлите, може да се схване, че тук започва оформянето на света и затова се нарича „нещо“.
[1] Това е артикулацията на буквите, която представлява аспект на действието в речта. По-горе вече беше казано, че речта и мисълта въздействат на световете именно чрез аспекта на действието на речта и мисълта.
[2] Там се казва за стиха „И създаде Господ Бог…“ (Берешит 2:7): „И на всяко място намираш, че думата „боре“ (сътворява) сочи към нещо, което е създадено от нищото и е получило съществуване в действителност.“
[3] Както беше казано по-горе, в началото на книгата, че светът е сътворен първоначално по такъв начин, че обновлението не е видимо за наблюдателя.
[4] Виж по-горе глава 2.
[5] Виж книгата „Руах Хаим“ на това място.
[6] В по-низшия свят обектите са по-осезаеми и по-малко абстрактни.
[7] Те са още по-високи от Ацилут, но поради тяхната възвишеност дори не могат да бъдат наречени „свят“.
[8] Светът Ацилут не може да бъде разбран и постигнат по никакъв начин.
[9] Той също не може да бъде „усетен с ръце“, но тъй като може да се постигне, че съществува, може да бъде наречен „имащ битие“, за разлика от света Ацилут, по отношение на който не може да се постигне дори неговата битийност и затова се нарича „нищо“.
[10] Нашият низш свят е целта на всички предшестващи го светове, защото всички те са сътворени само с цел в крайна сметка да се появи свят, в който има материален човек, притежаващ свободна воля.
[11] Там е казано, че буквите на думата адам съвпадат с буквите в думата меод.
[12] Всевишният сякаш е съдружник на човека по отношение на низшия свят, подобно на двама души, които имат общо начинание. Не може да се каже, че съдружието на човека в управлението на света се състои в това, че светът се управлява според законите на награда и наказание за неговите дела, защото това не може да се нарече съдружник. Съдружието тук е в буквалния смисъл — то е било установено още при сътворението на човека и се изразява в това, че всички светове имат нужда от делата на човека. Светът е сътворен така, че в него да присъства човекът, който с делата си ще бъде съработник в управлението на света.
[13] Тоест не може да се каже, че думата и речта не струват нищо, че не са способни да произведат никакво действие в света, защото речта има свое място и въздействие във висшите светове. Това е следствие от това, че речта има място и обхват в дълбочината на душата на човека, защото тя произлиза от неговата скрита същност и разкрива неговата същност. Силата на речта не е отделна сила като всички останали сили и инстинкти, а е обща сила, която изразява цялата реалност на човека. Може би причината човекът да разкрива същността си именно в речта, а не в действието, е свързана с това, че отговорността за последствията от действията не му позволява да реализира всички свои желания чрез действие. А по отношение на речта човек не вижда незабавните ѝ последствия и затова в нея се разкрива неговата същност и отговорността му към самия себе си.
[14] Защото думата на Тора, която излиза от устата му, обикаля целия свят и се възнася нагоре, и много висши свети сили се съединяват с тази дума, и тя се устремява по прав път и се украсява със свети венец и се измива в реката на бъдещия свят, която извира от Едемската градина, и се приема в нея и се всмуква в нея, и потоците от тази река хранят висшето дърво, а тази река изтича и венчава този човек за всички дни…
[15] Защото няма добро и зло, святост и нечистота, които да нямат източник и корен горе, и действието в низшите светове пробужда действие във висшите светове — това, което зависи от действие, се пробужда с действие…, а това, което зависи от думи — с думи…, и затова сме учили, че дадена дума се възнася нагоре и пронизва небесата, докато достигне мястото си, и там се пробужда това, което се пробужда, добро или зло, и за това е казано: „И пази се от всяко лошо дело“.
[16] Сто двадесет и осем хиляди крилати същества обикалят целия свят и когато чуят глас, улавят този глас, както сме учили, че няма дума в света, която да няма глас, и той се издига на небето, и крилатите същества го хващат и го издигат, и го съдят към добро или към зло, както е написано: „Защото небесната птица ще донесе гласа…“
[17] Тук не става дума за строгостта на забраната за лъжа, а за величието на силата на речта.
[18] Самият факт, че речта има въздействие, е тайна, защото се отнася за друг свят, по-висш от това, което е достъпно за нашето постижение.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com