Понятията цимцум (скриване) и кав (линия от светлина) от учението на Аризал. Цимцум описва изначалното единство и равномерност на проявлението на Б-га, скрито от нашето възприятие. Кав пък представлява нашето постигане на мирозданието като йерархична структура.
Тези два гореспоменати аспекта, „от страна на Всевишния“ и „от наша страна“, са именно същността на понятията цимцум и кав, за които говори Аризал. Той обяснява, че от гледна точка на цимцум е неправилно да се говори за каквато и да било промяна и различие в местата, няма по-горе или по-долу, лицева и обратна страна, а само истинска и пълна равномерност [на проявлението на Б-га]. А всички промени, различия в местата, и всички имена и названия са казани само от страна на аспекта кав. Виж в началото на книгата на Аризал „Оцрот Хаим“[1].
Известно е, че всички думи на Аризал за скритата част на Тора са алегории, и вътрешната същност на понятията цимцум и кав са двата аспекта, за които говорихме по-горе. А по своята същност, това е един и същ аспект и една концепция. Защото думата цимцум в този контекст не означава свиване, съкращаване и концентриране в себе си, за да се остави свободно място, а скриване.
Има се предвид, че единството на Всевишния, в аспекта на Неговата същност, изпълваща всички светове в пълна равномерност, ние наричаме с думата цимцум, тъй като Неговото Единство, изпълващо всички светове, е скрито и укритo от нашето възприятие, както е казано: „Наистина, Ти си Б-г, Който се скрива“ (Исаия 45:15). А нашето възприятие – това, че ние възприемаме реалността като стъпаловидна каскада от светове, един над друг в различни аспекти – ние наричаме с думата кав (линия), тъй като то е подобно на линия, спускаща се отгоре надолу.
За това е писал и Аризал, че от страна на цимцум, тоест от страна на същността на Единството на Всевишния в световете, което изпълва всичко, макар тя да е укрита и скрита от нас – е неоправдано да се говори за „по-горе и по-долу“[2] в аспекта на Неговата същност. И само от страна на кав, тоест от страна на нашето възприятие, че ние от наша гледна точка възприемаме реда на световете чрез тяхното каскадно стъпаловидно развитие, подобно на линия, е оправдано от наша страна да говорим за понятията „по-горе“ и „по-долу“.
(Освен това, от гледна точка на цимцум – че Той е скрил от нашето възприятие същността на Неговото единство, изпълващо всичко, би било неоправдано да се говори за различни нива („по-горе и по-долу“) дори за нашето възприятие, ако ние възприемаме еднакво скриване в пълна равномерност на всички места, като окръжност, в която няма понятия по-горе и по-долу и никакво различие между точките на нея.
Но от страна на кав, тоест след като волята на Всевишния е установила, че дори след цимцум и скриването, това скриване няма да бъде еднакво за нашето възприятие на всички места без разлика, ние възприемаме различни постижения в различни конкретни аспекти – чрез слизане на „линия от светлина“, която ни позволява да постигнем разкриването на светлината на Всевишния в различни светове и сили. При това, колкото по-висок е светът или силата, толкова по-голямо е разкриването на божествената светлина в него.
И нашето възприемане на светлината на Всевишния в този материален свят също се случва диференцирано, на различни нива и аспекти на различни места, както са изброили Мъдреците (Келим 1:6): „Десет нива на святост“ и „три осветени лагера“, един над друг по святост. Така че от страна на „линията от светлина“, нашето възприятие за разкриването на Светлината на Твореца, може да се говори за по-високи и по-ниски нива, и за различие на местата и различните аспекти и техните детайли, които са обяснени в думите на Аризал.
Такъв е смисълът на стиховете от Писанието „Б-г Всевишни“, „Нашият Б-г, Който е на Небесата“, „Седящият на Небесата“ и много други подобни, че от гледна точка на нашето възприятие е оправдано да се каже, че на дадено място разкриването на светлината на Неговата Божественост е по-забележимо за нас в сравнение с друго място, където Неговата светлина е скрита от нашето възприятие. Както е казал нашият праотец Яаков, стоейки на мястото на Светитилището: „Това не е нищо друго освен дом Б-жи“ (Битие 28:17), тоест на това място дори човек може да проумее, че в него няма нищо друго освен разкриването на светлината на Божествеността).
В това се състои и концепцията за „пустота и свободно пространство“, която спомена Аризал, и че целта на цимцум е била да разкрие съдовете (келим). Тоест, Неговата воля е постановила, по причина, скрита у Него, да скрие светлината на единството на Неговата същност на дадено място, в мяра, необходима за съществуването на всички светове и създания – най-великото скриване. И по този начин да сътвори толкова чудна концепция: да бъде видима и постижима реалността на безброй светове и сили чрез стъпаловидност и каскадно развитие; и да ги освети с разкриването на Светлината на Всевишния, фина светлина с необичайна точност и през безкраен брой екрани, дотам, че да могат да съществуват чрез стъпаловидно развитие и най-силните екрани също и нечистите места, и силите на сквернотата, злото и външните обвивки, на най-ниските степени, и изглежда и изглежда така, сякаш това е пустота, свободна от светлината на единството на Неговата същност, да пази Б-г от подобна мисъл. И ние възприемаме само тънък отпечатък и малка светлина, нещо подобно на линия. И когато тази линия от светлина достигне през целия ред от степени и множество екрани до най-долните сили, силите на нечистотата и злото, тогава разкриването на светлината на Всевишния изобщо не е забележимо за нашето възприятие. За това е казал и Аризал, че линията на светлината не е достигнала долния край и не се е прилепила към неговото дъно, и в следствие на това могат да съществуват по-висши и по-нисши аспекти, виж там. И това е ясно за разбиращите.
Но цимцум и кав са все едно, една концепция. С други думи, дори и в „мястото“, където се намират всички светове и създания, всичко е изпълнено и сега само със същността на Всевишния, както преди творението. Но тя е в категорията цимцум, тоест скриване, укрита и скрита от нашето възприятие, за да може чрез това скриване всички наши възприятия на световете да бъдат посредством стъпаловидно развитие и протягане на разкриването на Светлината в тях по многостепенен ред, подобно на линия.
За това е казал и Аризал, „че кав – нишката светлина – не се протяга и разпространява незабавно до долу, а малко по малко“. Има се предвид, чрез огромно множество от степени, в точно премерена мяра, в съответствие с необходимото за възприемането от нас на световете и реда на техните нива“. И разбиращият сам ще разбере корена на обяснената там концепция, защото е невъзможно да се обяснят подробно всичките му думи там.
Коментари
В тази глава авторът прави паралел между двата аспекта, „от Негова страна“ и „от наша страна“, и понятията цимцум и кав от учението на Аризал. Заедно с това, той обяснява, че всичко това е едно.
Става дума за следния цитат от Аризал: „Знай, че в началото на всичко цялата реалност е била проста светлина, наричана Ейн Соф. И там не е имало пространство, и никакъв вакуум, а всичко е било светлината на Ейн Соф. А когато възникнало в Неговата проста воля желанието да еманира еманираните… тогава е свил себе си в средата на своята светлина, в централната средна точка в нея, и останал вакуум между… А това място на пространството е кръгло и равно от всички страни, така че излиза: светът Ацилут и всички светове се намират в това празно пространство, а светлината на Ейн Соф го обкръжава равномерно от всички страни. Когато пък свил себе си, тогава през едната страна на това кръгло пространство протегнал светлина през една права линия, подобно на тънка тръбичка, светлина, теглеща се от Ейн Соф навътре в това пространство и изпълваща го.“
Авторът обяснява, че този цитат е метафора за двата аспекта, обяснени в предишните глави. Цимцум намеква за аспекта „от Негова страна“, който е скрит от нас. Тъй като според този аспект Всевишният изпълва всички светове напълно равномерно, този аспект е оприличен на кръг, тъй като всички точки в него са равни. А кав, линията, намеква за аспекта „от наша страна“, според който различните места се различават по своята святост.
Понятието „цимцум“ авторът обяснява по два начина. В началото той казва, че самият скрит аспект „от Негова страна“, по който Той изпълва всички светове, мъдреците са нарекли „цимцум“. Но по-нататък той се отнася към понятието „цимцум“ като към описание на самото скриване. Защото цимцум не е екран, скриващ светлината на Твореца, а възможност сякаш да се ограничи безкрайното и създаване на възможност да се сътвори ограничен свят. И самата реалност на ограничения свят скрива факта, че основата на света е безкрайна. Може да се каже, че понятието „цимцум“ се отнася както до факта, че има скриване, така и до самия скрит аспект.
Авторът подчертава, че аспектът „от Негова страна“ е в еднаква степен възвишен над всички светове, висши и нисши. От света Ацилут точно така, както и от силите на нечистотата. И затова никое сътворено същество, колкото и възвишено да е то, не може да пробие скриването и да постигне нещо от аспекта „от Негова страна“. В първия стих на Шма Исраел ние изразяваме вяра във „висшето Единство“ – в това, че от Негова страна светът изобщо не съществува.
[1] В началото на Оцрот Хаим се казва: Знай, че в началото на всичко цялата реалност е била проста светлина, наричана Ейн Соф. И там не е имало пространство, и никакъв вакуум, а всичко е било светлината на Ейн Соф. А когато възникнало в Неговата проста воля желанието да еманира еманираните… тогава свил е себе си в средата на своята светлина, в централната средна точка в нея, и останал вакуум между… А това място на пространството е кръгло и равно от всички страни, така че излиза: светът Ацилут и всички светове се намират в това празно пространство, а светлината на Ейн Соф го обкръжава равномерно от всички страни. Когато пък свил себе си, тогава през едната страна на това кръгло пространство протегнал светлина през една права линия, подобно на тънка тръбичка, светлина, теглеща се от Ейн Соф навътре в това пространство и изпълваща го.
[2] Тоест, за пространствена диференциация, включително диференциация и разграничаване на каквито и да било духовни нива и светове.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com