Два аспекта и два модела за това, как Всевишният изпълва и поддържа световете, които, на пръв поглед, би трябвало да си противоречат един на друг.
Но заедно с това[1], именно в това се проявява всемогъществото на Твореца, че въпреки това Той сякаш е скрил и намалил Своята слава, за да може да съществува понятието за реалността на сътворените и отново създадени светове, сили, и същества, в различни аспекти и отделни категории, а също и разделението на различните места, свети и чисти места и обратното – скверни и нечисти. Това [скриване] е и погледът от наша гледна точка. Ние сме способни да възприемем с органите на сетивата си само реалността на обектите така, както те са видими за нас. В съответствие с този ъгъл на зрение са изградени всички порядки на нашите поведенчески задължения, които ни е заповядал Всевишният, — закон, който не трябва да бъде нарушен.
Именно в контекста на този аспект нашите Учители оприличиха Всевишния на „душа в тяло“, както е написано в Зоар, че Той е „душа на всички светове“. В човека ние виждаме само тялото, докато душата е невидима за очите, макар и да изпълва цялото тяло. Тя може да бъде възприета само от разума. По същия начин ние виждаме и възприемаме само реалността на световете и съществата, а Всевишният сякаш се разпространява и крие в тях. Той им дава живот и съществуване, точно както душата се разпространява и остава скрита в тялото, за да го поддържа живо.
И всички имена, названия и атрибути, и качества на Всевишния, които намираме в свещената Тора, всички те говорят от страната на този аспект — така, както Той се възприема „от наша гледна точка“. В контекста на този аспект имат място и нашите задължения (заповеди), тъй като те идват от страната на връзката на Всевишния със световете, и изпълнението на заповедите произвежда промени във всички порядки на висшето Управление, както беше обяснено по-горе във Втора врата (гл.2).
За това е казано и в гореспоменатото предисловие към Тикуним: „десетте сфирот на Ацилут – Царят е в тях, Той и Неговата същност са едно в тях, те и техният живот са едно в тях, което не е така в десетте сфирот на света Брия, където те и Той не са едно, те и техните [съдове] не са едно. А Висшият над всички – Той слиза в десетте сфирот на Ацилут, и свети в десетте сфирот на Брия, и в десетте групи ангели, и в десетте небесни сфери, и не се променя на никое място“ — това е намек за двата гореспоменати аспекта[2].
А в Берешит Раба (4) са казали: „Защото Небето и Земята Аз изпълвам“ (Йермияу 23:24), и когато Той иска — е говорил с Моше от пространството между двете пръти на Ковчега. Каза раби Ханина бар Иси: понякога светът и всичко, което го изпълва, не могат да поберат славата на Неговата Б-жественост, а понякога Той говори с човек от пространството между космите на главата му.
И също така в Шмот Раба (3): „Когато Б-г желае, Неговата Слава изпълва Вселената: “Защото Небето и Земята Аз изпълвам”, и когато Той желае, Той говори от бурята в небесата: “И отговори Б-г на Йов от бурята”, и когато Той желае — от горящия храст“.
Затова Всевишният се нарича в устата на Учителите „Светия, благословен да е Той“. Защото в това име са съвместени двата аспекта заедно:
Светия – означава отделен и възвишен, и това е от Негова гледна точка, че Той наистина е отделен и твърде възвишен от всички аспекти на разделения и промени, но всичко е изпълнено само с абсолютно единство напълно равномерно, и Той е над всяко благословение и прославление, и Той не се нуждае да бъде благословен.
И в съответствие с този аспект няма никакъв смисъл в добавянето и умножаването на благословение, тъй като всичко е само просто единство, както преди сътворението на света. И както е написано (Йешаяу 40:25): „С кого ще Ме сравните, за да се изравня, казва Светия“. Този стих е казано за същността на Неговото Единство, както е известно в Рая Меемна и Тикуним.
А от страната на нашето постижение на реалността на силите и световете Той сякаш се нарича Благословен от страната на Неговото присъединяване към тях, защото именно те се нуждаят от добавяне и умножаване на благословение и благодат посредством желателни действия на човека, както писах по-горе във Втора врата.
Това е и „Светия, благословен да е Той“, тоест от Негова страна Той е „Светия“, и Той се нарича „Благословен“ сякаш от наша страна, и всичко е едно.
И по онзи аспект, който е от наша страна, Той се нарича в Писанието „Бог Всевишни“, „Седящият на Небесата“ и много подобни.
Коментари.
В тази глава авторът разрешава противоречието, приведено в началото на гл.4, и обяснява, че на всяко място, където Мъдреците са казали, че Всевишният изпълва целия свят напълно равномерно, се има предвид аспектът „от Негова страна“. А когато са говорили за това, че в световете има места с различни степени на святост, става дума за аспекта „от наша страна“.
В съответствие с това се променят и метафорите. Когато става дума за „Неговата гледна точка“, Мъдреците наричат Всевишния „Място на света“, а когато за „нашата гледна точка“, те го оприличават на душа в тяло.
И двата аспекта съществуват заедно. Аспектът „от наша страна“ е видим явно и постижим, но по същество – Всевишният изпълва всички светове напълно равномерно. Това е над нашето разбиране, но е предмет на вяра.
[1] Макар от Негова страна Той да изпълва всички светове, и като че ли изобщо няма свят, правилно би било да се каже, че заедно с това световете съществуват като пълноценна реалност, и едното не противоречи на другото, тъй като аспектът „от наша страна“ съществува едновременно с аспекта „от Негова страна“.
[2] „От наша страна“ и „от Негова страна“.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com