Нивото на служение на праотците и нивото на пророка Мойсей, който е достигнал духовната висота на постигане на Б-га
На това ниво са служили Праотците през всички дни на своя живот. Те, в своята неизмерима праведност и чистота на святостта на сърцето, са прилепвали своята мисъл към волята на Всевишния през всичките си дни, без прекъсване нито за миг, и са анулирали в своята воля всички сили в света, считайки ги за нищо. Затова праотците са се удостоявали със забележителни чудеса, излизащи извън рамките на природните порядки. И затова името на Всевишния е било наречено на тях: Всевишният се нарича „Б-г на Авраам“, „Б-г на Исаак“ и „Б-г на Яков“. Той Сам е казал (Изход 3:13): „Б-г на бащите ви“. Затова и са казали Мъдреците (Берешит Раба 47): „Праотците — те са Колесницата“.
Но нивото на нашия учител Мойсей е било още по-високо, както свидетелства Тора: „И не се е въздигнал в Израил повече пророк като Мойсей…“. Самото разграничение на неговото ниво от нивото на другите пророци е обяснил Самият Всевишен и е казал: „Аз съм Г-спод (Авайе), и се показвах на Авраам, Исаак и Яков с (името) Б-г Всемогъщ (Е-л Шадай), а с Моето Име Г-спод (Авайе) не бях известен на тях“ (Изход 6:2-3). Тук става дума именно за онова разграничение, което обсъждахме по-горе — между името Елоким (Всесилният) и името Авайе. В повечето случаи, когато става дума за постижението на праотците, Тора споменава името Елоким: „Б-г (Елоким), пред Когото ходеха моите бащи“ (Битие 48:15). „Елоким, Който ме пасе винаги“, и така го наричаме „Елоким на Авраам“. Както писах по-горе за святостта на тяхното ниво, те не са обръщали внимание на никаква сила и обект в света изобщо. Но постижението на тяхното пророчество не е било в анулирането на реалността на всички сили напълно. Затова и Писанието казва: „Показвах се на Авраам, Исаак и Яков с (името) Б-г Всемогъщ (Е-л Шадай)“. Същността на това име е подобна на името Елоким: Аз съм притежателят на всички сили и по Своята воля, във всеки миг, аз променям порядъка на всички сили в сравнение с това, което съм установил в момента на творението. Но в аспекта „Моето име — Г-спод (Авайе) не бях известен на тях“ в постижението на тяхното пророчество. А постижението на пророчеството на Мойсей е било в аспекта на особеното същностно име Авайе, и затова никаква сила не е била преграда пред светлината на постижението на неговото пророчество. И затова чрез всички чудеса на Всевишния, които са се случили чрез него, всички са видели пълното анулиране на съществуването на всички сили, и няма никой освен Него изобщо, в буквалния смисъл на думата, както казва Писанието: „На теб беше дадено да узнаеш, че Авайе е Елоким“. В това се състои и същността, и тълкуванието на собственото име Авайе.
За това е написано: „И говори Б-г (Елоким) с Мойсей, и му каза: Аз съм Г-спод (Авайе)“. Разкрил му е самата категория на постижението на неговото пророчество, че и името Елоким за него също е в аспекта на Авайе, както е написано: „Авайе е Елоким, няма друг освен Него“. И оттогава и нататък по отношение на Мойсей Писанието споменава само „И говори Авайе с Мойсей“, „И каза Авайе“. Такъв е смисълът на стиха (Второзаконие 34:10): „И не се въздигна повече пророк в Израил, когото Авайе познаваше лице в лице“. За това се говори и в Зоар, Тикун 26: „За Мойсей е казано: свали обувките си… тъй като на него не му е била нужна никаква преграда, за да види Шхина… А на праотците се е показвал само в обувки… но за Мойсей — без всякакво покритие, и тайната на думата е “и се показвах на Авраам, Исаак и Яков като Б-г Всемогъщ”.
За това са говорили и Мъдреците в края на главата Кисуй аДам (Хулин 89): “Повече е казаното за Мойсей и Аарон, отколкото казаното за Авраам; за Авраам е написано (Битие 18:27): “А аз съм прах и пепел”, а за Мойсей и Аарон е написано (Изход 16:7): “А ние какво сме?”. Тъй като “прах и пепел поне все още се възприемат като действителност на праха*, а Мойсей е казал: “а ние какво сме?”, сякаш няма никаква действителност в света изобщо и напълно. (И въпреки че е включил също и Аарон в тази категория, както са казали Мъдреците — повече е казаното за Мойсей и Аарон — това е, защото претенциите на Израил са били към двамата, затова им е отговорил в множествено число. Но по принцип на това най-велико ниво е бил само той).
Това е написано и в Мидраша (Дварим Раба, 11): “Исаак каза на Мойсей: аз съм по-голям от теб, тъй като аз протегнах шията си (на жертвеника, когато Авраам искаше да го принесе в жертва) и видях лика на Шхина, каза му Мойсей: аз се възвисих повече от теб, тъй като ти видя лика на Шхина и потъмняха очите ти… а аз говорих с Шхина лице в лице, и не потъмняха очите ми”, и това е ясно за разбиращия.
И виж това, което е написал раби Хаим Витал в Сефер Гилгулим, в обяснение на изказването на Учителите (Шмот Раба 2): “Авраам, Авраам, Яков, Яков — между тях в Тора стои знак за пауза, а Мойсей, Мойсей — не стои пауза”, тук става дума за прекъсване и малка преграда, предизвикана от тялото (за разлика от Мойсей, чието тяло не е представлявало дори малка преграда).
Бележка на автора. Понятието “прах и пепел” е подобно на смисъла на Червената крава: 280-те Съдове трябва да бъдат включени в източника на техния корен в буквата Алеф, който е простата сила на всички букви. А разграничението междуעפר (афар – прах) иאפר (ефер – пепел) е подобно на разликата между одеянията от кожаכתנות עור (китнот ор) и одеянията от светлина¹כתנות אור (китнот ор).
Коментари
Постижението на Праотците е било в името Елоким. Те са постигнали, че всички сили в света се анулират по отношение на техния висш Корен, Твореца, Който им дава съществуване и живот всяка секунда. В това е смисълът на думите на Авраам “аз съм прах и пепел”. Прах и пепел са корените на творението, всеки материален обект в крайна сметка се разпада и се превръща в “прах”. А пепелта, още повече, сякаш връща изгаряното към неговия духовен корен, с това е свързана и тайната на жертвоприношенията.
Но постижението на нашия учител Мойсей е било по-високо от това, то е принадлежало към категорията на името Авайе, което прониква и изпълва всички светове, и нищо не му е преграда. Затова той е казал: “а ние какво сме?”, тъй
като в неговото велико постижение той изобщо няма реалност.
Всичко това по никакъв начин не омаловажава достойнството на праотците. Напротив, именно защото те са праотци и тяхната задача е била да създадат реалността и телата на Израил в света, те е трябвало да принадлежат към стъпало, където има реалност на инструменти и тяло. А Мойсей, чиято задача е била да спусне Тора от надсветовните висоти в нашия материален свят, е трябвало да принадлежи към стъпало над всички светове, където се намира източникът на Тора, предхождаща световете.
¹ Думите עפר (афар – прах) и אפר (ефер – пепел) се различават по първата си буква, съответно ע (айн) и א (алеф), както и понятията одеяния от светлина (ор – светлина) и кожа (ор – кожа). Вследствие на греха на Адам неговите „одеяния от светлина“ са били заменени с „одеяния от кожа“.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com