Всевишният се нарича „Място“, защото Той съдържа и поддържа съществуването на целия свят, докато самият свят не е Негово място. Мъдреците сравняват едното с другото, как душата оживява тялото, но самата тя не зависи от него.
„…и също така първите благочестиви хора се задържаха един час… за да насочат сърцето си към Мястото…“.
Защо тук Всевишният е наречен Макам („Място“)? И също в Пиркей Авот (2:13) е казано: „Когато се молиш, не прави молитвата си като рутина, а с милост и молба пред Мястото, благословен да е Той“.
Мъдреците намекнали в думата „Място“ за важна идея. Нужно е да обясним и разберем какво са имали предвид, както и да разясним свързаните с тази концепция стихове от Писанието.
Вече е казано в „Авот“, че всички думи на Мъдреците са подобни на огнени въглени. Както въгленът, в който се вижда само искрица огън, ако го раздухаш и обръщаш – огънят ще се разпали и ще го обхване целия, и ти ще можеш да се ползваш от светлината и топлината на въглена – но само да се ползваш, а не да го държиш с ръце, защото когато огънят се разпали, трябва да внимаваш да не се изгориш. Такава е алегорията за всички думи на Мъдреците: дори ако ти се струват кратки и прости, те са уподобени на чук, който разбива скала. Колкото повече човек анализира, разглежда и внимателно изследва думите им, толкова повече ще се просветляват очите му от сиянието на тяхната велика светлина, когато открие в тях дълбоки концепции…
Но трябва много да се пазим от техните нагорещени въглени (думите на Мъдреците), за да не започнем да ги анализираме и изследваме повече, отколкото е необходимо [2]. Както е казано там: „…и се топли от огъня на Мъдреците“, тоест — да не се отдалечаваш напълно от изучаването на техните изказвания, защото тогава човек няма да възприеме нищо от тяхната мъдрост, но и да не се приближаваш твърде много, за да не се изгориш [3], а да „се топлиш срещу тях“.
Този принцип е истинен и в нашия случай, със словото „място“. Макар неговият прост смисъл да е ясен, ако го изучим подробно, ще открием, че Учителите са вложили в него велико значение. Наричането на Всевишния „Място“ Мъдреците обясняват в мидраша „Берешит Раба“ върху стиха „И достигна (Яаков) до мястото“ (Берешит 28:11). „Рав Уна от името на рав Ами каза: защо наричат Светия, благословен да е Той, „Място“? Защото Той е мястото на света, а Неговият свят не е Негово място.“ И в „Шмот Раба“ и в „Танхума“, гл. Тиса: „И каза Г-спод: ето място при Мен“ (Шмот 33:21): „Каза раби Йоси, син на раби Ханина… Моето място е допълнение към Мен, а не Аз съм допълнение към Моето място.“
В простото разбиране се има предвид, че както мястото поддържа и съдържа предмета, който се намира върху него, така подобно на това Творецът е истинското Място, което поддържа и дава съществуване на световете и всички творения. Ако Той отнеме Своята сила от тях дори за миг, мястото на съществуване и жизнената сила на всички светове ще изчезне, както е написано (Неемия 9:6): „И Ти оживяваш всички тях.“ Това е крайъгълният камък на вярата на Израел, както е писал Рамбам в началото на своята книга[4].
Затова в Зоар Владетелят на всичко се нарича „душата на всички души“. Подобно на това, както душата дава живот и съществуване на тялото, така Всевишният Един е животът на всички светове. Мъдреците също уподобяват поддържането на съществуването на целия свят чрез силата на Всевишния на поддържането на съществуването на тялото чрез силите на душата. Както е казано (Брахот 10): „Както душата изпълва и храни цялото тяло, така Всевишният изпълва и храни…“
В това е простият смисъл на концепцията, че Всевишният се нарича „мястото на света“.
Коментари
Първата част на тази глава представлява своеобразно предисловие и насока за изучаването на Третите врати. Раби Хаим обяснява, че всички слова на Учителите са уподобени на горящи въглени, понеже Тора произхожда от източник, който е над разума. А тъй като думите на Мъдреците са думи на Тора, тяхното вътрешно съдържание винаги се докосва до трансцендентното, което се намира извън всички светове. Учителят на раби Хаим, Вилненският Гаон, подчертавал, че всяко слово на Мъдреците има различни нива и страни, и външната страна винаги съответства на вътрешната, защото външното също се докосва до най-дълбоките нива.
Като уподобяват думите на Мъдреците на горящи въглени, учителите от Мишна ни учат на правилния подход към дълбоките концепции на Тора. От една страна, не бива да се въздържаме от тяхното изучаване, защото те са необходими, подобно на въглените, без които е почти невъзможно да се живее. От друга страна, както въглените топлят от разстояние, но не се държат в ръце или пазва, така и въпросите, разглеждани в Третите врати — като концепцията за „Мястото на света“ — не бива да се изучават по същия начин, както другите части на Тора, с опит да бъдат обхванати с разума. Трябва само да се размишлява върху тях „отдалеч“, като се докосваме до тях отвън. В никакъв случай не бива да се опитвате да правите собствени, далечни изводи въз основа на разбраното от тези въпроси. В крайна сметка, нашето разбиране е доста повърхностно и нашият разум е твърде груб за пълноценно постигане на подобни концепции.
Нека преминем към същността на въпроса, който се разглежда в тази глава и в тези Врати. Във Вторите Врати ставаше дума за молитвата и концепцията за нея беше разглеждана от все по-високи позиции, така че към края на Вторите Врати ние постигнахме разбирането, че молитвата засяга нива, много по-високи от положението на човека в света, и в определен смисъл се отнася към Самия Всевишен. В Третите Врати концепцията за молитвата се издига на още по-високо стъпало. Тук се обяснява, че молитвата е „молба за милосърдие пред „Мястото“. Става дума за най-висшата концепция, която по никакъв начин не е определена от границите на света.
Епитетът „Място“ по отношение на Всевишния се основава на изказването на Мъдреците: „Всевишният е място на света, а Неговият свят не е Негово място“. Това изказване може да се обясни на две нива — просто и дълбоко. В нашата глава раби Хаим го обяснява в простия смисъл, а в следващата глава ще става дума за неговото дълбоко значение.
Простият смисъл на това, че наричаме Всевишния „място на света“, се състои в това, че и след сътворението на мирозданието светът няма собствено съществуване, а Всевишният му дава съществуване и живот във всеки миг. Затова Мъдреците уподобяват Всевишния на място, както всеки предмет в света се намира на определено място, което му дава възможност да бъде и да съществува. В горните светове има много висок корен, наричан „място“, и той е източникът на жизнената сила на всички светове. Ако Всевишният отнемеше Своята енергия, аспектът, наречен „място“, би престанал да съществува, и тогава „ще се обнули мястото на съществуването и жизнената сила на всички светове“.
Втората част от изказването на Мъдреците – „светът не е Неговото място“ – може да се обясни по следния начин: Не бива да се твърди, че светът е място за разкриване на Всевишния, защото тогава би могло да се разбере, че светът е отделна реалност, съществуваща сама по себе си, а Всевишният сякаш излиза навън, разпространява се и се разкрива в нея. Но това не е така, защото макар и в аспекта, за който говорим сега, светът да е отделна реалност, в която Всевишният се разпространява и поддържа съществуването ѝ, цялата жизнена сила на тази реалност произлиза от това, че в своя източник светът не е нещо отделно от Твореца, и коренът на цялото мироздание се намира у Него, както ще бъде обяснено по-нататък.
По същия начин може да се разтълкува и цитатът от мидраша: „Моето място е допълнение към Мен, а не Аз съм допълнение към Моето място“. На нас ни се струва, че светът е реалност, която има свое собствено съществуване, а Творецът се разкрива в нея и се разпространява, за да ѝ даде живот. Но всъщност светът, мястото на разкритие, е допълнение към Него. Защото цялото Му разпространение в света произтича от това, че коренът на отделените светове се намира у Него.
Дотук беше разяснено простото разбиране на понятието „място“, а в следващата глава ще се говори за по-дълбокия смисъл на думите на Учителите.
[1] В Мишна е казано: „всичките им думи са като горящи въглени“, дори и тези, които на пръв поглед не говорят за някакви дълбоки концепции.
[2] Понятието „повече, отколкото е нужно“ е индивидуално и зависи от „широтата на сърцето“ на конкретния човек.
[3] „Да се изгори човек“ в този случай означава — да загуби разумността и логическото мислене поради прекомерни размишления върху тези въпроси. По-нататък, в края на глава 8, се споменава, че това може да доведе дори до отдалечаване от Тора и заповедите.
[4] Мишне Тора, Закони за основите на Тора: „Основата на основите, фундаменталният принцип на мъдростта — знанието, че има Онзи, Който съществува вечно, и Той е първопричината за всичко съществуващо. И всичко, което има в света — на земята, на небесата и под небето, — дължи своето битие на Неговата същност. И ако допуснем, че Той не съществува, от това ще следва, че изобщо нищо не съществува. Ако за всичко, освен за Него Самия, кажем, че не съществува, това няма да означава, че и Той не съществува, защото Неговото съществуване е безусловно. Всичко съществуващо зависи от Него, докато Той, благословен да е, не зависи нито от света като цяло, нито от която и да е отделна същност в него. И непроменимостта на Неговото битие е несравнима с непроменимостта на тяхното съществуване“.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com