В днешното поколение Тора е принизена и забравена. Изучаването на Писмената и Устната Тора трябва да бъде основното занимание, дори и да се извършва без постоянно духовно въодушевление.
Глава 1
И казах още: ще запиша в свитък величието на задължението за изучаване на Тора за всеки мъж от Израил, денем и нощем, и ще се изкажа малко по-обширно, с език, описващ великото – за ценността на великолепието и възвишеността на Тора и за прямодушния човек, който се занимава с нея и размишлява върху нея, за да угоди на своя Създател и Творец, и за човека на знанието, който събира сили, за да я подкрепи и да ѝ помогне. Защото вече много дни в Израил е унизено заниманието със святата Тора във всяко поколение, а сега, в тези поколения, поради нашите големи грехове, тя е паднала твърде, твърде много, намира се на най-ниското стъпало, да се смили над нас Милосърдният, както виждат очите ни по отношение на по-голямата част от нашия народ, вследствие на голямата тежест на бремето за осигуряване на прехрана.
И дори мнозина от онези, които са пожелали близостта с Б-г, са избрали за свое основно занимание изучаването на книги за богобоязливост и етика през всичките си дни, без да са установили като основно занимание в Тора изучаването на Писанието и многобройните закони, и още не са видели слънце нито веднъж в живота си, и над тях не е възсияла светлината на Тора. Б-г ще им прости, защото техните намерения са в името на Небесата; но не такъв е пътят, който води до пребъдването в тях на светлината на Тора.
А всъщност, книгите за богобоязливост са подобни на всички прави пътища на Г-спод[1]. Защото в първите поколения учещите са били потопени в занимания и изследване на нашата свята Тора, прекарвали са времето си в шатрите на учението на Гемара, коментарите към нея и Тосафот, и пламъкът на любовта към нашата свята Тора е горял в сърцата им, в чиста любов и страх пред Б-г; и цялото им желание е било да умножат нейната слава и да ѝ придадат величие, и те са разширявали границите с множество достойни ученици, за да се изпълни земята със знание.
Но с изминаването на много години, такъв е пътят на злото начало от древни времена – да завижда на народа на Б-г, който върви по пътя на Всевишния както подобава, и да се опитва да ги отрови със своята отрова. В резултат на това, много ученици са започнали да се занимават изключително с изтънчен спекулативен анализ на текстове (пилпул). А ние сме учили в Мишна (Авот 3:17): „Ако няма страх пред Б-г – няма мъдрост“, и още много подобни изказвания на Мъдреците, както ще приведем по-нататък. Затова са се пробудили много велики хора, „очите на общността“, които винаги са се стараели да поправят всички наши братя, дома на Израил, да изравнят неравностите и да оградят пролома, да премахнат препъникамъка от пътя на Б-жия народ, и са се изпълнили с дух, за да дойдат с упреци и наставления, и са съчинили книги за богобоязливост, за да изправят сърцето на народа, за да се занимават те със святата Тора и служението с чист трепет пред Б-г. Но всеки разумен човек ще разбере сам, че те не са имали предвид учениците да изоставят заниманията със самата Тора и да изучават през всичките си дни само техните етични книги. Техният правилен замисъл е бил основното занимание на святия народ да бъде изучаването на Писмената и Устната Тора и многобройните закони, защото те са „тялото“ на Тора, и същевременно [да отделят известно време] за чиста богобоязливост.
Днес обаче, в тези поколения, поради нашите големи грехове, всичко се е преобърнало, високото е принизено, и мнозина са превърнали в свое основно занимание изучаването само на книги за богобоязливост и етика, казвайки, че в това се състои целият човек в своя свят – да се занимава с тях постоянно, защото те възпламеняват сърцето, за да смирят и сломят злото начало с неговите въжделения, и да поправят себе си с достойни качества на характера. А Венецът на Тора се търкаля в ъгъла, изоставен от всички. И аз със собствените си очи видях в един град, че това се е разпространило до такава степен при тях, че в повечето им домове на учението има само множество етични книги, и дори един пълен Талмуд няма в тях. И те не виждат и не разбират, че не този път е избрал Всевишният, защото той няма да бъде желан пред Него, и след още малко време те ще останат без равини, които са в състояние да ги учат на законите; и какво ще стане с Тора?
В такава ситуация, кой може да сдържи думите си и да не възвести сред колената на Израил, за боящите се от Г-спод и мислещите за Неговото име, пътя, по който те трябва да вървят в светлината на Тора? Горко ни в деня на съда, горко ни в деня на укора за греха отбягване на изучаването на Тора, когато Всевишният прояви ревността Си за нея и потърси сметка за нанесената ѝ обида.
Първо, нека поговорим за въпроса за изучаването на Тора заради самата нея (лишма). Защото това също е грях на мнозина, които се въздържат от занимания с Тора, мислейки, че изучаването на Тора в името на самата нея означава – с неимоверен неутихващ плам, упоение и прилепеност към Б-г (двекут[2]). И има още по-негативно нещо, когато смятат, че: заниманието с Тора без плам е нищо и е без никаква полза. А когато видят, че не са в състояние да бъдат на такова ниво – учението им да бъде с постоянен плам и прилепеност към Б-г, те изобщо не започват да учат и затова Тора изчезва.
А от казаното по-нататък ще стане ясна възвишеността на святата Тора и на човека, който се занимава с нея както подобава. За тази цел е необходимо да се цитират няколко изказвания на нашите Учители в Талмуда, в мидрашите и в Зоар, в които става дума за чудесните качества на святата Тора и на този, който се занимава с нея, за размера на наградата за нея и наказанието. И макар всички тези изказвания да са общоизвестни, въпреки това ги събрах, за да възпламеня сърцата на желаещите да се прилепят към любовта на Тора на Б-г и да пребъдват в сянката на Всевишния.
[1] „Прави са пътищата Г-сподни, праведниците ще ходят по тях, а злодеите ще се спънат в тях“ (Осия 14:10).
[2] Думата двекут означава буквално „прилепване“, „прилепеност“, приобщаване, близка привързаност към Тора и към Б-г.