Богобоязливостта — особена заповед и особено качество, „ключ“ към вратите на висшата мъдрост
И в съответствие с големината на хранилището за богобоязливост, което човек си е приготвил, така по тази мярка ще може да влезе и да се съхрани в него урожаят на Тората, толкова, колкото може да побере хранилището. Защото бащата, който раздава урожая на синовете си, дава на всекиго толкова, колкото ще се побере в хранилището на сина му, което той си е приготвил предварително. И дори бащата да желае и ръката му да е отворена да му даде много, но ако синът не може да приеме повече, защото хранилището му не е достатъчно голямо и не може да съдържа повече, тогава и бащата не може да му даде повече сега. А ако синът не си е приготвил дори малко хранилище, бащата няма да може да му даде нищо, тъй като той няма защитено място, където урожаят да се съхрани.
Така и Всевишният: Неговата ръка е сякаш отворена, за да дава на всеки човек от Неговия избран народ множество мъдрост и разбиране на Тората, за да се съхранява у него и той да я привърже към скрижалите на сърцето им, за да се забавлява с нея, когато дойдат в света на покоя, и тяхното учение да е в ръката им.
Но това зависи от съкровищницата на богобоязливостта, предварително създадена от човека. Ако той е приготвил голяма съкровищница от чиста богобоязливост, тогава Всевишният ще му даде мъдрост и разбиране с голямо изобилие, в съответствие с вместимостта на хранилището. Всичко е според големината на съкровищницата.
А ако човек не е подготвил дори малка съкровищница, ако изобщо няма богобоязливост, то и Всевишният няма да му даде никаква мъдрост, тъй като тя няма да се задържи у него, защото Тората му е презряна, да не бъде казано за нас, както са казали Мъдреците.
И за това говори стихът (Псалми 111): „Начало на мъдростта е страхът Господен“. Както се обяснява в предисловието към Зоар (7): „Раби Хия започна: “Начало на мъдростта е страхът Господен”, този стих трябваше да звучи така: “краят на мъдростта е страхът Господен”[1], но тя е началото, за да се влезе в нивото на висшата мъдрост; първите врати към висшата мъдрост са богобоязливостта“.
Ясно е, че макар богобоязливостта да е само една заповед, и в Йерушалми е казано, че всички заповеди не струват колкото една тема в Тората, заповедта за придобиване на богобоязливост е изключително велика, тъй като тя е необходима за самото изпълнение и съхранение на Светата Тора, и без нея тя става презряна в очите на хората. Затова тя трябва да присъства в човека още преди той да е пристъпил към изучаването на Тората.
Бележка на автора. Така може да се обясни изказването на Мъдреците (Брахот 55): „Всевишният дава мъдрост само на този, у когото има мъдрост, както е казано (Шмот 31:6): “…а в сърцето на всеки мъдър по сърце Аз дадох мъдрост”; “Той дава мъдрост на мъдреците” (Даниил 2:21)“. А на пръв поглед е странно, защото ако е така, откъде ще се намери у човека първоначалната мъдрост? Но същността е в това, че Писанието казва с прав текст, че и богобоязливостта се нарича мъдрост, както е написано (Иов 28:28): „И каза на човека: ето, страхът пред Бога – той е мъдрост“, и това е по гореспоменатата причина, че тя е добра съкровищница за мъдростта, за да се пази и съхранява в нея.
За това са казали, че Всевишният дава висшата мъдрост на Тората, за да се съхранява у човека и неговото учение да е в ръката му, само на този, у когото има мъдрост, а именно съкровищница на богобоязливост, която трябва да е у човека предварително, както говорихме по-горе.
(А разбиращият ще разбере дълбинната част на това изказване на Мъдреците в съответствие с тайните на Тората и писанията на Аризаля, които са казали: висшата мъдрост се разкрива само чрез качеството Малхут (Царство) на Всевишния, а именно приемането на игото на Небесното царство, както говорихме по-горе).
И така можем да разберем изказването на Мъдреците, че няма Всевишният в Неговия свят нищо, освен четирите лакътя на Закона (Брахот 8), а по-нататък са казали (Брахот 33), че няма Всевишният в Неговите хранилища нищо, освен съкровищница на богобоязливост. А според нашето обяснение – всъщност всичко е едно, и затова са казали „съкровищници“ на богобоязливостта.
[1] Т.е. богобоязливостта е резултат от мъдростта, а не я предхожда.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com