Магията и силите на нечистотата, въпреки привидната им способност да действат против природата, всъщност нямат собствена сила и се анулират напълно чрез истинската вяра в абсолютното Единство на Всевишния.
Мъдреците тълкували в рамките на тази концепция стиха „че Г-спод – Той е Б-г, няма друг освен него“ (Второзаконие 4:35). Казал раби Ханина: „и дори магията“ (Хулин 7).
Всички действия на магията произлизат от силите на нечистотата на нечистата Колесница. Изкуството на магията, с което членовете на Синедриона е трябвало да бъдат запознати, включва знание за имената на нечистите духовни сили и знание за силите на нечистата Колесница по техните имена. Чрез тях магьосниците извършват различни странни действия, когато заклинават силите на нечистотата чрез елемента на доброто, намиращ се вътре в тях, за да им дадат жизнена сила за извършване на чудеса, противоречащи на естествения ход на събитията. Виж Ец Хаим, Шаар Клипат Нога. Тъй като Творецът, Господарят на всичко, е установил тяхната мощ над природните сили, произтичащи от звездите и съзвездията. По този начин те ще имат възможност да извършват действия, включително противоположни на природата на силите на звездите и съзвездията, които са установени в тях в момента на творението. Както е известно, на всяка сила и свят Творецът е установил възможността да управлява и да скланя силата и света под нея.
А това, което са казали мъдреците: „магията отрича висшата свита“, означава, че Всевишният е установил: силите на нечистотата могат да преобърнат само порядките на силите на „висшата свита“ на звездите и съзвездията, но не са в състояние да преобърнат порядъка на светите действия на силите на святата Колесница. И обратно, когато ги заклинават с имената на силите на святостта, незабавно и напълно се анулират всичките им действия, както е написано в Зоар, Тикуним 69: „Тези, които разбират от клипот (външните обвивки, силите на злото), заклинават с имената на Всевишния тези клипот и отменят суровата присъда“. Виж Ец Хаим, там също. Тъй като тяхната сила не е от самите тях, защото няма нищо освен Всевишния, притежателят на всички сили. И всъщност всичко е изпълнено само със същността на простото Единство. И освен Него няма никаква реалност на сила изобщо, нито на силите на нечистотата, нито на каквато и да е сила, свят или творение изобщо; за това са казали „няма нищо освен Него, и дори магията“.
Затова Талмудът привежда тук разказа за жената, която се опитала тайно да вземе прах изпод краката на раби Ханина (за да му направи магия). Казал ѝ: вземи, няма да ти помогне, написано е „няма нищо освен Него“. И пита Талмудът: „а нали е казал раби Йоханан: защо магията се нарича кшафим? Защото отричат (макхишим) Висшата свита“. Отговаря Талмудът: „с раби Ханина е по-различно, защото са велики неговите заслуги“.
Няма съмнение, че раби Ханина не се е смятал за толкова голям праведник с такива заслуги от Тора и многобройни добри дела, че да бъде сигурен, че магията над него не е властна. Но същността е в това, че, както писахме по-горе, тъй като всъщност силите на нечистата Колесница нямат никаква сила от самите тях, а само Всевишният е установил тяхната сила над природните сили на звездите и съзвездията, за да имат по този начин възможност да извършват действия и да променят природните порядки на съзвездията; но без Всевишния те са нищо и празнота. Затова и раби Ханина, не че се е надявал на заслугата от святостта на своята Тора и многобройните добри дела, а само е знаел и е оценявал своето съзнание, че истински е установена в сърцето му вярата: няма освен Всевишния абсолютно никаква сила. И се е приобщил в святостта на своята мисъл към Притежателя на всички сили, Единния Господар, изпълващ всички светове, и тук изобщо няма никаква власт и реалност на друга сила. Затова е бил уверен, че няма да имат над него власт магическите действия, произтичащи от силите на нечистата Колесница. Затова и е казал на магьосницата: вземи (праха изпод краката ми), няма да ти помогне, написано е „няма нищо освен Него“.
И наистина това е велико нещо и чудесно средство, за да се премахне от себе си всичко отрицателно, да се анулират негативните намерения на другите хора, така че те да не могат да властват над човека и да не му окажат никакво въздействие. Когато човек установи в сърцето си: тъй като Г-спод е истинският Б-г и няма освен Него изобщо никаква сила в света и във всички светове, и всичко е изпълнено само с Неговото просто единство, и когато човек напълно анулира в сърцето си и не обръща никакво внимание на никаква сила и воля в света, и подчинява и приобщава чистотата на своята мисъл само към Единния Господар, благословен да е Той, – тогава Всевишният ще направи така, че сами по себе си да се отвърнат от човека всички сили и желания в света и да не могат абсолютно нищо да му направят.
Бележка на автора. В това е и същността на изказването на Мъдреците в мишната Рош аШана: „Г-спод каза на Мойсей: направи си змия и я постави на прът; и ще бъде, всеки ухапан, ако погледне към нея, ще остане жив. И направи Мойсей медна змия, и я постави на прът, и беше, ако змия ухапеше човек, то, поглеждайки към медната змия, той оставаше жив“ (Числа 20). А нима змията умъртвява и змията оживява? Но по онова време, когато Израил гледали нагоре и подчинявали сърцето си на Небесния си баща – те се изцелявали…“ Има се предвид, че когато те гледали нагоре към змията и се замисляли за нейната сила на злото, и заедно с това я анулирали в сърцето си и не обръщали внимание на нейната страшна мощ, а подчинявали сърцето си всъщност само на своя Отец Небесен – те се изцелявали. И в това е истинската същност на понятието за подслаждане на силите и съдовете в техния корен, и това е ясно за разбиращия.
Тази концепция е отразена и в Зоар (Предисловие, 12): „Четвърта заповед, да се знае, че Авайе е Елоким, както е казано „и знай днес… че Г-спод (Авайе) е Б-г (Елоким)“, да се включи името Елоким в името Авайе. И когато човек знае, че всичко е едно, и няма да разделя, тогава дори и онази Друга Страна ще се оттегли от света…“ и разбери.
Такъв човек ще може също така да прави чудесни и забележителни неща, обратни на порядъка на природните сили, тъй като подчинява и приобщава чистата вяра на сърцето си с непоколебима истина само към Всевишния, а за Него всичко е едно, във всеки миг – дали да действа по природния ред, който Той е установил, или обратно на порядъка на природата.
Както намираме относно раби Ханина бен Доса, който е извършвал по всяко време дори такива действия, които са противоречали на природния ред на нещата. Например, той е казал (Таанит 25): „Този, който е казал на маслото да гори, ще каже и на оцета да гори“. С други думи, тъй като за Всевишния и едното, и другото са едно и също, както казахме по-горе; и съответно Творецът е удовлетворявал молбата на раби Ханина. И много други чудесни истории се привеждат в Талмуда за него.
Коментари
В тази глава авторът обяснява как вярата в Божието Единство може не само да неутрализира силите на злото и магията, но дори да изведе човека извън рамките на природните закони, както се е случило с раби Ханина. Същността на магията е да създаде илюзията, че съществува друга сила освен Божията, като по този начин подлага на съмнение абсолютното Му господство. Докато при всеки друг обект в творението може да се проследи връзката му с Божията слава, при магията това изглежда невъзможно. Нейната цел е именно да отрича Единството и да скрива светлината на Твореца. Въпреки това, в крайна сметка дори магията и силите на злото служат за разкриване на Божието Единство. Те са изпитание и контраст, които, бидейки отречени и преодолени от човека, само доказват и утвърждават всеобхватната власт на Твореца.
Авторът представя и своето знаменито „чудесно средство“ за противодействие на всякакви беди и зли намерения. В момент на опасност човек трябва да съсредоточи цялото си съзнание върху Единството на Твореца – върху истината, че няма друга сила освен Неговата и че всичко е пропито от Неговото просто и абсолютно единство. Този метод е ефективен не само срещу духовните сили на злото, но и срещу опасности, произтичащи от хора, които притежават свободна воля. Причината е, че човек, който е установил тази абсолютна истина в сърцето си, сам се превръща в проявление (или „посланик“) на това Божествено единство. От гледната точка на тази върховна реалност, действията на другите хора губят способността си да причинят вреда, защото в контекста на абсолютното Божие присъствие тяхната отделна, противостояща сила просто не съществува.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com