Висшите нива на душата, хая и йехида, са свързани с корена на мисълта и са източникът на духовния живот. Първоначално Адам е притежавал това ниво, но след грехопадението то става недостижимо за хората в този свят.
Но „има и още думи у Бога“[1] за служещия на Всевишния в святост, в по-конкретна категория. Това е категорията „корен на душата“, наричана още „душата на душата“, спомената в Зоар, и се нарича хая. Първият човек, Адам, е постигнал нея, както и категорията йехида, включена в нея – тайната на света на Адам Кадмон. За разбиращите книгата „Ец Хаим“ е ясно, че Адам се е удостоил с категорията на истинските хая и йехида в тяхното основно място.
В това е главният смисъл на тълкуванието на Мъдреците (Берешит Раба 7:5, 8:1) на стиха „нека земята произведе жива душа“ (Битие 1:24): „дори душата на Адам-първочовек, дори душата на Машиах“. Защото тази категория е тайната на Събранието на Израел, на Висшата Земя на Живота (и коренът на основата на праха от четирите първооснови, предвечните корени, праотците на всички светове, споменати в Зоар, Ваера 23). И виж Зоар Шмот 12, Шлах 174, „тайната на писанието ‘нека земята произведе жива душа'“. И виж Рамбан на стиха „да сътворим човек“, защото духът от Господа е говорил в него.
Затова първият човек, Адам, е бил готов да живее вечно, защото тя е „мъдростта, която оживява своя притежател“ (Еклисиаст 7:12), и затова се нарича хая (жива), и в това е „нека земята произведе жива душа“. А след греха тя се е оттеглила от него. И оттогава нито един човек не се е удостоил с нея, докато е бил в този свят. А когато Енох е достигнал тази степен и е наследил високия статут на Адам, както е писано в Зоар, — светът не е могъл да го понесе, и той е бил принуден да напусне този свят. Също и Илия е напуснал света, когато е постигнал малко от това висше сияние, както е писано в Зоар: „Сказал му е Светият, благословен да бъде… светът не може да те понесе с хората“. Ние се надяваме да достигнем тази степен след възкресението, когато „Той ще излее върху нас дух (руах) от висините“.
Хая се отнася към корена на човешката мисъл. Защото понятието за мисъл се състои в това, че човек концентрира своето мислене, за да мисли за някакъв конкретен въпрос – това е аспектът нешама – и тогава мисълта е постижима поне за самия мислещ човек. Но коренът и източникът на силата на мисълта в общия смисъл са скрити и напълно потайни, и дори самият човек не постига откъде се появяват, и това е аспектът на „корена на неговата душа (нешама)“. Тази покрита с тайна концепция е аспектът на комбинациите от букви на всяка дума, който е коренът на душата на буквите, и силата на тяхната духовност в техния висш корен. А истинската същност на порядъка на техните съчетания в техния висш корен за нас днес е непостижима, тъй като ние не постигаме корена на душата. А след възкресението ние ще разберем тайната на порядъка на съчетанията на буквите в корена на тяхната святост. За това са казали в Зоар: „Тора е скрита и открита… а в Бъдния свят ще бъдат поканени да съзерцават душата на душата на Тора“.
Това е и нивото на колективната душа на всички синове на Израел заедно, Малхут на света на Ацилут, и затова тя се нарича „Събранието на Израел“.
Бележка на автора: Кнесет Израел (Събранието на Израел) се споменава в святата Тора в стиха „И казаха: Бог, Бог на духовете на всяка плът“ (Числа 16:22). Виж Зоар, Корах 176: „И казаха: Бог, Бог на духовете на всяка плът“… защото това е мястото, където са свързани душите на света, всички се издигат там и оттам идват“. А Мъдреците са тълкували (Брахот 35): „Който обира баща си и майка си, и казва: ‘няма грях’ — той е съучастник на разрушителя“ (Притчи 28:24): „Баща“ тук е Всевишният, а „майка“ — Събранието на Израел“. В Зоар на много места стиховете от Писанието за бащата и майката се тълкуват като за Всевишния и Кнесет Израел/Шхина. Затова колективът на Израел, всички взети заедно, се наричат „органи на Шхина„.
Такъв е смисълът на стиха (Йеремия 2:2): „Иди и викай в ушите на Йерусалим такива думи: ‘Така каза Господ: Помня благостта на твоята младост, любовта ти като на годеница, когато ме следваше в пустинята, в незасята земя’.“ Целият Израел като колектив се нарича тук Йерусалим, защото в него се е събирал целият Израел по време на празниците на видението, и така целият Израел е получавал благодатта на Тора, святостта и богобоязънта, всеки — в съответствие с корена на своята душа в Кнесет Израел. Затова Кнесет Израел се нарича Висшият Йерусалим, и за нея се казва тук „любовта ти като на годеница (клулотайх)“, тоест включваща всички заедно (клилут)[2].
В това се състои концепцията за Шхина, където и да се споменава тя. Простият смисъл на думата Шхина е установяване на постоянно място на пребиваване, както са казали мъдреците в „Берешит Раба“: „От деня, в който Всевишният е сътворил Своя свят, Той е пожелал да има пребиваване в нисшите светове“. А основното място на пребиваване на Всевишния е било в Йерусалим — разкриването на Неговата святост без облекло. За това са казали Мъдреците в трактата „Шабат“, 145: „Както хората казват, в моя град — моето име [е известно и не са нужни специални одежди, за да се заслужи уважение], а извън моя град — [срещат по] одеждите“. Виждаме, че дори прости изказвания на Мъдреците изискват дълбок анализ.
[1] Йов 36:2
[2] Игра на думи клулотайх-клилут, думи с общ корен кол — всичко.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com