Душата на човека се състои от три категории: нефеш, руах и нешама, които съответстват на действията, речта и мислите. Тези три аспекта се проявяват в думите чрез буквите, гласните и знаците за ударение и интонация.
Известно е, че душата на човека като цяло се състои от три отделни категории – нефеш (нисшата душа), руах (дух) и нешама (висшата душа). Те са същите три категории: действия, реч и мисли, които представляват целия човек. И във всяка дума има три аспекта – действия, реч и мисли – които са нейните „букви“, „гласни“ и „знаци за ударение и интонация“. Както е писано в предисловието към „Тикуним“ (8): знаците за ударение и интонация (таамим) са нешама, гласните са руах, а буквите – нефеш.
Бележка на автора: Въпреки че Аризал ги разделя на четири категории – таамим, гласни, тагин („коронки“ над буквите) и букви – както е известно, в основата си те са само три основни категории. В цялата книга „Тикуним“ те са разделени само на три категории (таамим, гласни, букви), а „коронките“ над буквите не се споменават, с изключение на трите линии над всяка от буквите שעטנ“ז ג“ץ, които са отделна концепция. Причината за това е обяснена в „Ец Хаим“, където накратко се казва: „Така може да се разбере твърдението в „Тикуним“, защото на едно място се казва, че буквите са тялото, а на други места се открива, че буквите са нисшата душа (нефеш). Ако е така, буквите се наричат тяло, а „коронките“ са нисшата душа на буквите. И както нисшата душа никога не се отделя от тялото, така и „коронките“ никога не се отделят от буквите в свитъка на Тора, което не важи за гласните и знаците за ударение и интонация. Тъй като „коронките“ са прикрепени към самите букви, които се оприличават на тяло, те са общи за буквите. Затова не се споменават в „Тикуним“, защото вървят заедно с буквите. Споменавайки тялото, имаме предвид и нисшата животинска душа, тъй като те се разглеждат като едно.“
Буквите са категорията „действия“. Тяхната реалност сама по себе си, без гласните, може да съществува само в категорията на действието, т.е. действието на писане, както са изписани в свитъка на Тора, без гласни, тъй като е невъзможно да бъдат произнесени без тях. Затова буквите сами по себе си, без гласните (заедно с „коронките“, както е обяснено), се наричат категория нефеш, нисша душа, която принадлежи към категорията на „действията“, както е известно.
Гласните са категорията руах (дух). Те идват заедно с буквите чрез човешката реч, която е част от категорията руах. Подобно на това, че основната жизненост на човека е чрез неговия дух, и ако духът излезе от него, той умира, въпреки че част от нефеш все още остава в него, както е известно; така и основната жизненост на произнасянето на буквите са гласните, без които е невъзможно те да бъдат изговорени. Както е писано на няколко места в „Тикуним“, „…а разумните“ — това са гласните, „ще възсияят“ — те светят в буквите.
Знаците за ударение и интонация (таамим) на думите са в категорията на мислите и намеренията на сърцето, категорията нешама (висша душа). Те са движението и управлението на гласните и буквите, насочвайки ги в определена посока, което зависи от мисълта и разума. И в „Зоар Хадаш, Шир аШирим 22“: „Златните висулки“ (Песен на песните 1:11) — това са движенията на таамим, тъй като те идват от главата на царя, за да дадат знание и разум на всички букви“.
Затова те се наричат таамим (буквално „причини“): подобно на това, че причината и тълкуванието на всеки въпрос е скритият в него разум, от който човек може да го разбере в своята мисъл.
И в „Тикун 18“: „…а буквите спрямо гласните са като тялото спрямо духа, а съдът на гласните е нефеш. Нешама е венец над всички и от нея са венците, таамим над гласните и буквите. И тя зависи от мисълта, а гласните зависят от произношението, а буквите от действието“.
Следователно, истинският служител, този, който действа с намерение, угодно на Всевишния, възнамерява да съедини и прилепи в своята молитва всичките три аспекта на душата си – нефеш, руах и нешама. Когато произнася всяка дума от молитвата, в която има и трите категории – нефеш-руах-нешама в нейните букви, гласни и акценти, той трябва да се постарае с цялата сила и чистота на сърцето си да освети и съедини чрез тази дума своята нефеш с руах, а руах с нешама, и те заедно да се издигнат към корена на тази дума във висшите светове.
За това са казали в „Тикуней Зоар Хадаш“ (76): „…а разумните ще възсияят като сиянието на небосвода“… това са тези, които имат разум да знаят в молитвата как се издигат… в буквите, гласните и акцентите…“. И на стр. 78: „и които имат сила да стоят в чертога на царя“ (Даниил 1:4) — в молитвеното стоене, в молитвата, която включва акценти, гласни и букви“.
Бележка на автора: По този начин ще бъдат поправени и трите категории, дори ако човек е нанесъл вреда на една от тях с лошо действие, дума или мисъл, и по този начин е довел до отделяне и прекъсване на връзката между тях, както беше писано по-горе в „Първа врата, гл. 18“. Сега, чрез това, те ще бъдат поправени и ще се върнат към връзка една с друга, всяка с по-висшата, както в началото, и в това се състои коренът на концепцията за покаяние (тшува), както е обяснено там подробно.
Това е смисълът на стиха (Исаия 6:10): „Затлъстя сърцето на тоя народ, ушите си запушиха, и очите си затвориха, за да не би да видят с очи, да чуят с уши, да разберат със сърце и да се обърнат, та да ги изцеря.“ В края на стиха редът е обратен на началото. Сърцето е категорията на мисълта, както е известно, ушите са органът за чуване на речта, а очите са органът за зрение, за да виждат фактическите действия. Това са трите категории нефеш-руах-нешама. Когато човек съгреши, те го напускат постепенно, по ред. В момента, в който му дойде наум да извърши някакъв грях, веднага го напуска категорията нешама, тъй като тя е много висока и възвишена. Ако съгреши още, и категорията руах го напуска напълно, или се поврежда и търпи вреда, и тогава нейната връзка с категорията нешама е несъвършена. Ако съгреши още повече, тогава и категорията нефеш става увредена или е напълно отсечена от връзката с категорията руах. Когато човек се покае, той ги постига отново по обратния ред – отдолу нагоре – на този, по който са го напуснали в началото. Първо той постига категорията нефеш, след това идва и се настанява в нея руах и се свързва с нея, а след това идват и ги покриват искрите на светлината на нешама, и тогава всички те се свързват една с друга както трябва. По този начин гореспоменатият стих от Исаия получава своето обяснение.
Въпреки че по-горе, в „Първа врата, гл. 20“, се обяснява, че ако човек е нанесъл вреда или е отсякъл своята категория нефеш, и е спуснал всичките ѝ девет сфирот в бездните на злото, то с помощта на покаянието той еманира и протяга святост и висша светлина отгоре, първо към категорията нешама, а от нея те се протягат към руах, и тогава руах предава сиянието на великата светлина, която се излива върху нея, също и на нефеш, и по този начин тя се издига от дълбините на злото, за да се свърже с категорията руах, както по-рано; и подобен процес се случва и в случай, когато е нанесена вреда на категорията руах. И както е известно от писанията на Аризал, за поправянето на който и да е парцуф или аспект е необходимо да се протегнат светлини и нови мохин от самия връх, през всички парцуфи и степени, до съответния парцуф и аспект, които трябва да бъдат поправени и към които се протягат мохин. Всичко това е само за да се издигне нефеш от дълбините на нечистотата, в която се е потопила, или да се поправи нейната увреденост, е необходимо да се протяга святост и висша светлина отгоре надолу, да се изгонват и унищожават с този огнен пламък силите на нечистотата, в които се е потопила, или да се запълни нейната увреденост, и да се издигне пречистена и поправена, за да може да се свърже с руах. По същия начин се поправя и категорията руах, на която е нанесена вреда. Но след като те вече са поправени чрез покаяние, редът на тяхното навлизане след това в тялото на човека е отдолу нагоре, както казахме. Това е смисълът на думите в гореспоменатия стих: „и да не се върне той, и да не се изцери“, тоест – ако би върнал всяка категория на своето място, тогава би се изцерил.
[1] Виж Даниил 12:3: „Умните ще сияят като светилата на небесния свод.“
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com