Изучаването на Тора е невъзможно без богобоязливост и страх от греха. Без тази основа знанията не се запазват, подобно на зърно без хамбар, което загива и се губи.
Обаче, несъмнено, не може да се каже, че за заниманието с Тора не е нужна никаква чистота на мисълта и богобоязливост. Защото сме учили в Мишна с ясен текст: „Ако няма страх (пред Б-г) – няма мъдрост“ (Авот 3:17). И са казали (Йома 72): „Какво означава написаното (Притчи 17:16) „за какво е тази цена в ръката на глупеца да купи мъдрост, а сърце няма“? Горко на учениците на мъдреците, които се занимават с Тора, а нямат в себе си страх от Небесата“. И в Шмот Раба (40): „Всеки, който знае [Тора], но няма в ръката си страх от греха, няма нищо в ръката си, защото Тора е преплетена със страха от греха“. И в предговора към Зоар (11): „казал раби Шимон бар Йохай, че богобоязливостта е вратата, през която се влиза във вярата, и на тази заповед стои целият свят… и това е основата и фундаментът на всички останали заповеди на Тора, този, който пази богобоязливостта, пази всичко, който не пази богобоязливостта – не пази заповедите на Тора…“ вж. там. И в Зоар, гл. Беар: „Какво е ярема на небесното царство? Това е като онзи бик, на когото отначало възлагат ярем, за да получат от него благо за света… а ако не го приеме върху себе си отначало, не може да служи. Тук е същото, човек трябва да приеме върху себе си ярема отначало, а след това ще Му служи във всичко, което е нужно, а ако не го приеме върху себе си отначало, не може да служи. За това е и написано: „служете на Г-спод в страх“, какво означава „в страх“? Както е казано „начало на мъдростта е страхът Господен“, и затова той е в началото на всичко, тъй като с негова помощ се влиза в останалата святост, а ако в него няма богобоязливост, не пребъдва в него висшата святост…“
И още са казали (Авот 3:9): „Ако страхът на човека от неговия грях предхожда неговата мъдрост, неговата мъдрост се запазва; а ако мъдростта на човека предхожда неговия страх от греха му, неговата мъдрост не се запазва“, защото страхът от греха в началото е основата за съществуването на мъдростта на Тора.
И както са казали Мъдреците (Шабат 31): „Казал Рейш Лакиш: какво означава стихът (Исаия, 33:6): „И ще бъдат укрепени времената ти със силата на спасението, мъдростта и знанието; богобоязливостта е Неговото хранилище“? „Укрепени“ – това е раздел Зраим и т.н. На всяка дума в този стих е съпоставил един от разделите на Талмуда и завършва: въпреки всичко – „богобоязливостта е Неговото хранилище““. Стихът уподобява Тора на изобилие от зърно, а богобоязливостта – на хранилище, в което се съдържа и съхранява много зърно. Богобоязливостта е хранилището на мъдростта на святата Тора, и с нейна помощ тя ще се запази у човека, а ако човек не си е подготвил първо хранилище от богобоязливост, то множеството зърно на Тора ще бъде сякаш оставено на земята в полето, ще бъде тъпкано от бикове и магарета, и изобщо няма да се запази у него.
И така са казали за този стих (Шмот Раба, 30): „Намираш човек, който изучава мидраш, закони и агада, и ако няма в него страх от греха, няма нищо в ръцете му. Това е подобно на човек, който казал на другаря си: имам хиляда мери зърно. Казал му: имаш ли хамбар, за да ги сложиш там? Ако да, то всичко това е твое, а ако не, нямаш нищо в ръката си. Подобно на това, ако човек е научил всичко, му казват: ако имаш страх от греха, тогава всичко това е твое…“
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com