Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Давид притежаваше качеството предпазливост и се пречистваше от всяко зло в пълна мяра.
«Чистотата» означава, че човек е напълно свободен от всяка порочна черта и грях. Не е достатъчно да си чист от известните на всички, явни грехове. Необходимо е да си чист също и от склонността на сърцето да се поддава на съблазън и да си позволява нещо [съмнително]. Защото при по-внимателен анализ се оказва, че подобно позволение е плод на въжделението, от което сърцето все още не се е пречистило напълно…
При човек, който се е освободил от него напълно и се е пречистил от всяка следа на злото, което въжделението носи със себе си, възприятието за нещата ще бъде абсолютно ясно, а способността му да различава – кристално чиста, и влеченията му няма да го склонят към нищо лошо. Във всичко, което е грях, дори в най-лекия, той разпознава злото и се отдалечава от него. За съвършените хора, които пречистват постъпките си до кристална чистота, така че в тях да не съществува и най-малкото движение в посока на злото, мъдреците са казали (Санхедрин 23а): „Чистите по разум, които са в Йерусалим…“.
Сега виждаш разликата между онзи, който е предпазлив, и онзи, който е чист, макар и те да са близки един до друг. Предпазливият е внимателен в постъпките си и следи да не съгреши в онова, което вече е известно на него и на всички като грях. Въпреки това той все още не властва над себе си дотолкова, че сърцето му да не бъде привлечено от естествените въжделения и да не го склони да си разреши нещо, което не е очевидно зло за всички. Това се случва, защото при всичките му старания да подчини лошото начало и да сдържи въжделенията, това не променя природата на човека и не може да прогони от сърцето стремежа към телесното. Това само сдържа този стремеж и позволява на човека да следва мъдростта, а не него, но при все това тъмнината на материалността си върши своето, стремейки се да отклони човека от пътя и да го съблазни.
Но след като човек трайно привикне към предпазливостта и се пречисти с първото пречистване от известните на всички грехове, приучи се към служене и чевръстост и се усилят в него любовта към Създателя и жаждата за Него, благодарение на всичко това той ще се отдалечи от материалността и разумът му ще се обърне към съвършенството на душата. Така, в крайна сметка, той ще може да достигне до абсолютна чистота, когато в сърцето угасне огънят на телесното въжделение и в него надделее жаждата за Божественото. И тогава възприятието му ще стане чисто и ясно, както писах по-горе, така че той няма да се съблазни от нищо [лошо]; няма да бъде въведен в заблуда от тъмнината на материалността и в постъпките си ще бъде напълно чист.
Именно това свое качество е радвало Давид (Псалми 26:6): „Ще омия в чистота ръцете си и ще се върна¹ при жертвеника на Г-спод“. Защото в действителност само онзи, който се е пречистил напълно от всеки подтик към грях и престъпление, е достоен да застане пред Всевишния. Без това [пречистване] човек може да чувства само срам и унижение пред Него, както е казал Езра а-Софер (Езра 9:7): „Б-же мой, срамувам се да повдигна лицето си към Тебе, Б-же мой“.
Безспорно, от човека се изисква много работа, за да постигне това качество в съвършенство. Защото от явните и известни нарушения е лесно да се опазиш, тъй като тяхното зло е очевидно, но да се постигне фиността, необходима за чистотата, е много по-трудно, тъй като «разрешението» скрива греха², както писах.
За същото са говорили и нашите мъдреци (Авода зара 18а): „Греховете, които човек [сякаш] „тъпче с петите си“³, го заобикалят в деня на съда“, а също и на друго място (Бава батра 165а): „Повечето [хора се препъват] в присвояване на чуждото, малцина – в разврат, а всички – в „праха на злословието““⁴. Именно поради необичайната финост на това нарушение [„прахът на злословието“ – най-фината разновидност на този грях], всички хора се препъват в него, тъй като не го различават.
Казали са нашите мъдреци (Мидраш, Теилим 18:28), че Давид е притежавал качеството предпазливост и се е пречиствал от всяко зло в пълна мяра, и затова се е отправял на война в пълна увереност [в помощта на Всевишния] и така е молил (Псалми 18:38): „Ще преследвам враговете си и ще ги настигна, и няма да се върна до пълното им унищожение“. За такова нещо не са молили [впоследствие други царе като] Йеошафат, Аса и Хизкия, тъй като те не са достигнали подобно пречистване. Давид е казвал (пак там, 18:21): „Отплати ми, Г-споди, според праведността ми, според чистотата на ръцете ми ми отговори!“ И още е казал (пак там, 18:25): „И ми отговори Г-спод според праведността ми, според чистотата на ръцете ми в Неговите очи“. Това е именно споменатата от нас чистота. Също така Давид е казал (пак там, 18:30): „Защото с надежда⁵ в Тебе ще разбия [вражеска] войска, и с моя Б-г ще преодолея стена“. И още (пак там, 18:38): „Ще преследвам враговете си и ще ги настигна“, а също (пак там, 24:3): „Кой ще се изкачи на планината на Всевишния? Кой ще застане на Неговото свято място? – [Онзи, който има] чисти ръце и непорочно сърце!“
Въпреки това е очевидно, че това качество е труднопостижимо. Защото човек е слаб по природа, а сърцето лесно се поддава на съблазън и човек си разрешава неща, в които намира оправдание да сгреши. И е очевидно, че този, който е постигнал чистота, е достигнал много висока степен, защото е устоял в тежка война и е победил. А сега да преминем към подробно обяснение на това качество.
¹ Превод според Онкелос.
² Т.е. в ситуация, когато забраната е неочевидна и човек, воден от лошото начало, „намира“ основания да разреши вече извършена постъпка, и [в неговите очи] сякаш изобщо няма грях – а следователно и няма за какво да се безпокои.
³ Петата е най-нечувствителната част от човешкото тяло. Мъдреците наричат „тъпчене с пета“ извършването на нещо, без дори да се забелязва.
⁴ „Прах на злословието“ се наричат разговори, които, макар и да не са злословие сами по себе си, могат да доведат до него, и това също е нарушение на забраната за злословене.
⁵ Превод според Раши.
Източник – toldot.com